РОДЕНИЯТ НЕРЕДНО

Горнището и Сланището – едното грее, цъфнало, зелено, другото мрачно и мъгливо, покрито с локви, тръни и обриви солени. Двете половини на Света познат.

* * *

През Горнището реки текат и бързат към Морето. За да не объркат пътя и тръгнат наобратно, на безброй места са закопчани със мостòве. Гори и махали, села, поле без педя запустяла.

А нататък са простори, океани, прерия, савана, джунгла, че и полюсите два, но надалеч стоят един от друг.

Там е Горенград. В неговия Център се шири покрит с паваж площад. Означен с каменосделна часовникова кула. Часовникът времето следи. Правилно ли то върви все в една посока. Брои му всеки изминат час. Не може то да спре, дъх да си поеме.

Църква стара, камбанария с камбани гръмотворни. Чуват ги на далечни кубични километри.

Друг площад към края на града, постлан с чакъл, тук-таме трева прорасла, в средата старото бесило и кóлът на позора. Народът тук се сбира, гледа на екзекуциите сеира.

Осем хиляди жители заможни, двайсет кръчми, участък полицейски.

(Горенград, красив, уютен, за забава проститутки две - тъжни жертви на конкуренция нелоялна, весел поп, бръснар-певец в бръснарница "Севиля", Смахнатия - вечно бос, със кърпен генералски брич, портупей и сабя само с дръжка и капия. Те повече не ще се появят.)

* * *

Сланището - наобратно. В него няма нищо акуратно, подредено, ясно. Почвата солена. Лъха на студено. Слънце не огрява. Няма намек за зелено. Виждат се тръни жълти, сини и червени от различен вид, с бодли като пирони. Цъфтят целогодишно, без вятър мърдат, търсят се, нещо си говорят, изведнъж се вплитат един във друг. Така се размножават. Семената им не са ядливи. С размер на буболечки и на мравки, лазят насам-натам, в земята се заравят и така...

Равнинно и солено. Има постоянно локви, в които плуват двуглави рибки. Костеливи, не са ядливи. Вълци, казват, има на стада, но може и да не е така.

 

Към новелата във pdf