25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Разместване на шезлонгите на палубата на Титаник, или "Пеевски" forever

 

Петя Владимирова

"Управляващите съборили банковата система с действията си 10 - 15 дни поред и той (Бойко Борисов - бел. ред.) се надявал, че главният прокурор, който вече се е срещал с президента, ще потърси наказателна отговорност."

"Незабавна смяна на Чобанов и Орешарски, за да се убедят хората, че банковата система ще бъде стабилна."

(От информация на "Дневник" за изявлението на лидера на ГЕРБ пред журналисти след партийните консултации за изборите на 27 юни).

"Вътрешният министър Йовчев обяви, че от вчера МВР разследва "злонамерени опити да се дестабилизира банковата система". Йовчев каза, че тази сутрин е говорил с министъра на финансите, главния прокурор, председателя на ДАНС и президента."

(От информация на "Дневник" за изявление на Йовчев на 27 юни)

Е, нека всеки, който е наблюдавал банковия сюжет  "10 - 15 дни поред" с ръка на сърцето да се замисли  - какво означават тези изявления...

През "онези дни" не друг, а прокуратурата игра на банковия терен и зае страна

- политиците могат да говорят и вършат каквото им отърва по пътя към политическите им цели, но не и прокуратурата - когато тя заеме страна уж под формата на изпълнение на конституционните си задължения, с държавата е свършено. Тази е нелицеприятната истина, която нито един от политиците, включително и Борисов, няма да признае, и по-нататък ще стане ясно защо.

А защо казвам, че е заела страна ли?

Докато арестуваха трима, че опитвали да убият Делян Пеевски, междувременно и паралелно с призоваването за разпити на менджмънта на КТБ, започна разследване за престъпление по служба на подуправител на БНБ - и това е толкова по-скандално от обвинението срещу тримата, че прокуратурата не посмя да го съобщи, а по стар ченгеджийски маниер то беше огласено с анонимка!

Това е възможно в България (и никъде другаде в добре уредения свят, където се срутиха банки и се наложи намеса на държавата!), и то се случи след като се сбиха Пеевски и Цветан Василев - не по-рано! Не докато Василев финансираше Барековите агитки например, които лепяха некролози на опонентите на Цацаров пред Висшия съдебен съвет, а прокуратурата наричаше това право на протест.

Докато тарашеха фирмите, свързани с Цветан Василев; докато зависима съдийка от Софийския градски съд решаваше жалбите му и една банка (в случая КТБ) се сриваше пред очите на всички, ДАНС не смееше да шукне, а МВР-шефът дори не се оправда адекватно срещу прехвърлянето на отговорността върху полицията за скандалния арест на тримата за опита за убийство на Пеевски.

След като  видяхме как цялата правоохранителна система на държавата съучастваше в опита да бъде унищожена (или открадната) в определена полза една банка, днешната трескава свръхактивност, с която същата система издирва рушителите на банковата стабилност,  има естествено трагикомичен оттенък.

Решението на БНБ от 22 юни, с което държавата фактически пое КТБ, е  взето - по думите на премиера Орешарски, от БНБ съвместно с него и финансовия министър Петър Чобанов. Което е спасяване на банката чрез унищожаване на мажоритарния акционер Цветан Василев.
(Дали Пеевски е спечелил от удара по банката и от последвалото й одържавяване - тепърва ще следим, но на този етап, да, определено! Най-малкото защото е неутрализиран врагът - довчерашен свръхдоверен партньор, Василев.)

Но странно,

лидерът на ГЕРБ, разтревожен от "банковата дестабилизация", не иска оставката на Йовчев, Писанчев или, недай боже, Цацаров, а на Чобанов и Орешарски!

Защо ли? Според мен - по две причини, видни от конкретиката на достъпните факти:

Първата: На 7 февруари в интервю за "Медиапул" Борисов, за да докаже тезата си за силата на Доган като политик и на ДПС като партия макар и трета по представителство, заявява: "...Можеш да си трета политическа сила и да управляваш държавата. Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява."

