26 май 2018г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Проф. Георги Близнашки

,преподавател в Софийския университет, в интервю за предаването „Лице в лице” на БТВ

Водещ: В студиото вече е професор Близнашки. Добре дошли. Радвам се, че сте при нас.
Георги Близнашки: Добър вечер. Добре заварили.
Водещ: Ваканцувате или протестирате? Какво правите точно сега? Вие сте левия човек, който протестира.
Георги Близнашки: Не само аз.
Водещ: Знам, че не сте. Ние сме канили мнозина, но…
Георги Близнашки: Още Перикъл навремето е формулирал една знаменита дилема – „За да бъде човек свободен, той трябва да се лиши от почивка”. Тоест ние сме изправени пред дилемата да бъдем свободни или да си почиваме. В този смисъл гражданското общество на България тази година или поне будната, активната част от това гражданско общество, предпочете свободата пред почивката. И, както е известно, протестите продължават повече от 200 дни и не стихват.
Водещ: Как говорите за тези протести, за тези суросоидчета, които се лигавят по жълтите павета.
Георги Близнашки: Да, да. Това е официалната пропаганда, но тя губи почва. Вижте сблъсъкът е фундаментален, той е изключително тежък и не случайно се опитват протеста да го профанизират, имаше фаза дори, когато се опитваха да го криминализират, да бъде смачкан чрез различни ударни групи от „Атака” и т.н.
Водещ: Там не успяха, но ми се струва, че тази теория, че нямат кауза, че когато нямаш социални искания, ти си излишен и нямаш място на протеста. Това върви, ми се струва и много хора са впрегнати в тази теза.
Георги Близнашки: Истината е, че каузата е морална кауза и тя засяга най-дълбоките пластове на нашата идентичност, на нашето национално самосъзнание. Нещата отиват в много големи дълбочини. И тук е големият проблем, защото това не е класическият протест. Социалният протест, той е на повърхността – ляво, дясно. Има правителство, то провежда политика в интерес на богатите, на заможните и тогава, нали, социалнослабите протестират, искат облекчения на данъчното бреме, повече средства за социални разходи. Нещата тук се поставят по съвсем различен начин. Тук не се приема по принцип именно тази интервенция на олигархията, на задкулисието в националния политически живот, опита да се дирижират всички сфери на националния живот и преди всичко напоследък на политическия живот. Оттук идва една съпротива, която не може да бъде пречупена. И много интелектуалци, които напоследък смятат, че с лека ръка като излязат в печата и като кажат: абе какви са тези студенти там, нали, някакви млади хора, какво си въобразяват те? Те просто попадат в една друга категория, те сами се опозоряват. И това е много сериозен проблем. Те не си дават сметка, че историята ще ги съди тях, а не студентите, защото този протест е единствения шанс на България от много време насам да излезе от посттоталитарното блато, защото ние създадохме в рамките на нашия преход едно уродливо общество. И в този смисъл, трябва да ви кажа, че тези млади хора, най-вече ранобудните… аз познавам и другите участници в протеста, но най-вече ранобудните студенти са изключително идеалистично настроени млади хора, това са безкористни хора, които правят големи лични жертви, но се борят за една справедлива кауза. В този смисъл историята ще отсъди в тяхна полза. Друг е въпросът дали ще успеем да изведем всичко това до един успешен край.
Водещ: Приемате ли тезата обаче, че освен тези, които не приемат този протест, част от тях го правят, защото наистина не виждат смисъл. Те харесват това правителство, харесват подкрепящото го мнозинство. Но има и една друга група хора според мен, а това е тези, които се плашат, че това гражданско общество няма да остави никоя партия оттук нататък да прави каквото си иска.
Георги Близнашки: Значи, за това става дума. Нещата ще отидат много далеч. И оттук идва големият страх. Може би в нашето общество, в управляващата върхушка отдавна не е имало такъв страх. В момента олигархията извършва една пълна мобилизация. Те вкарват страшно много хора да говорят в медиите срещу протестиращите, срещу студентите. Тук не става дума просто за защита на едно правителство, защото те много добре разбират, че когато се стигне до предсрочни избори, се създава една нова духовна ситуация в страната. Тоест това ще бъде смяна не просто на една партия с друга във властта, това ще бъде смяна на политическия елит. И оттук идват страховете.
