Положението на ромите в България (2007)

 Ивалина Бешкова 
  *

На 14-15 април 2007 в София се проведе национален дебат „Политики към ромите в България”. Основните теми са:” Какво да правим с ромските гета?”, ”Наказателна политика”, „Как да се реши проблемът с образованието на ромите?”.

Участниците в дебата са избрани на приципа на представителната социологическа извадка. Участниците са разделени в групи, за да може да изкажат своето мнение и като група да формулират въпроси до специалисти. 200 човека от всички краища на страната дискутира по основните теми и на общите сесии задаваха тези въпроси,а експерти и политици им отговаряха. Дискусиите в общите сесии и в малките групи се водеха от модератори. Организатори на Националния дебат ”Политики към ромите в България” са Центъра за либерални стратегии, социологическа агенция ”Алфа Рисърч”, НПО Линкс и БНТ.

Автор на метода Deliberative poll®, по който е организиран тази дебат, е проф. Джеймс Фишкин, директор на Центъра за обществено мнение в университета Станфорд.

 

По време на самия дебат се очерата, че основният проблем е образованието на ромите. Този проблем засяга тясно и другите два въпроса – за ромските гета и наказателната политики към ромите.

 По Конституция образованието в България е задължително до 16-годишна възраст. То гарантира определено ниво на знания и поставя основите на трудова и жизнена реализация на всеки български гражданин. За повечето роми това образование е едно добро пожелание – неграмотните сред ромите са между 12 и 20%, като голяма част от тях са второ поколение извън училище. ( НСИ; ”Faces of poverty, faces of hope : The magnitude of the challenge” 2005, United nations Development Program).

Около 15 % от учениците у нас са циганчета според изследване на Институт "Отворено общество". Повечето роми учат в чисто „цигански училища”. Тези училища са над 550. Близо 100 от тех се намират в градските цигански махали, а напоследък броят им се увеличава и в селата. Децата тръгват на училище без задължителната предучилищна подготовка. Първите им „седем години” преминават в затворена среда и по взаимноучителния метод на възпитание – по-големите се грижат за по-малките.  резултат на това, повечето не говорят български език, нямат умения за учене, а в училище често минават от клас в клас „по милост” и много от тях не завършват. От 100 деца ромчета поне 70 не завършват, а завършат ли рядко учат по-нататък. За огромна част от ромите училището не е образователна, а преди всичко социално-помощна институция: тя осигурява условията, които повечето цигански семейства не могат.

Сравнително добро професионално образование и реализация (най-често шофьори, механици и монтьори за мъжете и шивачки, санитарки и фризьорки за жените) получават около 10% от ромите; 3-4-ма от 100 успяват да завършат средно гимназиално образование. Ромите с висше образование са изключително малко – под 0,5% (българите са към 21%, а турците – 5%). Най-често ромите-висшисти не живеят в гета и в села и са учили с българи.

Преброяване на населението през 2001г. (Национален статистически институт, Преброяване на населението 1.03.2001г.) показва, че ромите са най-необразованата част от населението в страната. Във възрастовата група 25-64 години например, неграмотните роми са 12,7% от общия брой роми. Средно и висше образование имат едва 7,2% от ромите (при 69,1% от цялото население).

  

Образование Общо за страната
(брой хора/процент от населението)
Роми
(брой хора/процент от ромското население
Висше 882 795 (20,7%) 443 (0,3%)
Средно 2 063 011 (48,4%) 11 075 (6,9%)
Основно 1 051 338 (24,7%) 71 521 (44,8%)
Начално 182 111 (4,3%) 43 819 (27,4%)
Начално незавършено 30 727 (0,7%) 12 445 (7,8%)
Неграмотен  49 475 (1,2%) 20 341 ( 12,7%)

Според проучване на Държавната агенция за защита на детето, повечето деца в помощните училища и институциите за деца и юноши са циганчета. Много от тях са там единствено заради осигурения подслон и прехрана – иначе са напълно здрави и умствено нормални деца, с живи родители. Броят на децата, отглеждани в домовете за изоставени, за сираци, в помощни или в трудово-възпитателни училища, бавно намалява, но е все още много висок. През 2005г. в тези институции е имало над 16 000 деца по данни на Държавната агенция за защита на детето. Едва 1,8% от децата в специализираните институции са сираци. Според анализ на Държавната агенция за защита на детето на състоянието на специализираните институции 2005г. сочи, че 60,5%  от децата в домовете за медико-социални грижи са здрави, но в тях преобладава медицински персонал!?!.

