Писмо до медиите (юли 2006)

 

 Уважаеми дами и господа,

На  30 юли, неделя, 2006 г. в предаването  “На четири очи” на Нова телевизия гостуващият г-н Петьо Блъсков обяви, че съм окрал чуждестранната помощ в началото на 90–те години. Водещата г-жа Ризова не реагира на неговите думи.

По национална медия, в едно от най-популярните политически предавания бях обявен за крадец от главен редактор на национален всекидневник.

Не за пръв път се сблъсквам с подобни твърдения по национални медии. Това продължава вече петнайсет години.

Когато през 1991 година подписах Конституцията и се опитах да запазя коалиционния характер на СДС, бях обвинен  в десетки и десетки прегрешения включително и в криминални -  в това, че съм предал (продал) изборите за Велико народно събрание предната година,  че съм полковник от Държавна сигурност, който работи в СДС под прикритие, че съм имал банкова сметка в Германия, където съм превел на свое име дарените от емигрантите пари за предизборната кампания на СДС за Велико народно събрание, че съм окрал помощите от Агенцията за чуждестранна помощ...  Това бяха лъжи, пуснати от един господин във вестник “Демокрация”, които се подеха от разнолики гочоолувци  - от партизани на тъмносиньото крило на СДС, до лекомислени драскачи и гласове, копнеещи да рекат нещо конкретно и важно.

Споменатите измишльотини от време на време наново се тиражират в публичното пространство под различни форми. Отчасти спонтанно, отчасти съзнателно някои хора се опитват да подменят фактите от политическия и икономически преход с фолклор. Категорията хора, които, искам или не, персонализирам, трябва да бъде унизена, за да бъдат съвестите чисти. Навремето на такива като мен са рязали главите, сега – слава Богу, само ни заливат с лайна. Злото е станало съвсем, ама съвсем обикновено.

Който се вълнува от парите на споменатия от Блъсков Спас Русев – да отиде да го пита от къде са, а да не бърка в скъсания ми джоб. Аз само предполагам, че първоначалният капитал на Русев е от там, от където е първоначалният капитал и на Петьо Блъсков, само че единият стана милионер, а другият – издател на вестник.

Спрягайки името ми, нарочно или не, се прави опит да се задействат архетипни структури – демоните са нужни на  примитивния човек, за да си обясни случващото се,  за да избяга от своята инфантилна безпомощност. Ако това е нормално за   всекидневното говорене, то е недопустимо за националните медии в цивилизована държава.
Въпросът обаче е по-общ. Прави се опит да се изпълни със съдържание една уж нова идентичност, в която по известния механизъм  ние  се  противопоставя на те.  Ние,  както е прието, сме добрите, умните, честните, справящите се, разбиращите, а те, пак, както е прието, са -  глупаците, лъжците, крадците, подлеците, предателите... Увлечени в тази обяснима социална игра, повтаряме онова, от което се срамуваме. За пореден път  в обществото ни членове на доминиращите в публичното пространство групи  си приписват морални добродетели, които произтичат от тяхната принадлежност (към партия, класа, клуб, генерация, училище, град, махала, приятелска компания, запалянковска общност и пр.) и обратно, отправят се морални обвинения към онези, които имат чужда принадлежност (в партия, класа, клуб, генерация, училище, град, махала, приятелска компания, запалянковска общност и пр.)  Моралът на принципите е непознат, унязяването на другия от позицията на морала на принадлежността – практика.

Аз (на мое място би могъл да бъде или да се окаже всеки) в никакъв смисъл не принадлежа, а нямам и претенция да принадлежа, към общностите на онези, които със спокойна съвест и без доказателства ме наричат крадец, ченге и предател, но от това, че принадлежим към различни ние, не следва, че те имат право и оправдание да ме наричат така. Обществото трябва да има механизми да защитава себе си от безотговорните търговци на розово масло. Проблемът у нас не е в правата на малцинствата, т.е. в ние, а в правата на индивида. В едно катастрофично атомизиращо се общество, при растящото господство на медиите, проблемът е драма.

Не мога да приема лъжата на г-н Блъсков и мълчаливото съучастие на г-жа Ризова в нея. На мое място, мястото на клеветения, можеше да бъде всеки друг, включително и ти, който четеш в момента това писмо. Не мисли, че клеветата ще те подмине, ако тази практика на голословни обвинения от медиите продължава.

Обвинението в кражба е обвинение за извършено престъпление. Докато няма присъда на съд, а случаят е такъв, такова твърдение е клевета. Излишно е да обяснявам, че медиите не са съд.

Обвинението всъщност е предложение за репресия. Затова в цивилизованата държава то се отправя от определени институции по законово определена процедура само до нормативно определен съд, който преценява дали обвинението е обосновано, или не. Когато Блъсков ме обвинява в кражба, той по същество отправя публично предложение до обществото да бъда репресиран най-малкото с прозвището крадец. Защо го прави? Защото на нему му се струва, че знае, че аз съм окрал помощите...

Ако някому нещо се струва вярно, от това не следва, че то е вярно. 

Ако някому нещо се струва вярно, от това не произтичат права да отправя обвинения.

Уважаеми дами и господа,

Предполагам, че имате стандарти за реакции при подобни случаи. Не искам нищо особено. Реагирайте на моето писмо, както намирате за редно.

Завършвам със съжалението, че съм принуден да се обърна към вас в израз на възмущение от думи, казани от зрели и очевидно умни хора.


 

С уважение,
 
Петко Симеонов

 

31 юли 2006