23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Поп Пунчо

 

Раковски:

"Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и най-утешителни речи за чувствителний человек и той жертва за тях всичко, що има най-драгоценно на света."

 

Едно от личните имена на българския ХVІІІ век е

 

 

поп Пунчо Куздин

 

 

...През 1796 г. той подготвил за печат голям сборник, богато украсен, в който нарисувал и два автопортрета.

Сборникът съдържа 69 заглавия (глави). В обем от 400 страници е съхранил за историята страници от "История славяноболгарска", сказание за св. Иван Рилски, Йоан Златоуст, притчи за Адам и Ева и Йоан Богослов, слово за Рождество Христово, за св. Пантелеймон, за богатия Йов и за още много други.

Допълнително в поп Пунчовия препис са нарисувани 55-56 художествени творби: образът на Божията майка, на някои светци, сцени от живота на апостолите, плетеници, миниатюри - всичко богато украсено с почти неповтарящи се багри, тонове и бои.

Нарушавайки стереотипа на буквалния препис, поп Пунчо дава и някои съвети - как да се оре и сее земята, как да се улови пчелен рояк, как да се отглежда лозе, как да се отнася мъжът към жената и децата си.

Той се показва и като оперативен журналист и съобщава за важни събития, станали по онова време:

"1814 месец Декември 5 день биде освещение храма светаго великомученика Георгия у село Длагошевци (дн. Замфир). Тогда болгарски владика Паисия изпрати духовника протоигумена поп Доросия Зографца от Света гора и от Зографския манастир "Свети Георги" (български манастири), та освети църквата Длагошевска".

Изследователите на поп Пунчовото творчество - Боян Цонев, Б. Ангелов, Д. Петканова и др. са единодушни, че поп Пунчо е рядка за своето време личност - човек високообразован, който не е преписвал религиозните текстове механично, както са правели някои автори.

Той пише на народен език, тук-таме се срещат сърбизми. Но трябва да се отчете, че финансовите възможности на селския свещеник са били твърде ограничени - не е могъл да пътува по отдалечени места, нито пък е могъл да отпечата своите произведения, за което е мечтал. И през ум не му е минавало, че за него ще се говори в Интернет.

Поп Пунчо не успял да отпечата сборника. "Аз, поп Пунчо, от с. Мокреш, което стои не повече от 15 км от Лом, написах тази история славянобългарска най-вече за кралете и царете..."

"Написах тази история и много други сказания преведох. Преведох и пролога царски заради простите хора. Написах тези слова в село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в Мокреш и моето произхождение е оттам... Тогава бях 51-годишен и бях в свещеничеството до тази година."

Този дамаскин е писан през 1796 г.

Поп Пунчо, както се вижда от цялостната му дейност и творчество, е имал солидни за онова време познания, по всяка вероятност придобити в Зографския манастир.

Извън богослужебната работа, която е изпълнявал в параклис, построен от него в с. Мокреш, той е учил децата на четмо и писмо в Мокрешкото килийно училище, основано през 1776 г.

Поп Пунчо изпълнява достойно и предано задълженията си като свещеник и учител, а и скоро основава в с. Вълчедръм килийно училище. Годината е 1780.

Знаменателни са неговите скромни и благославящи думи към читателя:

"Но, о, братия мои, возлюблени читатели, не мойте мене грешнаго проклинати, но Бог да наставит братство всем вам. И благасловете ме недостойнаго, понеже не от млого учение написах, ни от млого ортография, но от млого книголюбие и ревност, от сердци мое написах".

Заедно с това той демонстрира и появата на новия, модерен българин - със самочувствие, необременен, със съзнание за собственото си значение, нелишен от суета. Поп Пунчо напълно оправдава името си (от Паун - да е хубав като паун), като ни оставя цели два свои автопортрета - като средновековен книжовник, с пъстра, богато украсена роба, каквато едва ли е притежавал в действителност.

 

Източници:

Цветана Куздина - Аврамова, в. "Дума", под рубриката "Народни будители" (http://old.duma.bg/2009/0409/160409/iskam/isk-1.html)
        История на България, БАН, том пети, С., 1985, с. 150-151
        Иван Петрински, в. "Сега", 4. 10. 2010 г.

 

Можете да коментирате сайта и отделните му страници в профила на Омда във  Фейсбук