Подготовката за живота е извън училище. Състои се обикновенно в традиционни семейни занаяти, елементарни домакински умения, чиракуване при местен майстор. Тази подготовка не може да замени образованието и ромите са слабо конкурентни на пазара на труда. Най-често заемат ниски изпълнителни длъжности – общи и сезонни работници, сортировачи, пастири, чистачи. Безработицата сред ромите е много висока – повече от половината от пълнолетните са без постоянна работа,  във всяко четвърто ромско домакинство всички са безработни. Най-потърпевши са жените – повечето от ромките не учат и не работят. Те се грижат за по-малките си братя и сестри, бързо биват омъжвани, а някои  стават майки преди 16-та си година.

Затова ако момчетата обикновенно учат докъм 6-7 клас, много момичета спират образованието си след четвърти клас. По-голяма част от жените и децата в гетата не излизат нито веднъж през годината извън родното си място.

По време на семинара се дискутираха различните аспекти на този проблем.

Едно от формулираните помощни предложения бе:

 Ромските училища да получават допълнителни финансови средства и така да се стимулира редовно ходене на училище и подобряване на качеството на образование.

 

Позициите "за" :

Големият брой неграмотни хора от етнически малцинства ще предизвика сериозни социални и икономически проблеми.
Това ще запази ромските език, култура и идентичност.

 

Позициите "против":

Да се дават повече средстава на ромските училища е дискриминация среду останалите ученици.
Погрешно е да се задължават хората да учат, ако те не искат или не могат да получат добро образование.

 

Друго предложение, което се дискутира бе:

Да се затворят училищата, в които учениците са само роми, и децата да бъдат записани и при нужда карани с автобус в училища, където учат българи.

 

Позиции "за":

Качеството на образование в ромските училища е много ниско. Там не се научава български език, а той е основен за всеки по-нататъшен образователен и жизнен успех. Лошото образование създава бъдещи безработни, които тежат на социалната система.
Всички трябва да привикнем да общуваме и да живеем заедно. За да постигнем това, трябва да помогне  и учебната програма. Така ще се подпомогне образованието на ромите и трудовата им реализация.
Ромските училища могат да бъдат оставени само по изключение в онези области и села, където наблизо няма българи. Практиката показва, че роми, учили заедно с българи, имат по-голям успех и в училище, и в живота. Те по нищо не се отличават от останалото население.

 

Позиции "против":

·        Родителите имат право да запишат детето си в което училище пожелаят, ако има места.

·        Повечето ромски училища са квартални или селски. Техните проблеми са част от общите проблеми на образованието.

·        В чисто ромските училища се запазват традициите, езикът и формулира се специфична ромска култура.

 

По време на семинара се стигна до единодушно мнение, че е много по-добре както за българчетата, така и за ромите да учат в смесени училища. Това ще спомогне за социализацията на ромите.

 

Друго предложение, което се дискутира бе:

 

Държавата трябва да търси отговорност на родителите, които не пращат децата си на училище. я може да налага глоби или да спира изплащането на социални помощи, ако децата не ходят на училище.

Предложения "за":

Това е единствената политика, която защитава интереса на детето да живее със семейството си и да получи образование.
 

Предложения "против":

В държавните програми няма работещи механизми за наказание на родителите, които не пускат децата си на училище.
Образованието е личен и семеен въпрос. Държавата не бива да налага задължения, които противоречат на волята и на традициите на хората.

 

Друго предложение, което се дискутира бе:

Да се върнат квоти за прием на определен процент роми и турци във висшите училища.

 

Предложения "за":

Ако една общност е напълно лишена от възможност да се образова в продължение на няколко поколения, различията между мнозинство и малцинство само ще се увеличат. Това засилва опасността от етнически напрежения и конфликти. Ето защо за обществото е важно различните етнически общности да имат приблизително еднакво равнище на образованието.
 

Предложение "против":

Квотите само ще засилят неравнопоставеността на хората в обществото. Никоя общност не бива да се ползва от никакви привилегии, включително и образователни.
Единствен критерий за  прием трябва да са успехът и знанията на кандидатите.
Това няма да помогне за интегриране на ромската общност. Повечето роми-висшисти след едно поколение загубват етническото си самосъзнание и се определят като българи или турци.

 

 

* По материали от Националния дебат ”Политики към ромите в България”, 2007