Последното интервю на Дертлиев (2014)

Последното интервю на доктор Петър Дертлиев

16/01/2014

На 05.11.2010 г. се навършиха десет години от кончината на  д-р Петър Антонов Дертлиев – председател на възстановената Българската социалдемократическа партия от 1990 г.  до  смъртта си. Тази годишнина освен всичко друго стана за пореден път повод за спекулации с личността на Доктора. В познат от тоталитарните години стил определени политически личности с апломб започнаха да преиначават историята. Дали в своите политически действия и оценки в периода на прехода към гражданско общество д-р Дертлиев е бил винаги прав, времето ще реши. Той обаче неизменно е бил свързан само и единствено с БСДП и не може сега разни политически играчи да жонглират с паметта му, заграбвайки меда и харизвайки другиму жилото, защото народът е казал, че двете вървят в комплект. Затова в памет на д-р Дертлиев публикуваме отново неговото последно интервю, което лидерът на БСДП дава пред екип на вестник “24 часа” дни преди да приключи земния си път и е публикувано посмъртно  в броя от 07.11.2000 г. В него той изразява ясно своето отношение по широк кръг проблеми, включително и към хората, кичещи се днес с неговото име. И макар изненадващо в наши дни този текст да се оказа библиографска рядкост, оставяме коментара на читателите.
“Позиция”

ПРОЩАВАМ СЕ С ЖИВОТА, НО НЕ СВАЛЯМ ЗНАМЕТО

Не омърсявайте светлите имена в политиката с днешните джуджета, завеща лидерът на БСДП

 

МАРИЯНА ЙОРДАНОВА

Д-р Дертлиев, доволен ли сте от дъщерите си?

В личния си живот съм един изключително щаст­лив човек. Имам съпруга, която ме чака 10 г., докато бях в затвора. Тогава тя бе­ше на 21 г., а по-голямата ми дъщеря – само на 4 месеца. Не се оплаквам, че жена ми ме командва – това й е про­фесионален навик, защото е учителка. Аз уж проте­стирам, но съзнавам, че е за мое добро.

Имам две дъщери, които не се нуждаят от генетичен знак – имат си го. Имам 5 внуци, всички са добре, здрави, хубави.

Децата ми не са взели от никого нито лев. При нас не е имало стипендии, понеже баща им е някакъв. Не мо­же тъпото ти момченце, което е било в Горна баня и едвам са го търпели, извед­нъж да стане голям талант. И като погледнеш, Бълга­рия се управлява от много талантливи хора, понеже децата им са големи талан­ти. Моите не са толкова та­лантливи. Внуците ми са в най-престижните училища. Единият ми внук е в Университета по икономика в Лондон, няма по света по-добро училище за икономи­ка. Веднъж той ми каза: “Дядо, знаеш ли, че в моя клас има един министър от Мексико.” Викам му: “Да­вай, дядо, току- виж и ти си станал министър. А той ми отговаря: “Не искам да ста­вам министър, като гледам ти колко си спечелил от по­литиката”.

-  Надявате ли се все пак някой от наследниците ви да влезе в политиката?

-  Ако имаш вътрешен подтик, то става, без някой да те кара. Пък и там, къде­то са те, политиката не представлява това страшилище, което е в България. В България
най-жестоката професия е политиката

Не зная по-голяма авантю­ра, по-жестока и жертвена професия. Това не важи обаче, ако си мошеник. У нас преуспяват само моше­ниците и плазмодиите. Та днес конституцията я по­лзват тези, които лежаха на тревата против нея. Къде беше Александър Йорданов, когато правехме конституцията? А  Соколов? И Желю Желев стое­ше настрани. Животът е не­що неблагодарно, полити­ката и тя е такава.

Ще ви разкажа една се­мейна история. Когато бях на 16 г., малко ме стреляха. На 17 вече познавах арести­те. На 18 се познавахме до­бре с ДС. Трябваше да за­върша нещо. Исках право, философия, изкуства, все такива шантави работи. Ба­ща ми вика: “Сине, кой ще те търпи да се занимаваш с изкуство и философия. Ка­то те гледам, на 30 г. ще бъдеш депутат, след това или нагоре министър, или надолу – в затвора. Затова я си стани един лекар, та да знам, че съм ти оставил хляб.”

Баща ми позна точка по точка моята съдба. На 30 г. аз влязох в затвора и там започнах да правя голямата кариера на политик, който не е получил нищо от поли­тиката освен удовлетворе­нието, че е направил нещо за народа си. Приемам като лична обида, когато слагат под един знаменател всички политици. За Стамболов ли ще кажете, че е користен, или за Кръстьо Пастухов, който е удушен в сливенския за­твор? Не омър­сявайте светли­те имена с джу­джетата, които напълниха бъл­гарската поли­тическа нива.

- Не ви ли бо­ли, че може да не доживеете меч­тата и делото на живота си обединена социал­демокрация?

- Колко души са направили конституция в България? Аз направих. Колко души са изградили мирът на своята страна. Аз го направих. С какво се гордее България сега? Че е стабилна страна. Аз го на­правих. Не съм огорчен, че съдбата ме е пренебрегна­ла и не ми е дала възмож­ност да постигна всичките си цели.

Но има друго нещо, кое­то много ми горчи. На този народ включително и на БСП,
аз предложих път за щастлив развой

Да излезем от кризата не със стягане на колана и ограбване на народа, а с инвестиции, с изграждане на индустрия. Всички, които казват, че България е била бедна преди 10 ноември, са просто безсрамници. България беше богата с труд и интелектуален капитал.

-  Защо пропиляхме парите и оставихме младите хора да избягат?

