25 юни 2019г.

Ден на моряка. Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС)

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Протестът е обречен да продължи

Любен Обретенов

С всеки следващ ход правителството доказва, че трябваше да подаде оставка още през лятото на 2013 г.
 

14 юни - началото на масовите протести, когато близо 50 000 недоволни се организираха само за няколко часа в социалните мрежи срещу назначението на Пеевски същия ден за шеф на ДАНС.
Все по-безпощадно ясно е, че протестите ще съпътстват настоящото правителство до последния ден от управлението му, независимо кога точно ще бъде той. А онези, които още на 14 юни 2013 г. (първия ден от протестите) твърдяха, че правителство, което е назначило човек като Делян Пеевски за шеф на ДАНС, трябва веднага да си подаде оставката, ще се окажат прави. Независимо че първоначално тяхното мнение изглеждаше твърде крайно.

Тези управляващи произвеждат ежечасно скандали. По празниците те номинираха за главен съдебен инспектор Веселина Тенева, с което доказаха, че кадруването по висшите етажи на държавата в стил "Пеевски" съвсем не е спряло и едва ли ще спре, докато БСП и ДПС са на власт. Тенева е председател на съдийския състав, който постанови, че хонорарът от 1.5 млн. лв. за хидровъзела "Цанков камък", получен от Ахмед Доган, е законен. Подозрителните имотни сделки, разкрити от "Бивол", между нея и майка й, допълнително внасят съмнения относно кандидатурата й. На всичкото отгоре една от тези сделки касае терен в парка "Росенец" край Бургас. Този парк е един от имотите, които се свързват с името на Доган, наред с т.нар. Боянски сараи, хотела "Каса Домини" в Рибарица, СПА комплекса "Орфей" в Девин и Двореца на децата в Дръндар, родното село на почетния председател на ДПС. Вместо това обаче от мнозинството не само номинираха Тенева, но и горещо я защитават като безупречен юрист, срещу нея имало заговор и опит за очерняне и т.н. Да, в политическите среди навсякъде има дефицит на морал и почтеност. Но местната политическа селекция дори на пръв поглед не прави опит да изглежда почтена. Опорните точки на публичните им внушения се изчерпват с мантрата, че предишните бяха по-непочтени, като ежедневно навират пред обществото най-отблъскващите си качества. Другите актуални инициативи на мнозинството също са доста съмнителни откъм ефективност и обществена полза. Идеята на БСП за т.нар. данък богатство не е нищо повече от най-обикновен популизъм, който крепне върху голямата и увеличаваща се разлика между прекомерно богато малцинство и непростимо бедно мнозинство. Това е сериозен проблем, защото подобна обществена среда е извор на непрекъснато социално напрежение. Но той няма как да се реши с т.нар. данък богатство, според който всеки с доход над 2700 лв. до милиони левове влиза във въпросната категория. Съмнително е дори дали самият Сергей Станишев щеше да говори за подобен данък, ако не беше предварително ясно, че тази идея няма да мине, тъй като ДПС ще е против. В миналия мандат настоящите управляващи критикуваха ГЕРБ, че негови представители често подхвърлят противоречиви идеи в обществото, от които после се отказват. И с основание изтъкваха, че това е идиотско. Сега БСП и ДПС правят същото. Разликата е, че в предишния кабинет ролята на главен демагог бе иззета от Бойко Борисов.

Административното регулиране на цените на тока също е много спорна практика. Ясно е, че пътят за нормализиране на енергийния сектор е създаването на реална конкуренция в него. Но и настоящото управление не прави нищо по въпроса.

Онова, което крепи коалицията на БСП и ДПС, е липсата на отчетлива алтернатива във вид на политическа формация. ГЕРБ загуби трайно обществения ресурс да бъде такава, а неразбориите в Реформаторския блок също работят в полза на управляващите. Другото, което ги спасява, са страховете, умело подклаждани от есента насам. Страховете от ислямски терористи, прикрити като бежанци, и от прииждащи хищни купувачи на българска земя. В някои от разпространяваните версии терористите и купувачите бяха представяни като едни и същи агресори, превземащи родината. Целта на превръщането на страховете в едва ли не масова психоза бе да се внуши, че актуалното, дори мизерно настояще е за предпочитане пред бъдещето, рисувано като апокалипсис.

Но въпросът трябва или не да продължават протестите е лишен от смисъл. Те просто са обречени да продължат, защото самите управляващи непрекъснато ги подклаждат. Вероятно многолюдни демонстрации като онези през лятото през зимата няма да има. Но безпрецедентните ограждения около парламента, които опасват почти целия район на жълтите павета, все така ще си стоят. И все така премиерът, министрите и други видни фигури от мнозинството няма да могат спокойно и една лента да отрежат, тъй като всяка тяхна публична поява ще бъде съпроводена с освирквания и призиви за оставка. А социалните мрежи все така ще се взривяват при всеки следващ управленски гаф.


http://www.segabg.com/article.php?id=680358#.UsjmyFt0_BU.facebook