Водещ: И на политическата система. Аз също подозирам, че това е основният страх.
Георги Близнашки: Ще се посегне на олигархията.
Водещ: Че ще има някакви трусове, неочаквани.
Георги Близнашки: Ще има и то много дълбоки трусове, защото бурята зрее в гражданското общество. И аз затова съм много изненадан от тази инфантилност на доминиращия, аз го нарекох номенклатурно-полицейски елит, но става дума за децата на номенклатурата, които въобще не си дават сметка какво предстои да се случи. По мнението на чуждите наблюдатели това е едно много интересно явление, което започва от България и е много вероятно да се пренесе и в други страни от Централна и Източна Европа, защото…
Водещ: Само износители на революция не сме били. Все ни я внасят.
Георги Близнашки: Защото става дума за един протест, който отива много дълбоко, засяга устоите на това общество, а то е едно абсурдно общество и не може да се продължава по този начин. Твърде много хора са обвързани не просто с днешното управление, с днешната тройна коалиция…
Водещ: А и с бъдещото управление?
Георги Близнашки: А с олигархията. От тази гледна точка сътресенията ще бъдат големи. Но мен ми се ще да вметна нещо, което тук наблюдавах във вашето студио. В едно предаване имаше голяма мъка какъв е този нов морал, за който говорят протестиращите, за какво става дума. Доколкото аз съм един от хората, които въведоха в оборот израза „морална революция”, искам да обясня, че става дума за нещо много просто – става дума за възстановяване на обществения морал. Тоест онова изначално очакване, че институциите на публичната власт трябва да работят в името на общото благо, а не да обслужват частните и корпоративни интереси на една малка клика, на една малка група в нашето общество. В един частен разговор, но той беше в присъствието на… когато протестиращите преподаватели отидохме да защитим студентите от полицейското насилие след събитията от 12, 14 ноември – помните онова масирано присъствие на полиция, на жандармерия по централните столични булеварди. Та когато посетихме президента на републиката, той си позволи да каже, че държавата обслужва един автобус хора. Аз смятам, че даже става дума за по-малко. Не може държавата да работи в полза на една толкова малка група хора, когато основната маса от населението тъне в мизерия. И тук е сериозният разговор, който тепърва предстои.
Водещ: Обаче хората казват друго. Значи, аз досега питах, как да кажа, позитивни ми бяха въпросите. Сега ще го задам негативно въпроса – хората тънат в мизерия, но казват на тези хора ние им увеличаваме с 4,50 пенсията. На тези хора им дадохме глътка въздух там с пенсионирането. Сега БСП, когато пък дойде още повече на власт, още по-категорично ще въведе данък „богатство”. И следващият въпрос, господин професоре, е какво като падне това правителство, кой ще дойде?
Георги Близнашки: Сега да обясня по повод на правителството. Исканията са едни, нали, съпротивата е срещу една нелегитимна власт, която дойде в резултат на т.нар. костинбродска афера. Опитът да се натрапи господството на фигури от типа Делян Пеевски, „преуспели” персони, които предизвикаха искрата на вълненията, но това е, както се казва, капката, която преля чашата. Става дума за нещо много по-сериозно и от тази гледна точка правителството се опитва да хвърля прах в очите на хората със социална благотворителност. Това не е социална благотворителност. Това няма нищо общо със социалистическата кауза и вие виждате как се действа. Сергей Станишев прави обещания в края на 2013-та за онова, което ще стане в началото на 2015-та – през една година. Истината е, че БСП, която въведе в лицето на Сергей Станишев и Пламен Орешарски като министър на финансите тогава, която въведе плоския данък, по същество се самоуби публично, направи си харакири. Те застанаха на едни не десни, а ултрадесни позиции. И сега те се гърчат като пиле в калчища. Те така са се оплели, че не знаят какво трябва да се прави.
