При Борисов на мода е страхът (2012)

С д-р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ, психиатър и бивш депутат от десницата, разговаря ЛИЛИЯ  ЦАЧЕВА

- Д-р Михайлов, навлизаме в последната година преди парламентарните избори. Какво ни чака в тази спринтова политическа отсечка?

- Няма да е спринт, ще е тръс. Премиерът натежа, за да тича бързо, останалите нямат сили. Властта е предвидима, ще съблазнява избирателите. Ще увеличат пенсиите на фона на “повсеместното” им намаление. Дянков ще рапортува уникална финансова кондиция. Ще продължи правоохранителната логорея на вътрешния министър. Рашидов “ще докара” Лувъра на “Шипка” 6. Ще изкопаят и фаланга от безименен пръст на тринадесети апостол за мобилизация на народното суеверие.…

И, разбира се, генералният шантаж на премиера: “Аз или Станишев”.

 

- Засега анонсът е, че ще има и протести, по-високи цени на ток, горива, не валят обнадеждаващи икономически прогнози. Дянков обещава повишение на пенсии, а 3 г. критикуваха БСП, че тяхното увеличение ГЕРБ са го плащали. Какво поведение очаквате от Борисов, БСП, ДПС, десницата, новата партия на Кунева? Има ли печеливша стратегия срещу властта? Останаха ли козове в ръкава на Борисов?

- Основният коз на премиера е в провала на българската демократична бутафория и в девалвацията на “елитарната” политика. Оттам тръгна всичко. Властта на Борисов е комшийска власт. Власт на себеподобен. Тази илюзия е основният му коз. Разхожда се в телевизора като в заден двор. Не му е нужна линия на поведение, движи го инстинкт на демагог.

Никакви аргументи от типа на тези, които справедливо изброявате, не могат да анулират ефектите на това благоприятно популистко облъчване. На разположение са и възможности за камуфлаж на действителното положение. Пропагандата е ефективна на къси отсечки.

Конкуренцията е слаба. БСП се ужаси от метафората “СПИН”, сякаш Кутев е изрекъл най-съкровената  тайна.

Десницата приключи курса... Доган е изчерпан и скучен. Партията на Меглена Кунева се учреди и утихна. Имам чувството, че са във властта на идентификационни колебания между десницата като намерение и центъра като естествено разположение. Между това, което са, и това, което искат да бъдат.

Управлението на Борисов е несъмнен демократичен регрес, връщане към стари навици. Страхът е на мода. Приносът на вътрешния министър за това състояние на нещата трудно може да се надцени. С Уорлик бяха добър екип за неадекватно реагиране, състезаваха се по нелепост. Тъжбата му със съда ще се запомни като грубо институционално недоразумение, като вдъхновен сблъсък на простото със сложното. Вината се доказва по медиен път, всичко останало обслужва мафията. Отчайващ примитивизъм.

Аурата на това управление е лоша, малокултурна и безцеремонна. На власт са “случайни” хора. Липсват им базисна демократична компетентност, културно и образователно равнище, понятие за право и граждански ред.

 

 - “Икономиката е по петите на Бойко Борисов” и “ако няма глад, Борисов ще управлява втори мандат”. Цитатите са ваши. Важат ли още? Защо?

- Така ми се струва. Гладът може да съсипе статуквото, но не съм сигурен, че ще ни връхлети. Ощастливени сме от привичната поносима мизерия. Недоимъкът е вписан и в международната конюнктура, навсякъде стягат коланите. Кротко следователно.
Икономиката е зле, но няма срив. Има недоволни и броят им расте, но по логиката на харизматичното суеверие, протестиращите търсят Борисов като посредник в преговорите им с властта. Което означава монархически статут, арбитраж от висините. Настанен е в предразсъдъка на доверчивия електорат, като Юсеин Болт в поза стрела. Бойко е мъж, класика, здраве, народ, останалото е инцидент и патология. Останалото е “Станишев”.

Тази митология се изтощава, но бавно. Освен това овладяха държавата.

 

- И каква е равносметката - изпълнени срещу неизпълнени обещания и приоритети на властта? ГЕРБ дойдоха на власт, натоварени със свръхочаквания от избирателите към Бойко Борисов за твърда ръка, ред, благоденствие. Разочарованието при свръхочаквания е по-тежко - предстои ли?