-  Защото  търговците превзеха храма. Аз се прощавам с живота и въпреки това не съм свалил знаме­то. Не си победен, докато не позволиш да сгазят твоето знаме. Моето е още вдигнато, ще го вземат и други. А България ще живее. Страната ни е икебана – много красота в малко пространство.

А младите, които зами­нават, ще се върнат рано или късно. Спомнете си “Пътуването на Одисей” на Тончо Жечев: “В края на краищата Одисей мина покрай острова на сирени­те, видя всяка красота и накрая се върна при своята старееща Пенелопа и своя­та скалиста Итака”. А на­шата Итака не е скалиста и младостта ни още е жива. Трябва да й помогнем да излезе от днешното поло­жение.

Кой ще й помогне?

Не всички в политиката са мръсници: Втълпяват ни, че са нужни млади и неомърсени хора. Какво значи невинни? Няма невинност, която не е поискана. Невин­ност е тази, която е поискана и е отказала да се омърси. Нужни са не млади, а хора, които са имали възможност да се омърсят, но не са го сторили. На 19 г. ми предложи­ха да стана пълномощен министър и професор. Аз оти­дох в затвора. Аз и хиляди мои другари доказахме, че сме невинни. Там е изборът.

За какво съжалявате?

- За много неща. Съжалявам, че пътят, който чертаех и който спасяваше целия бивш соцлагер, не се реализира. Аз съм привърженик на кейнсианството – излизане от кризата чрез инвестиции. Вместо това бе избран най-трагичният път - неолиберализмът. Със свиване на коланите можеш да спестиш малко пари, ако си сиро­мах, но не и да направиш нещо голямо. 
Ние свивахме коланите, за да преяждат други

Как не се разболяха от преяждане, бе, да ги вземат дяволите. Как могат тия хора да гледат сънародниците си да ровят в кофите за боклук и да си строят палати. Сигурно има тръпка в печалбата, сине майчин. А тръп­ката на оня, който не може да си издържа децата, да си плати лекарствата?! България се нуждае от нов справедлив ред. Социа­лизмът беше опорочен от негодници, но идеята за со­циална правда и любов между хората няма да умре. Костов навремето го каза много откровено: “Който е силен, ще стигне целта, който не, ще падне по пътя. Това е законът на джунглата. Другият е на Христа - помагай на ближния си. Социалдемокрацията изповяд­ва този закон. Аз не съм черковник, но нравствеността на християнството е част от моята нравственост.

-  Какво става в лявото пространство? БСДП, БСП, ОБТ и движение “Социалдемократи” може да се коалират за изборите.

- Добре е, че се събират. Проблемът е, че тези събира­ния стават обикновено малко преди изборите и много пъти са користни.

Хайде да видим кой ще стане сега депутат

Като не може с едните, да отидем при другите. Така започва тьргашеството, затова бих искал всичките им координационни съвети да бъдат с чиста поми­съл и тогава съм зад тях.

- Спокоен ли сте за вашата партия, която е разкрачена между БСП и Евролевицата?

- Не съм спокоен за партията, каквато е в момента. Но има нещо, в което съм дълбоко убеден – социалдемокра­цията е много голяма идея и никой негодник не може да я разруши. Не може някакъв малък негодник чрез малка­та си сметка да разруши този идеал. Много хора умряха за него. Не са умрели за някакви негодници, които са готови да продадат и партия, и родина, за да станат депутатчета, пък не дай боже и министри.

- Напоследък се вдигна много шум около лидер­ския пост а БСДП. Законен председател ли е Петър Агов?

- Това е правен въпрос. Едно ръководство са сменя тогава, когато се регистрира в съда. Ние нямаме регистрация на новото ръководство, така че легитимният председател на партията съм аз. Пълномощия съм дал на един-единствен човек – Йордан Йорданов, мой за­местник. Г-н Георги Анастасов, който днес се представя за зам.-председател на партията, е просто най-обикновен измамник.

- Петър Агов и Анастасов не дойдоха ли да говорят лично с вас?

- Да говорят с мен?! Че откъде ще вземат очи? Агов три пъти го каних, той дойде веднъж. Това са хора, които дори като бях здрав, нямаха куража да дойдат при мен и да кажат какво смятат да правят. Като плъхове бягаха по кьошетата, когато се мернех покрай тях. 
Като плъхове ще свършат и политически 

Но ще има нов конгрес, на който всеки ще си намери мястото.

- А ако дотогава партията ви стане сателит на БСП? 

- Няма да стане. Ако БСП иска да работи с нас, може, но само на равноправни начала. Ние 100 г. се бием и силни, и слаби.

Една година бяхме в Държавна сигурност четирима лидери на тази партия. Единият полудя, другият умря, останахме двама. Никой от нас не подписа декларация. Ние сме единственият случай в историята на България. Най-големият комплимент, който ми е правен, е от шефа на следствието Дворянов. В една мразовита януарска нощ ме заляха с вода и ме оставиха да стана сталактит. Дворянов ме плашеше, че ще ме беси, ще ме къса на парчета. Накрая избухна и каза: “Вашта мама, вие хора ли сте!” Бяхме надхвърлили представата му за човешка издръжливост.

- Вярвате ли, че следващото правителство ще е коалиционно? 

Нужно е коалиционно управление. И за да не дърпа всеки чергата към себе си, ще трябва на всяка цена умните да не пускат лудите.

Убеден съм, че Доган ще влезе в управлението. Той е изключително ловък политик. Може да не ни харесва, че не е българин, но той е с много качества на зрял политик. Съжалявам, че не е от моята формация. 

- Какво ни чака, ако днешните управници останат на власт?

- Огромна трагедия. Не искам да доживея този момент.

http://www.podoko.eu/archives/5344