25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Прекършените криле на моя Русе (октомври 2012)

Dimitar M Ivanov
(от страницата му във Фейсбук -

 

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=491338900890809&set=a.244177928940242.66242.100000441111835&type=1)

 

През последните няколко дни бях отново в града, в който съм отраснал – Русе. Градът на моето детство и юношество. Градът, в който съм завършил начално и средно образование и където съм усетил първите пориви на младостта във всичките й аспекти.

 

Един град пълен с приятели, с хора, които уважавам, с мои учители, с познати и непознати, които обаче ме познават.

 

Видях продължаващото линеене на Русе.

 

Видях опасно заливащия гражданството на Русе процес на дългосрочно обедняване. Видях и усетих високата безработица в града – достигаща при младите над 25%.

 

Видях срутената и ограбена индустриална част на Русе.

 

Срещнах се с редица уважавани бизнесмени от града, хора, обичащи своя град и готови на всичко за него – за първи път да са така уплашени (даже не искайки да ми го признаят!) от липсата на какъвто и да е бизнес.

 

Видях безнадеждността изписана и споделена от хората на науката и висшето образование в града.

 

Видях и усетих със сърцето си мизерията, в която потъва все още останалата и забравена от всекиго работническа класа на Русе.

 

Видях порутените жилищни блокове.

 

Срещнах се, видях и се оплаших от напиращите сълзи в очите на много уважавани деятели на русенската общественост – днес пенсионери, броейки си левчетата и с типичната за русенци гордост опитвайки се да скрият унизителната ситуация, в която ги е поставила властта.

 

Видях хора по магазините да се чудят дали да си купят една ябълка или два домата.

 

Видях празните ресторанти на Русе.

 

Срещнах се и усетих открито напиращото желание на студенти, студентки и ученици, час по-скоро, ако имат средства, да се махнат от Русе.

 

Бях спиран на улицата от непознати, които от сърце споделяха с мене болката си по разрастващата се икономическа, индустриална и социална разруха на Русе.

 

Минах и видях двете КПП-та на Дунав Мост, където от една мизерия влизащ в друга още по-голяма мизерия. Където, за разлика от пропагандната машина описваща как КПП-та по българската граница са готови за Шенген, видях да се разхождат тъжни, гладни и бездомни кучета. Видях там, на границата между две държави-членки на ЕС, табела с толкова малък надпис – България, че все едно че влизащ в някакво село. Видях липса на каквито и да е сериозни и ясни европейски отличителни пътни и ориентировъчни знаци за преминаване през двете КПП-та. Всичко това един силен, патриот на България и отговорен премиер може да промени само за 10 минути телефонен разговор с румънския премиер.

 

Но, не би!

 

Не видях никъде казионните политически лидери и ръководители на града; казионните политически сили (и десни, и леви, и тези дето се опитват да се движат по „осовата линия” на политиката), които само преди година на местните избори обещаваха, че ще преобразят Русе. Бяха се „изпокрили” вероятно усещайки бавно, но безспирно вече надигащия се гняв на хората. Да, усетих, че „Гневът на Мравките” идва (виж The Grapes of Wrath на John Steinbeck)!

 

Разминахме се, и не видях и Премиерът на България, г-н Борисов, който бе чакан да дойде в града за поредното рязане на лентички.

 

Но не успях да се размина и видях с широко отворени очи прекършените крила на растежа и развитието на Русе.

 

Прекършените крила на българската Венеция и Виена на Дунава, на „Пристанището на 60-те Кораба”, на най-проспериращия град и вилает по време на Османската Империя, на 4-я по индустриална мощ град по време на социализма; на един град, който по всички правила на съвременният свят следва и може да играе изключително силна геополитическа, търговска, икономическа и културно-цивилизационна роля не само за България, а и за целия Дунавски регион.

 

Един град устоял през драмите, палежите и различните политически режими през вековете, но днес – паднал на колене пред нехайството, липсата на политическа отговорност и на силни дългосрoчни решения от страна на редица правителства.

 

Безкрайно болно ми е за моят Русе и за хората на Русе!

 

Димитър М. Иванов