Път: : Моят човек : П

Петър Зивриков

 

Мария Зиврикова

 Хората на тази снимка са моите баба и дядо. Ще направя животоописание на моя дядо.

 

Петър Николов Зивриков е баща на баща ми. Роден на 24 април 1924 г. в  с. Войсил и е починал на 16 декември 2006 г. Баща му се е казвал Никола, а  майка му Цветана, те имали трима сина, най-големият - моят дядо Петър,  вторият е Георги и третият - Тодор. Родителите им били обикновени хора, които са се занимавали със земеделие и животновъдство. Дядо ми е учил в училището в селото и изкарва седмо отделение. След като завършил, започнал да работи с баща си в ТКЗС-то на селото, занимавал се е със земеделие още от малък. Той е бил едно добро и трудолюбиво момче. През 1942 г. започнал да служи в Горна Оряховица в противовъздушна батарея в срок от 24 месеца. Като се върнал в родното си село, се е запознал със съпругата си Петра, която е от съседното селце, и се оженили през 1946 г. През 1948 г. им се родила дъщеря Атанаска, а пет години по-късно и син Никола. През 1957 г. бащата на дядо ми построил още две къщи до тяхната и така всеки един син създавал семейство поотделно, само най-малкият останал с родителите си в една къща. Така дядо ми започнал да се грижи и да изхранва семейството си, станал звеновод в ТКЗС-то. С баба ми работили много. От там получил награда и заминал на екскурзия в СССР - гр. Ленинград. Ходили и на екскурзии до морето и планината със семейството си. Винаги е бил безпартиен, както и семейството му. Дъщеря му се омъжва, раждат му се двама внука, които е отгледал, после и синът му се жени и се появявам и аз през 1988 г. След като се пенсионира, напуска ТКЗС-то и започва да отглежда животни. Добър баща и дядо, винаги е помагал на децата си. През 1994 г. съпругата му - баба ми, се разболява, боледува и умира 60-годишна и така остава с нашето семейство - на сина му. На 76 години получава инсулт, но се възстановява след няколко месеца и живее до 82-годишна възраст.