Полковник от ГЩ Стефан Никифоров Богданов

Янко Гочевъ добави нова снимка към албума си във Фейсбук: Епопеята на Каймакчалан - 1916г.

Полковник от ГЩ Стефан Никифоров Богданов - началник на Каймакчаланската позиция (20 септември - 5 октомври 1916 г.) 

Роден е в град Елена на 24.07.1865 г. Постъпва на военна служба на 5.09.1883г. По време на Сръбско-българската война (1885) е освободен от училището и се сражава в боевете на Сливница (5-7.11.1885 г.) в състава на 4-ти взвод от Пионерната рота. 

Завършва ВНВУ в София със VI-ти випуск през 1885г. Произведен е в чин подпоручик на 30.08. 1885г. и е зачислен като младши офицер във 2-ри артилерийски полк във Враца. Произведен в чин поручик на 1.01.1887г. Назначен е за взводен командир на батарея във 2-ри артилерийски полк във Враца. Произведен е в чин капитан на 1.01.1890 г. 

Назначен е за старши офицер на батарея във 2-ри артилерийски полк във Враца. Произведен е в чин майор на 1.01.1895 г. 

Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Борис Търновски полк в Пловдив. Служи като полкови интендант на 4-ти артилерийски на Н.Ц.В. полк в София. Произведен е в чин подполковник на 1.01. 1904 г. Назначен е за началник на отделение в 4-ти артилерийски полк. На 1.01.1907 г. е назначен за командир на 4-ти артилерийски на Н.Ц.В. полк в София. Произведен е в чин полковник на 19.02.1911г. На 1.01.1912 г. е назначен за командир на 3-ти артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Борис Търновски полк в Пловдив.

По време на Балканската война (1912-1913) 3-ти арт. полк е включен в състава на Родопския отряд и участва в боеве за овладяване на хребетите Соуджак - Пазарище - Гаргалък на 6.10.1912 г., за освобождаване на Доспат на 14.10.1912 г., при вр. Костадин на 15.10. 1912 г., за освобождаване на Сатовча на 16.10. 1912 г., за освобождаване на Неврокоп на 18.10.1912 г., при село Просечен и Драма на 22.10. 1912 г., за освобождаването на Драма на 23.10. 1912 г., за освобождаване на Саръшабан на 2.11.1912 г., при Кумрулар на 5.11. 1912 г., за освобождаването на Скеча (Ксанти) на 7.11.1912 г., при връх Сериан Тепе и за изтласкването на турския десант при Шаркьой на 28.01.1913 г. 

През май 1913 г. е назначен за началник на артилерията на 2-ра пехотна Тракийска дивизия.

По време на Междусъюзническата война (1913) воюва срещу сръбските войски при Серка планина на 17.06.1913 г., при унищожаването на Тимошката дивизия Втори позив в боевете при село Драгоево, гара Криволак и на главната Криволашка позиция (19-21.06.1913 г.) Сражава се срещу сръбските и гръцките войски при село Блатец в Плачковица планина на 4 .07.1913 г., за превземането на Бияз тепе и кота 1450 на 15.07.1913 г., при връх Грамада и село Мачево в Бришница планина на 17.07.1913 г.

На 1.01.1914 г. е назначен за началник на артилерията във 2-ра дивизионна област.

През септември 1915 г., по време на мобилизацията преди включването на България в Първата световна война е назначен за началник на артилерията на 2-ра армия на генерал Георги Тодоров. Сражава се в боевете срещу сръбските и съглашенските войски по долината на р. Вардар.

Участва в деветдневните боеве при Костурино срещу частите на 156-та френска дивизия (3-12.11. 1915 г.), срещу 10-та Ирландска дивизия за превземането на укрепените позиции Рогачите, Голаш, и Валандово от 21.11. до 4.12. 1915 г. и при Козлу-Дере, Раброво и кота 510 за прогонването на съглашенските части на гръцка територия.

През лятото на 1916 г. организира артилерията на 1-ва Тракийска бригада (9-ти Пловдивски и 27-и Чепински полкове), при отразяването и разгрома на настъплението на 4 съглашенски дивизии от 9 до 18.08. 1916 г. при Дойран.

На 19.09.1916 г. е назначен за началник на отбраната на Каймак-Чалан и същевременно за командир на 1-ва Балканска бригада. Ръководи, планира и участва във всички сражения до края на отбраната на Каймакчаланската позиция (кота 1944 - Каймак-Чалан - кота 2368 - кота 1881) на 3-5.10.1916г. В боевете проявява изключителен личен героизъм и самоотверженост.

След оттеглянето на българските войски от Нидже планина, през октомври 1916 г., продължава да се сражава на позицията на Завоя на Черна. Със Заповед по Действащата армия № 657 от 1.01.1917г. полковник Стефан Богданов е назначен за началник на 8-а пехотна Тунджанска дивизия на Битолския фронт. На 20.05.1917 г. е произведен в звание генерал-майор. Командва 8-а дивизия на Битолския фронт до края на войната в Македония.

На 31.12.1919 г., след подписването на Ньойския мирен договор, преминава в запаса. На 18.10.1920г. е произведен в чин генерал-лейтенант от запаса. Кавалер е на два ордена "За храброст", на германския "Железен кръст", на орден "Св. Александър" и на орден "За военна заслуга". 

Генерал Стефан Богданов умира в Пловдив през 1937г. Погребан е на Централните Пловдивски гробища.