19 септември 2018г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Почти цяла нощ вали

Борислав Попов

Почти цяла нощ вали, че чак и сега! Не сняг - дъжд! Небето се прихлупило, че чак ме натиска по врата! Най-омразното ми време! Трябва ни слънце! На всички ни трябва, миличкото слънчице, за да сме свежи и да ни е хубаво! От това време ми става тъжно! Наляга ме една тъга и нежност към децата ми, към децата, към нашите деца, към всичките деца! И като в унисон с това чувство, препрочитайки си одисейният живот на поп Минчо Кънчев, стигам до писмото му до неговите деца, писано от Диарбекир, където е на заточение от 12 септемврий 1874 година! Писано, като че ли вчера!!! 
Наставления за децата ми Теня, Кънча и Вълча. Начало премудрости страх Господен.
Всякой человек, ако иска да бъде разумен, трябва сякогаш и навсякъде да си напомня, че има Бог и че Бог е навсякъде, че той види на человека и скришните работи, и още като знае, че за добрите награждава, а за злите наказва, да се страхува от неговата всемогущая сила и да се труди, чтото всякога да прави добри работи и да отбягва от злите. Прочее, любезни ми чада Теньо, Кънчо, Вълчо, главната ми мисъл като е да бъдете разумни, то за главно правило, чрез което се получава премъдростта, този небесен дар, ви препоръчвам гореказаните думи на премудрий Соломона и след тях прилагам и следующите отечески мои съвети:
І-во. Трябва да се трудите да навикнете, чтото всяка сутрена самоволно, без да ви викат, сами да станете от сън рано пред слънце в зори, а понякогаж, ако би да се успите като деца и ви събудят други, не трябва да им се сърдите, че ви събудили, но още да им благодарите.
2-ро. Като станете от сън, първа длъжност да ви бъде да се умивате, да си сресвате главите и да се облачате, а след това да се помолвате с всичко сърце на бога задружно пред иконата в къще със следующата молитва: Во имя отца и сина и святаго духа, амин. Трисветое отченаш и утренната молитва.
3-то. След като си направите молитвата, всякой да си взема книгата с благочиние и да сяда с тишина на едно определено място да си прегледва уроците.
4-то. След като приготвите уроците си и си позахапнете каквото се случи или даже понякогаш, ако се не прилучи, и х ляб с благодарение, без да се сърдите, че не сте яле, да си вземате книгите и да тръгвате за училището, без 9да се бавите повече и да лудувате из двора.
5-то. Като отивате за училището или си идете за в къщи, всякога, кога случи да минувате из пътя, трябва да бъдете благодарни и благочинни, т.е. да не викате, да не търчите, да се не заплясвате нагоре-надоле, да не хвъргате или друго нещо и замервате и дразните кучетата из дворовете, но да бъдете скромни, да вървите кротко, да си гледате пред вас си и с кротост и смирение да отговаряте всякиму, който ви срещне и попита за нечто.
6-то. Като стигнете в училището, без да се бавите и да играйте из двора и без да се препирате или карате със съучениците си, които се броят като ваши братия и трябва да се обичате като братия, а не да се карате и мразите, но тозчас да седнете с тишина на определеното си място и да захванете да учите урока си.
7-мо. Кога учите уроците си, да гледате да ги изучавате добре и свястно, т.е. не само да ги бърборите изуст като папагали, без да разумявате что говорите, но всегда да гледате да взимате на уроците разума, чтото и да сте в състояние да можете да разправяте, кога ви попитат, с ваши думи уроците си, а не както е писано в книгата.
8-мо. Казах ви, че трябва да бъдете навсякъде и всякой случай мирни и кротки, па дори ако ви някой или самите ви съученици да ви докачат или ударят, или напсуват, трябва да се донасяте с тях кротко и без да им отвръщате, нито да се тъжите от тях на учителя си или другиму някому, вся който злослови, ще се накаже от оногова, който види всичко.Навсякъде и във всякий случай да почитате учителя си, да му се покорявате и да изпълнявате заповедите му, но и когато го няма, и с това ще го направите да ви обича и неуморно да се труди, за да ви изучи и просвети." .... 
уТРЕ ЩЕ ДОВЪРША СЪВЕТИТЕ НА ПОП МИНЧО...Това за размисъл ви стига. Само ще допълня, че от онова време ни делят 143 години! Неща, в които ме възпитаваха и моите родители, а и баба и дядо. Произхождам от учителски /по линия на татко/ и православно-църковен /по линия на майка/ род! Едно възпитание, пред което сега се прекланям и понякога с усмивка си спомням всичките си лудории, които съм вършил. Но за мен и най-лошият учител си остава сега нещо достойно и за уважение! Не за подигравка!