Водещ: Орешарски не се гърчи. Още в началото на мандата си той каза: „Аз съм идеолог на плоския данък и аз ще го защитавам”. Гърчи се Станишев според мен, на когото Йордан Цонев му казва: „Нямате 121 човека и няма да го промените”.
Георги Близнашки: Защото утре няма кой да гласува за тези хора. И в този смисъл, нали, това вкопчване във властта е потресаващо. Социалистическата партия загуби своята кауза и в момента се опитва да стъпи на здрава почва и не може да я намери. Та оттук нещата ще отидат много далеч, защото очевидно е, че не може да се продължава по този начин. Партиите от тази тройна коалиция – БСП, ДПС, „Атака”, за тази коалиция, между впрочем, никой не би гласувал при никакви обстоятелства, а тя е управляваща коалиция по същество, колкото повече упорстват да стоят във властта, толкова по-страшно ще бъде сриването в края, когато паднат от власт.
Водещ: Мислите ли?
Георги Близнашки: Да, определено. Не се заблуждавайте. Има неща, които не могат да продължават до безкрай.
Водещ: Кое не може да продължава, професоре?
Георги Близнашки: Ама вие не виждате ли какво се случва в момента?
Водещ: Какво се случва? Кажете.
Георги Близнашки: Аз в момента имам един личен проблем, но той е проблем на хиляди българи.
Водещ: Кой е той?
Георги Близнашки: В момента се свива сферата на публичните услуги. Това, което се наблюдава в България, е потресаващо. В момента ние изучаваме списъка с училищата в София и се вижда, че първите 12 училища, преуспяващи в София, са частните училища. Нито едно държавно училище не е запазило приличен рейтинг при тези проучвания. Те ги крият тези данни, но те излизат на повърхността. Тоест, ако искаш да имаш едно дете, което да учи при нормални условия, наравно със своите връстници…
Водещ: То трябва да отиде в частно училище, което е скъпо и трудно за мнозина.
Георги Близнашки: Което не е нормално. Държавата трябва да гарантира качествени публични услуги. Да не говорим за това, което се случва в здравеопазването, където заплатите са толкова ниски, че хората напускат.
Водещ: Те ще кажат: не сме виновни ние, ние намалихме цената на тока. Разбирате ли? Винаги има аргументи.
Георги Близнашки: Не, не, не. Ще се плати сметката. Сметката ще се плати.
Водещ: Ние това наследихме от Дянков, обаче ние пък намалихме цената на тока.
Георги Близнашки: Сметката ще се плати и ще се търси отговорност. И те много добре разбират, че това няма да бъде отговорност само за последните няколко години на прехода, ще се търси отговорност за целия преход.
Водещ: Има ли кой да го направи?
Георги Близнашки: Има, има. Не се притеснявайте, в България има достатъчно грамотни хора, които са наясно какво се случва. Същата история е с университетските преподаватели. Моята заплата, между другото, аз получавам 1500 лева като университетски преподавател.
Водещ: Като български професор.
Георги Близнашки: Така. В Софийския университет. И компенсирам с това, че работя на няколко места, както много други мои колеги или поне ние, юристите. Повечето имат практика като адвокати и т.н. 1500 евро е заплатата на един главен асистент в Албания. Разбирате ли за какво става дума?
Водещ: В Албания?
Георги Близнашки: В бившия Съветски съюз, в Русия, ако отидете в Московския държавен университет, ще видите, че техните професори, които някога живееха в много мизерни условия, сега са много високо платени и са по европейски стандарти. Това, което се случва в България – да унищожаваш собствената си интелигенция, цвета на нацията, това е абсурдно. Утре няма да има кой да задава тон за един смислен дебат в нашето общество.
Водещ: Така е. Но въпросът на всички, които не ви харесват вас, протестиращите – добре, като подаде оставка това правителство, кой идва? Какво ще се случи?
