Рамазан Байрам

Рамазан (Шекер) Байрам
Рамазан (Шекер) Байрам
Снимка: ardanews.info

Преди настъпването на Рамазан байрама в деня Арифе децата от ардинското село Млечино събират бонбони, като обикалят от къща на къща.

Религиозен празник за мюсюлманското вероизповедание в България /20 и 21 август за 2012 г./

Определен с Решение 948 на Министерски съвет от 22 декември 2011 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2012 г.

Мюсюлманите в цял свят честват Свещения празник Рамазан байрам, с който приключват едномесечните пости. Това е тридневен празник на разговяването, преустановяването на постите.

Според традицията след сутрешната молитва мюсюлманите се поздравяват, посещават родителите и по-възрастните си роднини, засвидетелстват им своето уважение, като им целуват ръка, искат прошка и се помиряват.

Децата се даряват с дребни пари и лакомства. Посещават се и гробищата, където вярващите четат заупокойни молитви за мъртвите си роднини.

На Рамазан байрам традиционно на трапезата се поднасят бонбони и много различни сладкиши. Най-усърдно се пости в последния ден на месец Рамазан - Арифе. Това е подготвителен ден преди празника и за вярващите има най-голяма благодат.

В последния ден на Рамазан се дава фитре (милостиня) на бедни хора и сираци. Минималната сума, определена за тази година от Главно мюфтийство, е 4 лева, изчислена на базата на един храноден на човек, обясни зам.-главният мюфтия. Той допълни, че размерът на милостинята се преизчислява всяка година в зависимост от икономическото състояние на съответната страна.

Месец Рамазан е повратен в историята на исляма и поставя началото на ислямската цивилизация. В този период мюсюлманите превземат без кръвопролития свещения град Мекка, който по-рано поради гоненията на езичниците са принудени да напуснат и да се преселят в Медина. След превземането на Мекка, правоверните изхвърлят всички езически идоли от свещения храм Кябе, разказва мюфтията.

В нощта Кадър (на турски - Кадир, отбелязван т.г. на 15 август) по време на Рамазан започва низспославането на Свещения Коран. Пророкът Мохамед е бил на 40 години, затова тази възраст се приема като повратна, пророческа в исляма, посочи духовникът. Той обясни, че още преди появата на исляма, арабите използват лунния календар. След смъртта на пророка, по време на втория халиф Юмер, лунният календар (хиджри) се приема официално.

Начало на хиджри (букв. Преселване) е 624 г. - годината на преселването на пророка от Мека в Медина. Месецът в лунния календар започва с всяко новолуние и се състои от 29 или от 30 дни, затова лунният календар е с 10 дни по-малко от слънчевия. Това обяснява факта, че всяка година датите, в които се честват двата големи религиозни празника - Рамазан и Курбан байрам, се изместват с 10 или 11 дни по-рано.

Източник: dariknews.bg