Проф. Божидар Димитров: Случващото се в Македония

представлява опасност за националната ни сигурност

9 Май 2015 | 18:03 | Агенция „Фокус”

Фокус: Проф. Димитров, какъв е вашият коментар за последните събития в Македония след днешната престрелка в Куманово?

Божидар Димитров: Последните събития в Македония се очакваха отдавна. Нещо повече, преди десетина дни мои приятели от Македония, които са членове на опозиционния Социалдемократически съюз ми казаха, че готвят такива неща, че на тяхна страна са американците и на тях дължат голяма част от записите, които имат и смятат да изиграят ролята на информационни бомби. Нарисуваха ми целия сценарий, казаха ми, че смятат да поканят специалисти от Киев - от Майдана, и ще разиграят „Скопски Майдан”. При това управление на Груевски, който установи еднолична диктатура, в която демокрацията е само фасада и при която дори българската демокрация, която не е от най-съвършените, изглежда като еманация на западните демокрации, нямаше начин да не се случи това нещо по този начин, тъй като по нормален, демократичен път опозицията, дори да има повече избиратели от Груевски, винаги ще губи изборите, тъй като там не се броят гласовете, а се нанасят изгодни лично за Груевски резултати. Следователно той може да бъде свален само с насилие – мощни улични демонстрации, побоища и за съжаление, още вчера прогнозирах, че вечерта, както и на Майдана, някой ще стреля в гърба на демонстрантите. Нещо подобно се е случило в Куманово и не виждам връщане назад. Там ще избухне гражданска война с невъобразими последици. Страната трудно може да се върне дори към украинския модел – успокояване на обстановката след прогонване на диктатора, извънредни парламентарни избори и който спечели и да управлява. Там трудно ще стане това нещо по простата причина, че в Македония има трети фактор – албанците. Те са много – 1/3, дори 40 на 100 от населението на страната, голяма част от тях имат други амбиции и за съжаление не виждат бъдещето си в Македония, а в една голяма Албания, за която албанският президент говори наскоро. Той настоява и казва, че това е възможна перспектива за албанците на полуострова – Албания, Косово и Западна Македония да формират обща балканска държава. При това положение е трудно да се прогнозира какво ще се случи след прогонване на диктатора. Моите страхове идват не от това, което се случва в Македония, а от това има ли план за действие и то в няколко варианта - в зависимост от развоя на ситуацията. Боя се, че няма. От личен опит знам, че много от властимащите и от опозицията не знаят какво е Македония и че в тази отдалечена само на 30 – 40 км от София страна живеят 1.5 млн. българи по произход, а над 100 000 от тях са с българско гражданство. Не знаят, че държавата ни е отговорна пред тях и трябва да ги предпази и запази, а също и да се бори за правата на онези, които насила са наричани македонци и ги карат да бъдат такива. Другият проблем на Македония е, че тя не е редовна държава и нация. Тя няма историческо минало, това е измислена държава през 1944 година. Македония е последният музей на комунистически интернационал на европейска територия. Ние трябва да знаем какво да правим при всяка една ситуация. Ако всичко мине по обичайната линия, Груевски ще подаде оставка и ще бяга някъде - нищо чудно дори в България, след като е работил в „Мултигруп”. Но какво правим, ако се намесят албанците? Събитията в Скопие са ги започнали въоръжени албански групировки, които чувствайки разклащането на властта, може би са тръгнали да търсят своето. Някои казват, че самият Груевски ги е активизирал да правят тези номера, за да обяви извънредно положение и възползвайки се от правомощията си да смаже опозицията, която на 17 май се кани да щурмува парламента. Какво бихме направили в случай, че се повтори докрай украинският сценарий и една област, да речем Струмишката, в която населението почти изцяло е с българско гражданство, поиска самостоятелност и присъединяване към България? Струмица напълно може да се оприличи с Донбас или с Крим - какво правим тогава, какво решение ще вземем? Там се крият страховете и тревогите ми - ще изоставим ли отново българите в Македония, както сме правили не веднъж в нашата история? Изоставяли сме ги в периоди на национални катастрофи през 1918 и през 1944 година, но сега България е член на ЕС. Ние сме относително просперираща страна, нямаме национална катастрофа, не сме загубили война. Тревожа се, защото съм сигурен почти на 100 %, че ние нямаме никакъв план. Нещо повече, голяма част от властимащите просто не познават проблема. Свидетелства за това е дори и Консултативният съвет по национална сигурност, където беше обсъждано положението в Украйна и в другия край на света, но не и това, което се намира на 30-50 км от София, на два метра от нашата граница.


Фокус: На този етап казвате, че нямаме някакъв план, но какви стъпки могат да се предприемат?


Божидар Димитров: В зависимост от ситуацията. След днешните събития в Куманово е явно, че Груевски ще остане на власт още седмица. След падането му какво следва? Извънредни парламентарни избори? А ако албанците си мислят друго? За тях няма никакъв проблем, те и без това практически са отцепили Западна и Северна Македония от останалата част. Могат просто да кажат: „Ние тръгваме към Албания” и не могат да ги спрат. Македония също като нас няма армия. Тя е още по-зле от нас не може да се справи с албанците, ако се мобилизират наново. 


Фокус: Вие казахте, че трудно може да се прогнозира какво може да се случи. Все пак, какво разпали вътрешния конфликт?


Божидар Димитров: Диктатурата, установена от ВМРО-ДПМНЕ. Това наистина е пълна диктатура – на изборите си пишат необходимите протоколи, за да ги спечелят. Има и друго – цялото правителство, началниците на всички секретни служби, на митници, са роднини на Груевски. Тъй като там няма Закон за конфликт на интереси, има управление на един род – първи, втори братовчеди, племенници, братя и сестри. Това е нещо невиждано дори в световен мащаб. 


Фокус: Има ли риск за националната ни сигурност? 


Божидар Димитров: Има опасност за националната сигурност, в смисъл, че въоръжени групи могат да преминават нашата граница, която едва ли се пази. Вероятно десетки хиляди бежанци могат да се насочат към България. Надявам се, че няма да ходят в лагери, а по роднини, тъй като почти всички имат роднини в България. Малко хора знаят, че по време на югославските конфликти млади македонци избягаха в България, за да не бъдат мобилизирани в югославската армия и да се бият с хърватите. Въпреки всичко 40 млади македонци загинаха. Сега опасността е същата, но става дума за много повече, тъй като конфликтът е в самата Македония.

Цветелина ЦЕКОВСКА