Георги Близнашки: Ето това е голямата болка – какво ще стане впоследствие. Искам да ви уверя, че ще се мине през една доста сложна фаза.
Водещ: Подозирам го и аз, но кажете вие.
Георги Близнашки: Най-доброто е да се отиде към една голяма обща демократична коалиция, която да разчисти наследството, за да може да се нормализира политическия живот на страната.
Водещ: Коалиция ляво-дясно?
Георги Близнашки: Една доста широка реформаторска коалиция, която да включи грамотни компетентни хора с подкрепата на онези партии, които ще съставят мнозинството в Народното събрание.
Водещ: Искате да кажете БСП, ГЕРБ и който и да било, който успее да влезе…
Георги Близнашки: Не, не, не, напротив, ГЕРБ ще играе изключително важна роля, никой не трябва да ги подценява. Това е най-силната партия в опозицията и не трябва да се подценява. Но става дума да се направи едно силно енергично правителство с широка подкрепа, което да поразчисти авгиевите обори, за да може да се нормализира ситуацията в страната.
Водещ: Другият хит е нова конституция. Чувам я отвсякъде. Напоследък изненадващо много хора прегръщат, както се казва в клишето, тази теза – че трябва нова конституция, Велико Народно събрание.
Георги Близнашки: Значи, това си е едно класическо искане, което върви от началото на 90-те.
Водещ: Още от гладуването на 39-те.
Георги Близнашки: Така, на 39-те, но повечето от тях се отказаха от тази кауза.
Водещ: Много от тях я замениха, но…
Георги Близнашки: Дори Блага Димитрова, която прокле онези, които подписаха конституцията, преди смъртта си съжаляваше, че го е направила. Но това е друга история.
Водещ: Е, тя сигурно съжалява за това, че е проклела. И е редно да съжалява за това. Кажете сега, ще подобри ли конституцията нещо в живота ни.
Георги Близнашки: Значи, вижте, големият проблем е да се промени не толкова юридическата конституция, колкото фактическата конституция. Тоест да се пресекат каналите за вмешателството на олигархията в политическия живот на страната. Това е ключовият елемент. И тук се полагат доста сериозни усилия. Защото, когато говорим за олигархия, когато говорим за задкулисие, централното ядро на този фактор, са остатъчните структури на Държавна сигурност.
Водещ: Мислите ли?
Георги Близнашки: Разбира се. Така че тук трябва нещата да се разчистят много сериозно и не толкова чрез т.нар. лустрация…
Водещ: Къде са те сега? Къде?
Георги Близнашки: И тук има един много интересен момент. Аз ще ви обясня сценариите, ако ми дадете възможност.
Водещ: Кажете сценария, да. Давайте със сценария.
Георги Близнашки: Става дума за това, че много от хората, които поставят въпроса за нова Конституция, не си дават сметка за какво точно става дума. Защото ние имаме една Конституция, която закрепи парламентарната форма на управление. Т.е. възстанови се онази демократична традиция, която я свързваме, чието начало свързваме с Търновската конституция, чиято 135-ата годишнина ще отбележим тази година на 16 април. Т.е. онази традиция, която тръгва от крупни фигури като Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и т.н. Онази либерално-демократична конституция, с която се гордеем и до ден днешен. Т.е. Конституцията от 1991-а идва да възкреси онази несбъдната мечта в националната история, за един парламентаризъм от развит тип. В този смисъл аз бих искал ясно да го кажа пред цяла България, че всички онези, които настояват за Велико Народно събрание, трябва да кажат за какво всъщност се борят, предварително да го заявят. Т.е. бих искал да кажа…
Водещ: Вие подозирате сценарий ли?
