19 септември 2018г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Позицията на Кодзиас

Позицията на Кодзиас трябва да бъде възприемана съвсем сериозно.

Неотстъпчивостта на Атина по проблема за името на Македония е добре известна и който и да е гръцки външен министър няма да отстъпи лесно от тази позиция. В случая имаме и нещо повече. Смяната на Груевски в Скопие наруши едно статукво, което бе добре изградено за да пази интересите на оста Атина - Белград по отношение на Македония.

Разиграваният "антички" национализъм от страна на режима в Скопие ефективно предотвратяваше повече от десетилетие сед 2006 г. всеки опит за посредничество и разрешаване на "проблема с името".

Международната изолация на Македония (блокиране на членството в НАТО и процеса на преговори с ЕС) бе в интерес на Гърция, Сърбия и самия Груевски (в Скопие е популярен псевдонима "Никос Груйос"...). За режима в Скопие блокирането на евроатлантическата интеграция на Македония бе благодатна възможност за развихряне на свръхарогантна корупция и авторитарен разгул на властта без притеснения от европейски институции и международно влияние. За Белград изолацията на Скопие бе част от дългосрочната цел Македония да не изпреварва Сърбия по пътя на европейската интеграция - едно по-ранно членство на Скопие от това на Белград би довело - макар и до хипотетична - заплаха за постимперския контрол на Сърбия върху бившата й колония - Вардарска Македония.

За Атина блокадата означава дългосрочно замразяване на процеса на международна легитимация на Република Македония и спокойствие по проблемите на гръцка Македония - за която в Скопие обичат да приказват повече от разумното. Не е случайно, че веднага след отстраняването на клана Груевски от властта, сръбският външен министър Дачич отиде в Атина и направи необичайно остри изказвания срещу международния статут на Р Македония.

По оста Атина - Белград се усети тревога.

Тази тревога сега е споделена и от един много по-влиятелен фактор и партньор на Сърбия и Гърция - путинова Русия.

Кодзиас е известен със своята близост с политическите среди в Москва - наследена както от комунистическото му минало, така и от настоящата му близост с някои от най-ретроградните политически кръгове в днешна Русия - като неоевразийците на Ал. Дугин. (http://www.investor.bg/…/tainata-vryzka-na-siriza-s-moskva…/)

Москва преживя твърде гневно приемането на Черна гора в НАТО и съхраняването на политическо вияние върху Скопие - наред с Баня Лука (Република Сръбска на БиХ) и партньорството с Белград - дава възможност на Кремъл за макар и ограничено, оперативно присъствие в района на Западните Балкани. (За присъствието на Кремъл в източните Балкани се грижат КОЙ, Волен, ах-спекто и други добре познати нам лица и парични потоци...) Москва се опита да предотврати отстраняването на Груевски от власт, демонстрира ясен афинитет към режима на ВМРО в Скопие и отново се разгневи на успешния опит режимът да бъде заменен с новия кабинет на Заев. Една от целите на този "Юпитеров гняв" бе осуетяването на договора за добросъседство между София и Скопие, над което се трудят не само в Белград и Атина, но и в София.

Припомнете си безобразните изказвания на знакови фигури от руската пета колона - и социалистически депутати в парламента - отпреди 10-на дни. Затова позицията на новото правителство в Скопие е наистина много крехка - освен с вътрешната си политическа уязвимост, Заев трябва да се справя и с недоброжелателството на всичко гореизброени персони и политически фактори. За да оцелее, настоящето правителство в Скопие се нуждае от много твърда и категорична подкрепа от страна на европейските страни, на Вашингтон и - далеч не на последно място - на България.

Разбира се, никой не може да затвори устите на платените говорители на Кремъл в София. Но поне не бива да ги оставяме да говорят само те.

Политическата класа и общественото мнение - национално отговорните части и от двете - трябва да си дават ясна сметка за тази ситуация и за дългосрочния български национален интерес, свързан с оцеляването, стабилизирането и нормализирането на международния статут на Република Македония.

Разбира се, ние имаме своите интереси и граници на подкрепа, свързани с добре известните разногласия по проблеми на идентичността. Но ще сбъркаме глупаво и дългосрочно, ако точно сега извадим кирливите ризи на "политиката по идентичността". Тя има място, но всяко нещо - с времето си.

Сега е време за прагматични споразумения и развитие на отношенията - в икономика, търговия, инфраструктура и съвместна работа за дългосрочни общи цели. А изказването на Кодзиас е добър повод за отрезвяване на всички, които искат да помогнат за де-блокирането на международния статут на Македония.

Това няма да стане без координиран международен натиск и активна дипломация за уреждане на един от най-заплетените проблеми на - все още - "задния двор" на Европа.