Разликите между комунизъм и фашизъм (декември 2012)

Делян Маджаров

 

 

 

Комунизмът се появява като политическо движение в края на 40-те години на XIX век. С появата на ,,Манифест на комунистическата партия’’ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Доктрината на фашизма е написана през 1919 година много по-късно от комунистическата. Неин автор е италианският философ Джовани Джентиле в статия, подписана от Бенито Мусолини. Поради което много хора смятат, че той е идеолог на фашизма.

Разликите между двете форми на управление са следните:

1 Комунизмът се бори за безкласово общество, където всички да са равни. Тяхната борба е за пацифизъм и интернационализъм без значение на раса или дори на пол. Докато при фашистите е точно обратното. При тях има обединение на расизъм, милитаризъм и национализъм. Той цели обогатяване на една определена етническа група за сметка на всички останали. Стойността на хората се определя в зависимост от етноса им. Това е особено силно застъпено при най-крайната форма на фашизъм, а именно националсоциализма. Най-отгоре в нацистката йерархия стои англо-саксонското население или така наречената арийска раса. Едно ниво по-ниско са романските народи - французи, италианци, испанци и т.н. На предпоследно място в йерархията стоят славяните, които според нацистите са тор за немската нация. На най-ниското стъпало са евреите, но даже и там има разделение. Немските евреи стоят по-високо в йерархията от евреите от славянските държави. В комунистическата система такива разделения по етнически принцип няма и никога не е имало.

2 Фашизмът не контролира по никакъв начин морала в обществото, дори насърчава разделението по полов признак. При фашизма проституцията е широко разпространена. При комунистическата идеология се създава така нареченият социалистически морал, които изхожда от презумпцията за равенството между хората. От това следва, че всички жени имат право на семейство и е недопустимо една част от жените да служат за развлечение. Според Ленинизма жените получават равни права с мъжете във всяко отношение.

3  Икономиката при фашизма е пазарна и има буржоазия и дори наследствена аристокрация. Дори Италия през цялото управление на Мусолини е монархия. Точно обратното - при комунизма икономиката е планова, разпределена първоначално с трилетни, а в последствие с петилетни планове на изпълнение, на поставените от комунистическата партия задачи. Буржоазията при комунизма не съществува както и монархическа система с наследствена аристокрация, което е широко застъпено при фашизма. Всички държави с комунистическа система на управление са републики. Класово разделение при комунизма не съществува за разлика от фашистката система.

4 Фашизмът се обосновава научно чрез теорията на Социалния Дарвинизъм, според която конкуренцията между индивидите и нациите, е двигател на еволюцията в човешкото общество. Медицинската помощ на болните пречи на естествения подбор, а с това и на еволюцията в човешкото общество. Това е своеобразно прилагане на закона на джунглата, където по-силният побеждава по-слабия, а по големият изяжда по-малкия, образно казано разбира се. При фашизма подборът идва по примера на Спарта, където всички болни или недъгави деца са били убивани още при раждането им. При фашистите се прилага псевдонауката евгеника, с която се обособява така наречената расова хигиена. В Германия до май 1945 година на основание на фашисткия закон ,,Gesetz zur Verhutung erbkranker Nachwuchses’' (Закон за премахване на генетично болните) са стерилизирани повече от 400 000 души. При комунизма медицинската помощ е безплатна и достъпна за всички. Няма деление нито на етническа, нито на расова основа. Към болните се прилагат повече грижи за тяхното оздравяване и по възможност възстановяване. Прилага се принципът ,,От всекиго според способностите, всекиму според потребностите’’.

5 Най-голямата разлика между двете политически системи се прояви на 22 юни 1941 година, когато Нацистка Германия нападна единствената по това време комунистическа държава СССР. Това нападение нацистите мотивират като война против варварството. В предходната 1940 година населението на СССР е 194,1 млн.души. При средногодишен прираст от 1,32%, какъвто е той през 1940 г., при липса на война в началото на 1946 г. там би трябвало да живеят 213 млн.души. В действителност броят на населението на СССР тогава е останал само 167 млн.души. Това означава, че по същество преките и косвени загуби в страната в резултат на войната с фашизма се равняват на 46 млн.души. Наред с тях не по-малко значение има влиянието на войната върху здравето, равнището и структурата на заболеваемост и инвалидността на останалото население. Няма друг период в историята за толкова кратко време да са унищожени толкова много хора.

Двете политически системи се взаимоизключват една с друга и правенето на каквито и да е сравнения между тях са грубо непознаване на историята. И петнене паметта на всички тези 46 милиона преки и косвени загуби, които СССР даде за унищожаването на фашизма, с което спаси не само Европа, но може би и света от тази уродлива политическа система.