- Свръхочакванията към Борисов са основно в сферата на политическата естетика, върху това настоявам. Важна е икономиката на наслаждението, генералното утешение от неговата проста наличност. Беше важно да се настани в телевизора като гарант на българския уют, като терапевт на българската невроза. Чалга на самия връх е шик, весел тон и измамна сигурност.

“Бойко” е мораториум на критическия разум, това трябва да се помни. Невъзможен е без тази подробност. Не мога да си представя да бъде намразен, твърде “демократичен” е за такава съдба.

Все едно да намразят Глория. Или Ивана.

 

- Историята с футболния тим на “бистришките тигри”, където премиерът е картотекиран играч и полетът им с правителствения самолет симптом за какво е? Постоянната грижа на премиера за родния футбол и намесата му с намиране на купувачи, спонсори може да е симпатична на част от запалянковците, но с “тигрите” си стана скандал?

- Харизмата има мандат да разритва правилата, за да напомни, че те са за него, а не той за тях. За първи път “случаен” народ е вдигнат във въздуха, в нарушение на протокола, като значим и ценен. “Тигрите от Бистрица” са в сърцето на властта, където е и народът. Те са на власт. Това е посланието. Мъжката дружба над всичко. Стилът е силов и сантиментален. Класически Борисов.

 

- Каква би била реакцията в България на случай като този в Русия с присъдата на момичетата от “Пуси райът” (Pussy Riot) например?

- Руският либерализъм деградира, свлича се до равнището на Лейди Гага. От класиците на руското дисидентство до порноактрисите на “Пуси райът”, траекторията е несъмнено упадъчна. Нахлу субкултура на кощунството, на екстремното безобразие. Изпълзяха дребни бесове, вещици на свободата. Това е лошата новина.

Включването на светотатството в репертоара на руската опозиция е голяма победа за консервативните сили и специално за Путин. Твърдят, че акцията е дело на неговия антураж. Дни преди изборите възмутиха Русия, за да ги спечели Путин, като гарант срещу настъплението на бесовските сили. Звучи убедително.

Декларацията на нашето външно министерство по повода ми се струва напълно бездарна. От това ведомство извират претенциозност и липса на достойнство. Българският либерал не мисли нюансирано, а догматично. Достатъчно е да научи, че мишената е Путин, за да одобри възторжено каквото му поискат.

 

- И като се заговорихме за църквата - в последно време митрополит Николай се изказа много остро и против съжителството без брак, и срещу сурогатното майчинство? Поводът е проект за промени в Семейния кодекс, които да узаконят живота без брак. Вие сте и богослов, а живеем в ХХI век - толкова ли сме греховни, колкото звучи от устата на Пловдивския владика?

- Властта е поела курс към авангардно законодателство под лобистки натиск.

Така, както са се юрнали, ще финишират първи в ада, казано закачливо, в стила на дядо Николай. Имаха идея да комбинират президентските избори с референдум за евтаназията. Сега съжителство без брак и сурогатно майчинство. После еднополови съюзи. Майка ми е мъж...

В пиеса на Едуард Олби, поставена от Явор Гърдев, се разказва за архитект, влюбен в коза. Имала неустоимо красиви очи. Чудеше се как да каже на жена си. Накрая се разбра и стана скандал. Синът му гей по любовна ориентация нямаше по принцип нищо против.

Публиката реагира със смесени чувства, озадачена и трогната, което, струва ми се, дава шанс и на подобно брачно законодателство. Няма да е зле, радикалната нежност между човека и животното да придобие законова форма. Какво би могло да попречи? Щом са решили да мислят върху подобно законодателство, ще трябва да го правят с въображение за последствията, защото тази история не свършва със сурогатното майчинство. Трябва да си представят етапите един след друг. Трябва да мислят и за козата на Олби.

Митрополит Николай е амбициозен млад човек, с широко коментиран, специфичен стил. Случва се да говори по съществени въпроси, в това число и за отвъдното, с категоричност, чиято уместност е спорна. Но позицията му по спорните законопроекти трябва да бъде чута.

 

 - Изобщо къде са църквата и религията днес? А след атентата в Бургас очаквате ли да се появят нови политически опити за разделяне на хората в България на мюсюлмани и християни, на етнически принцип? Преди избори тези опити винаги са на мода, а сега, уви, има и зловещ повод.

- Готови са на всичко, за да оцелеят политически. Страстите се манипулират лесно. Апатията е проблем.

 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1528017