(Тази мисъл на Борисов има фундаментално значение, защото индиректно внушава, че задкулисието може да управлява чрез владеене на съдебната власт и в това няма нищо неудобно и нередно.)

И втората, основна причина: Сюжетът "КТБ" е политико-икономически, а не банков

Доказателството е във факта, че той стана видим в момента на разтрогването на брака на БСП и ДПС. Че ДПС е притискало партньора си както обичайно, съдим по биографията на партията на Доган, в която няма бели петна. И фактите смъкват декорациите от изящното слово на Местан.

ДПС е партия с утвърден стил и методи

- Октомври 1992 - Доган като коалиционен партньор сваля правителството на СДС (с помощта на президент и специални служби), защото поиска и не получи контрола над вътрешното министерство;

- Февруари 2005 - Доган като коалиционен партньор опита да свали правителството на Симеон Сакскобургготски, за да възпрепятства приватизацията на "Булгартабак" от пазарен купувач (и за да бъде приватизиран холдингът след 7 години и то при властта на ГЕРБ от офшорен фантом, зад който стояха Цветан Василев (вече лично го потвърждава) и Делян Пеевски), но Сакскобургготски спаси кабинета си със съпътсващи щети;

- Август 2007 - Доган като коалиционен партньор скръцва със зъби на Станишев (премиер), заради уволнението на Делян Пеевски и той, бъдещият лидер на ПЕС, най-самоунизително не, а самоубийствено - връща Пеевски на зам.-министерския пост в Министерството на бедствията и авариите;

- След 25 май 2014 - Пратената в ъгъла от евроизборите БСП е пред трилема:
- или безпрекословно да продължи да изпълнява волята на партньора ДПС, за да остане още малко на власт;
- или да сключи сделка с ДПС, скрита по правило, но удовлетворяваща неговите претенции;
- или да слезе от сцената по свой собствен дневен ред, горе-долу мърдаща за втори живот след време.

Струва ми се, че БСП избра третия вариант.

Къде е Бойко Борисов в голямата игра: Фактите и тук смъкват декорациите

- На 4 февруари лидерът на ГЕРБ изпраща с рекламен шум официално писмо до председателя на Съюза на съдиите, че се ангажира да внесе в парламента техните кандидатури за главен съдебен инспектор, понеже е дошло времето доказани професионалисти да заемат най-отговорните постове ... и тъй нататък...;

- На 22 март Бойко Борисов пие медиаторското кафе с Лютфи Местан;

- На 25 март ДПС и ГЕРБ взаимно си услужват в парламента по казуса ЦИК, изолирайки БСП, докато вербалните им нападки продължават;

- На 2 април, последния срок за внасяне на кандидатурите за съдебен инспектор в парламента, Борисов се отмята от ангажимента си, внасят ги депутати от БСП;

- На 4 юни, докато правната комисия изслушва двете кандидатки за главен съдебен инспектор, Янаки Стоилов - юридическият корифей и неформален отговорник в БСП по този вид назначения, който отлично знае какви качества трябва да има главният съдебен инспектор, ако искаме съдебна реформа, избягва погледа на едната кандидатка, и то на тази с по-радикалната и по-убедителна визия за пробив в статуквото на съдебната власт...

На съдебната власт - повтарям, която  - по думите на самия Борисов от цитираното му интервю, се владеела от Доган. А Янаки Стоилов, който само допреди два месеца не криеше, че е позитивно впечатлен от едната концепция, почти не зададе въпроси на изслушването и приличаше на човек, който е узнал най-лошото - а в случая то е, че ГЕРБ няма да добави гласовете си към БСП, за да се формира квалифицираното мнозинство за избора на съдебен инспектор, тоест в БСП си бяха дали вече сметка, че са поставени в ъгъла от ДПС и ГЕРБ.

И от конкретния съдебен сюжет пак към по-голямата политическа картина: Обвързва ли се Борисов с ДПС или се надхитря с Доган?

Играта по-скоро прилича на надхитряне за постигане на главната цел, за решаване на

основния проблем и обсесия на Борисов - да се справи със Станишев

Целта на Борисов е политическо унищожаване на Станишев и, ако е възможно, на БСП. А след това - измъкване тихо от полето на временния "съюзник", наложен от обстоятелствата. Като междувременно бъдат дресирани приятелите-реформатори и медиите да спрат да питат за позицията му спрямо войната Пеевски - Василев, за ролята на главния прокурор, на кого е продаден "Булгартабак" от правителството на ГЕРБ... И  още много неприлични въпроси.

Такава цел надали е постижима без спечелване на абсолютгно парламентарно мнозинство от ГЕРБ или поне без достатъчно солидна представителност. Тъй че  - ако съм улучила стратегията и тактиката на ГЕРБ, то си е драма. Подобна трудна цел се постига с краен прагматизъм и безпощаден цинизъм - наричат го "политика", наричат го приемане на даденостите по пътя към целта: ако ще не Доган, а Сатаната да владее съдебната власт, там, под неговата сянка, и дори само ей тъй - до него, е най-сигурно - иначе закъде сме, ако се сдърпаме с прокуратурата... Съдебна реформа ли, главен инспектор, който не е посочен от ДПС ли, независима съдебна власт ли - абе я да ни е мирна главата... Това е той, реализмът и прагматизмът, както го разбират предизвестените победители, които ще се върнат да ни управляват и след изборите...

За демафиотизация не е достатъчно да се отиде на избори

Ако демафиотизация означава справяне с онова, което наричаме задкулисие или мафия, то щеше да е възможно ако имахме лидери на партии - политици с отговорност и надпартиен манталитет, готови да помислят как да обезоръжат онези партии и водачи, които чрез владеенето на съдебната власт унищожават и въздигат олигарси, създавайки феномена "Пеевски".

Без политици, заредени със смелост и честност, не чакайте промяна. То и никой не я обещава всъщност - ако слушахме по-внимателно г-н Местан, когато обяви курса към предсрочни избори - той всъщност говори за стабилност, не за промяна. (Тяхната промяна я разбират най-много някоя фирма изпълнител на "Южен поток" да се смени с друга, и да се усвоят едни пари не от вас, а от нас - какъв залог!, или чрез модификация на газовия проект бъдещата власт да си осигури благоразположението на някоя ключова геополитическа сила, за предпочитане най-ключовата. И всичко това, разбира се, ще бъде красиво представено  като преутвърждаване на "евро- и атлантическата ориентация" на България...)

Не промяна, а запазване на позициите (порциите!) в рамките на отровното политическо статукво е целта

Ясно е, че извиването на ръце и качването на мизата на срещата Станишев - Местан на 5 юни не е донесло успех на ДПС. И естествено БСП слиза от сцената, а ДПС прави усилия да се договори с бъдещия победител, за да продължи да разпределя порциите. И това сигурно е възможно, ако съдим по одобрителния възторг на Борисов от качествата на Доган (пак ще цитирам - "Който владее съдебната власт, може да управлява.")

Еуфорията, че БСП слиза от сцената обаче не бива да ни заслепява за факта, че задъханата гюрултия в това подобие на държава, каквото е днес България, може да бъде нещо повече от разместване на шезлонгите на палубата на "Титаник". От риска, че каквито и да са резултатите от предсрочните избори, няма да се е случило нищо по същество.

Защото на сцената не се виждат лидери, които реално да мислят за реформи - повтарям, в национален интерес, и да имат чисто човешкия (не административен) капацитет да се борят за тях. Тази липса на лидерство - на смели и честни мъже, е фундаментът, върху който избуя раят на олигархията и тя  ще продължи да дърпа конците зад сцената, независимо кой субект от нея в кой момент надделява.

Тази липса е фундаментът,  който ни дари с  "корпорацията "Пеевски" forever.  И техните ожесточаващи се боеве за икономическо надмощие ще продължат да свалят правителства, да качват марионетки и да раждат спорадично по някоя организирана безцензурна група. Докато допотопят България.

Под човешки капацитет, да повторя, разбирам смелост и честност!

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/01/2332833_razmestvane_na_shezlongite_na_palubata_na_titanik_ili/