Георги Близнашки: Чакайте, ще ви обясня, простичко е. Но първо да обясня, че Великото Народно събрание, така както е уредена тази материя в главата за изменение и допълнение на Конституцията, е необходимо да се свика само тогава, когато се налага промяна във формата на държавно управление. Т.е. тези, които не искат парламентаризъм, трябва да кажат дали искат президентска република или нещо друго, ясно да го заявят. Т.е. не може да се стигне до онзи вариант , до онзи вариант, при който се свиква Великото Народно събрание, което оттук нататък да се чуди защо се е събрало и да разсъждава по въпроси, които са от материята на т.нар. учредителна власт. Това ще бъде една голяма авантюра за нашата страна. Това са много наивни представи, но тези призиви за Велико Народно събрание създават усещането, че ще се сложи ново начало. Новото начало трябва да бъде сложено по друг начин. Лично моето мнение е, че се налага конституционна реформа, но частична ревизия на Конституцията, свързана със съдебната власт. Там нещата трябва да се преоредят, защото корупцията отиде много далеч. Корупцията отиде много далеч, но ако ви прави впечатление, така и не се стигна до корена на нещата. Вие си спомняте за случая с…
Водещ: Накратко, че сме към финала на нашия разговор.
Георги Близнашки: … с Красьо Черничкия.
Водещ: Помним го….
Георги Близнашки: Този човек беше едно мюре, един куп съдии бяха уволнени, че са разговаряли с него. Така и не се разбра. Тук случаят е ясен, това е средновековна практика да се плаща за заемане на пост в съдебната система. Така и не се разбра кой стои зад Красьо Черничкия. А това съм сигурен, че е висш офицер, служител на някогашната Държавна сигурност. Това са хората, под чиято егида стана разграбването на националното богатство. Т.е. когато се захващаш с подобни реформи, няма смисъл да си играеш на дребно, а трябва да разчистиш терена, за да може да се нормализира ситуацията в страната. Иначе другарите са се погрижили. Те работят сериозно, за разлика от много други, които говорят за конституционни промени, за Велико, те работят знаете ли в каква посока?
Водещ: В каква?
Георги Близнашки: Президентска република с двукамерен парламент.
Водещ: Това лошо ли е?
Георги Близнашки: Това е най-лошият възможен сценарий. Знаете ли за какво става дума?
Водещ: За какво?
Георги Близнашки: Тези хора са уморени, хората, които дирижират, командват парада, са на възраст между 80 и 90 години. Вие, ако мислите, че е проста работа…
Водещ: Ама искате да кажете, че Държавна сигурност работи за това?
Георги Близнашки: Вие, ако мислите, че е лесна работа да дирижираш един куп политически партии и един куп хора, които много често падат в истерични състояния и въобще трудно се насочват в правилна посока? Какво им се ще да се случи? Защо им трябва президентска република?
Водещ: Защо им трябва, с едно изречение.
Георги Близнашки: Това не е американски или френски модел на управление, а връщане към старата практика от времето на стария режим, от времето на Тодор Живков. Да се опрости политическата система в смисъл да се минимализира ролята на партиите, да семинимализира ролята на Народното събрание , да се минимизира ролята на общественото мнение. Тоест публичната сфера да се затвори и да се контролира от един държавен глава със сравнително широки правомощия, тоест руския модел.
Водещ: Руският модел, да.
Георги Близнашки: Но, всичко това е абсурдно, ние сме в ЕС и на континента доминира парламентарната форма на управление=
Водещ: Ако това е сценария на ДС, кажете ми тогава, защо на този сценарии се хващат ГЕРБ, Реформаторският блок?
Георги Близнашки: Тук е големият въпрос.
Водещ: Тук доцент Семов…
Георги Близнашки: Тук титлите не са в спиралата на инфлацията.
Водещ: Защо всички се хванаха за това?
Георги Близнашки: Вижте, много е атрактивно да говориш за високата политика. Много е трудно да предлагаш решения в обикновената политика, да решаваш проблемите, които са натрупани в нашето общество. Много по-лесно се говори на едро за новото начало, за рестарта .
Водещ: Според Вас, ГЕРБ и „Реформаторският блок” част ли са от този сценарии, или са жертва?
Георги Близнашки: Не, не, аз смятам, че става дума за различни цели, различни амбиции, различни стремежи. Въпроса е, че едни ще поискат новата конституция, а другите ще я напишат.

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях