Последното интервю на доктор Петър Дертлиев
16/01/2014
На 05.11.2010 г. се навършиха десет години от кончината на д-р Петър Антонов Дертлиев – председател на възстановената Българската социалдемократическа партия от 1990 г. до смъртта си. Тази годишнина освен всичко друго стана за пореден път повод за спекулации с личността на Доктора. В познат от тоталитарните години стил определени политически личности с апломб започнаха да преиначават историята. Дали в своите политически действия и оценки в периода на прехода към гражданско общество д-р Дертлиев е бил винаги прав, времето ще реши. Той обаче неизменно е бил свързан само и единствено с БСДП и не може сега разни политически играчи да жонглират с паметта му, заграбвайки меда и харизвайки другиму жилото, защото народът е казал, че двете вървят в комплект. Затова в памет на д-р Дертлиев публикуваме отново неговото последно интервю, което лидерът на БСДП дава пред екип на вестник “24 часа” дни преди да приключи земния си път и е публикувано посмъртно в броя от 07.11.2000 г. В него той изразява ясно своето отношение по широк кръг проблеми, включително и към хората, кичещи се днес с неговото име. И макар изненадващо в наши дни този текст да се оказа библиографска рядкост, оставяме коментара на читателите.
“Позиция”
ПРОЩАВАМ СЕ С ЖИВОТА, НО НЕ СВАЛЯМ ЗНАМЕТО
Не омърсявайте светлите имена в политиката с днешните джуджета, завеща лидерът на БСДП
МАРИЯНА ЙОРДАНОВА
Д-р Дертлиев, доволен ли сте от дъщерите си?
В личния си живот съм един изключително щастлив човек. Имам съпруга, която ме чака 10 г., докато бях в затвора. Тогава тя беше на 21 г., а по-голямата ми дъщеря – само на 4 месеца. Не се оплаквам, че жена ми ме командва – това й е професионален навик, защото е учителка. Аз уж протестирам, но съзнавам, че е за мое добро.
Имам две дъщери, които не се нуждаят от генетичен знак – имат си го. Имам 5 внуци, всички са добре, здрави, хубави.
Децата ми не са взели от никого нито лев. При нас не е имало стипендии, понеже баща им е някакъв. Не може тъпото ти момченце, което е било в Горна баня и едвам са го търпели, изведнъж да стане голям талант. И като погледнеш, България се управлява от много талантливи хора, понеже децата им са големи таланти. Моите не са толкова талантливи. Внуците ми са в най-престижните училища. Единият ми внук е в Университета по икономика в Лондон, няма по света по-добро училище за икономика. Веднъж той ми каза: “Дядо, знаеш ли, че в моя клас има един министър от Мексико.” Викам му: “Давай, дядо, току- виж и ти си станал министър. А той ми отговаря: “Не искам да ставам министър, като гледам ти колко си спечелил от политиката”.
- Надявате ли се все пак някой от наследниците ви да влезе в политиката?
- Ако имаш вътрешен подтик, то става, без някой да те кара. Пък и там, където са те, политиката не представлява това страшилище, което е в България. В България
най-жестоката професия е политиката
Не зная по-голяма авантюра, по-жестока и жертвена професия. Това не важи обаче, ако си мошеник. У нас преуспяват само мошениците и плазмодиите. Та днес конституцията я ползват тези, които лежаха на тревата против нея. Къде беше Александър Йорданов, когато правехме конституцията? А Соколов? И Желю Желев стоеше настрани. Животът е нещо неблагодарно, политиката и тя е такава.
Ще ви разкажа една семейна история. Когато бях на 16 г., малко ме стреляха. На 17 вече познавах арестите. На 18 се познавахме добре с ДС. Трябваше да завърша нещо. Исках право, философия, изкуства, все такива шантави работи. Баща ми вика: “Сине, кой ще те търпи да се занимаваш с изкуство и философия. Като те гледам, на 30 г. ще бъдеш депутат, след това или нагоре министър, или надолу – в затвора. Затова я си стани един лекар, та да знам, че съм ти оставил хляб.”
Баща ми позна точка по точка моята съдба. На 30 г. аз влязох в затвора и там започнах да правя голямата кариера на политик, който не е получил нищо от политиката освен удовлетворението, че е направил нещо за народа си. Приемам като лична обида, когато слагат под един знаменател всички политици. За Стамболов ли ще кажете, че е користен, или за Кръстьо Пастухов, който е удушен в сливенския затвор? Не омърсявайте светлите имена с джуджетата, които напълниха българската политическа нива.
- Не ви ли боли, че може да не доживеете мечтата и делото на живота си обединена социалдемокрация?
- Колко души са направили конституция в България? Аз направих. Колко души са изградили мирът на своята страна. Аз го направих. С какво се гордее България сега? Че е стабилна страна. Аз го направих. Не съм огорчен, че съдбата ме е пренебрегнала и не ми е дала възможност да постигна всичките си цели.
Но има друго нещо, което много ми горчи. На този народ включително и на БСП,
аз предложих път за щастлив развой
Да излезем от кризата не със стягане на колана и ограбване на народа, а с инвестиции, с изграждане на индустрия. Всички, които казват, че България е била бедна преди 10 ноември, са просто безсрамници. България беше богата с труд и интелектуален капитал.
- Защо пропиляхме парите и оставихме младите хора да избягат?
- Защото търговците превзеха храма. Аз се прощавам с живота и въпреки това не съм свалил знамето. Не си победен, докато не позволиш да сгазят твоето знаме. Моето е още вдигнато, ще го вземат и други. А България ще живее. Страната ни е икебана – много красота в малко пространство.
А младите, които заминават, ще се върнат рано или късно. Спомнете си “Пътуването на Одисей” на Тончо Жечев: “В края на краищата Одисей мина покрай острова на сирените, видя всяка красота и накрая се върна при своята старееща Пенелопа и своята скалиста Итака”. А нашата Итака не е скалиста и младостта ни още е жива. Трябва да й помогнем да излезе от днешното положение.
Кой ще й помогне?
Не всички в политиката са мръсници: Втълпяват ни, че са нужни млади и неомърсени хора. Какво значи невинни? Няма невинност, която не е поискана. Невинност е тази, която е поискана и е отказала да се омърси. Нужни са не млади, а хора, които са имали възможност да се омърсят, но не са го сторили. На 19 г. ми предложиха да стана пълномощен министър и професор. Аз отидох в затвора. Аз и хиляди мои другари доказахме, че сме невинни. Там е изборът.
За какво съжалявате?
- За много неща. Съжалявам, че пътят, който чертаех и който спасяваше целия бивш соцлагер, не се реализира. Аз съм привърженик на кейнсианството – излизане от кризата чрез инвестиции. Вместо това бе избран най-трагичният път - неолиберализмът. Със свиване на коланите можеш да спестиш малко пари, ако си сиромах, но не и да направиш нещо голямо.
Ние свивахме коланите, за да преяждат други
Как не се разболяха от преяждане, бе, да ги вземат дяволите. Как могат тия хора да гледат сънародниците си да ровят в кофите за боклук и да си строят палати. Сигурно има тръпка в печалбата, сине майчин. А тръпката на оня, който не може да си издържа децата, да си плати лекарствата?! България се нуждае от нов справедлив ред. Социализмът беше опорочен от негодници, но идеята за социална правда и любов между хората няма да умре. Костов навремето го каза много откровено: “Който е силен, ще стигне целта, който не, ще падне по пътя. Това е законът на джунглата. Другият е на Христа - помагай на ближния си. Социалдемокрацията изповядва този закон. Аз не съм черковник, но нравствеността на християнството е част от моята нравственост.
- Какво става в лявото пространство? БСДП, БСП, ОБТ и движение “Социалдемократи” може да се коалират за изборите.
- Добре е, че се събират. Проблемът е, че тези събирания стават обикновено малко преди изборите и много пъти са користни.
Хайде да видим кой ще стане сега депутат
Като не може с едните, да отидем при другите. Така започва тьргашеството, затова бих искал всичките им координационни съвети да бъдат с чиста помисъл и тогава съм зад тях.
- Спокоен ли сте за вашата партия, която е разкрачена между БСП и Евролевицата?
- Не съм спокоен за партията, каквато е в момента. Но има нещо, в което съм дълбоко убеден – социалдемокрацията е много голяма идея и никой негодник не може да я разруши. Не може някакъв малък негодник чрез малката си сметка да разруши този идеал. Много хора умряха за него. Не са умрели за някакви негодници, които са готови да продадат и партия, и родина, за да станат депутатчета, пък не дай боже и министри.
- Напоследък се вдигна много шум около лидерския пост а БСДП. Законен председател ли е Петър Агов?
- Това е правен въпрос. Едно ръководство са сменя тогава, когато се регистрира в съда. Ние нямаме регистрация на новото ръководство, така че легитимният председател на партията съм аз. Пълномощия съм дал на един-единствен човек – Йордан Йорданов, мой заместник. Г-н Георги Анастасов, който днес се представя за зам.-председател на партията, е просто най-обикновен измамник.
- Петър Агов и Анастасов не дойдоха ли да говорят лично с вас?
- Да говорят с мен?! Че откъде ще вземат очи? Агов три пъти го каних, той дойде веднъж. Това са хора, които дори като бях здрав, нямаха куража да дойдат при мен и да кажат какво смятат да правят. Като плъхове бягаха по кьошетата, когато се мернех покрай тях.
Като плъхове ще свършат и политически
Но ще има нов конгрес, на който всеки ще си намери мястото.
- А ако дотогава партията ви стане сателит на БСП?
- Няма да стане. Ако БСП иска да работи с нас, може, но само на равноправни начала. Ние 100 г. се бием и силни, и слаби.
Една година бяхме в Държавна сигурност четирима лидери на тази партия. Единият полудя, другият умря, останахме двама. Никой от нас не подписа декларация. Ние сме единственият случай в историята на България. Най-големият комплимент, който ми е правен, е от шефа на следствието Дворянов. В една мразовита януарска нощ ме заляха с вода и ме оставиха да стана сталактит. Дворянов ме плашеше, че ще ме беси, ще ме къса на парчета. Накрая избухна и каза: “Вашта мама, вие хора ли сте!” Бяхме надхвърлили представата му за човешка издръжливост.
- Вярвате ли, че следващото правителство ще е коалиционно?
Нужно е коалиционно управление. И за да не дърпа всеки чергата към себе си, ще трябва на всяка цена умните да не пускат лудите.
Убеден съм, че Доган ще влезе в управлението. Той е изключително ловък политик. Може да не ни харесва, че не е българин, но той е с много качества на зрял политик. Съжалявам, че не е от моята формация.
- Какво ни чака, ако днешните управници останат на власт?
- Огромна трагедия. Не искам да доживея този момент.
http://www.podoko.eu/archives/5344