Път: : Моят човек : П

Петрана Стойкова

 

Ани Колева

 

Едно българско патриархално огнище

 

Петрана Тодорова Стойкова е родена на 04.04.1930 г.  в село Слатина, Ловешки окръг. Фамилията й се състои от четири семейства с по четири човека всяко и плюс любимите й баба и дядо. В този състав голямата фамилия живее до 1949 г. Баба Леца гледала децата, докато родителите им са на нивата, а дядо Коно ръководел цялата работа  в  къщата. “Същият като Йордан Герака, става рано и започва работа”,   спомня си Петрана за дядо си. Дядо Коно и баба Леца имали четирима сина –   Петър, Тодор (баща й), Боньо, Величко,  които живеели с тях и техните  съпруги – Рада, Бонка (майка й), Иванка и  Тинка. Баща й работел като чирак при богаташ, Боньо се грижел за  животните, Величко помагал на  жените на полето, а Петър заминал за  Канада да работи като миньор. Бонка  и Тодор са родители на Петрана и нейните брат Владимир и сестра  Иванка, която почива на 12-годишна  възраст от дифтерит.

Петрана  учи до четвърто отделение в училище “Св. Климент Охридски”, а  по-късно в Девическа гимназия в гр. Ловеч, която завършва през 1949 г.Като ученичка в отделенията, по време на ваканциите тя си водела дневник за ежедневието през празниците, който се изисквал от училище,  като домашна работа. Тя била стриктна ученичка и “санитар”, така казвали  на дежурния ученик, който носел на ръката си бяла кърпа с червен кръст,  за да се отличава от другите. Санитарят проверявал за дисциплината в  класа или по-точно дали всеки ученик имал носна кърпа в джоба си и изрязани нокти. Така един от всичките пъти, в които Петрана била на пост  “санитар”, нейната приятелка Роска не си показала ръцете и кърпата и точно тогава директорът дошъл на проверка. Той винаги носел “сурова” пръчка и със строгото си изражение казал на Петрана да си даде ръцете напред с дланите надолу и започнал да ги удря. Това било нейното наказание. Важен ден от живота на Петрана бил и 16 юни 1937 г., когато се  родил българският престолонаследник – Симеон Сакскобурготски, и успехът  на всички ученици бил повишен с една единица повече по този случай. С раждането на “царчето”, както го наричали тогава, се възпроизвели 101 топовни гърмежа.
Докато в световната история се случват редица важни събития като откритието на ядреното делене (1939 г.), проектът Манхатън (1939-1946 г.), създаването на самолети Биплан, то случващото се в България не е на такава висота, но пък е било от голямо значение за Петрана и родното й с. Слатина.

По време на Втората световна война в родното село на Петрана, Слатина се образува първата Трудово-земеделска кооперация. Основателите й били предимно хора с малко декари земя, идеята на които била да се създаде работа и препитание и за безимотните. Целта на кооперацията била такава. По-късно същата тази кооперация се преобразувала в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Целта отново била препитание на обединените в нея хора. Имало и недоволни, останали извън ТКЗС-то. При масовизацията (членуване на всички в ТКЗС) в с. Слатина всички станали членове на ТКЗС-то. Извън кооперацията останали само неблагонадеждните, както им казвали. Те били хора, които не споделяли идеите и целите на кооперацията и затова не били приети в нея. На ТКЗС-то в с. Слатина казваха “фашистко”, казва Петрана. На въпроса ми “защо”, тя отговаря: “Защото беше такова време. През същия този период (1939 – 1945 г.) имало бомбардировки и в България. Предимно в София. Но Петрана, тогава едва деветгодишна, още помни прелитането на военни самолети в небето над Ловеч. Тя си го обяснява не само с военното положение на света в този момент, но и с наличието на военновъздушно училище, намиращо се в гр. Ловеч. “Виждах как летят самолети, летяха на ята, ниско над града ми”, спомня си тя. Макар и малко момиче, Петрана е знаела какво да прави, когато чуе свирене на сирената – знак за тревога. Тя и семейството й, както и всички жители, са се отправяли към т.нар. скривалища. Те били подземни и сигурни.

След  като завършила гимназия през 1949 г. майката на Петрана, Бонка, започнала да я учи да тъче и меси. Същата година на 14 декември в дома й дошъл разсилният на ТКЗС-то, който я извикал в канцеларията на ТКЗС-то. Там тя била назначена за книговодител на Банково представителство. За работата си там Петрана си спомня с усмивка и казва:  “Бях отличен работник, бях мераклия.” След разделението на ТКЗС тя е  преназначена на длъжност касиер на Всестранна кооперация.

По  онова време празниците в българското семейство били важна част от  живота и бита на българите. Така било и за семейството на Петрана. На 6  януари възрастни коледари пеели по домовете с пожелания за здраве, а  стопаните ги възнаграждавали с ошав и брашно или нещо постно.Тогава  празнували Коледа на 07.01. На този ден прасетата квичали из цялото село и било ден за заколение. За  касапи се събирали близки. След заколването семейството на Петрана  приготвяло голям обяд за касапите – кисело зеле, кюфтета, печено месо,  дроб, пълнени чушки и хубав месен селски хляб и още много други гозби. Винаги за Коледа имало бахур в голям кошник, но само главата на семейството – дядо Коно, можел  да отреже по парче на всеки, колкото той е преценил. На Бъдни вечер на  трапезата в нейното семейство имало задължително – жито, боб, ошав и специален хляб. Баба Леца месела този специален хляб и го наричала “бубовица”. Той бил толкова вкусен, че Петрана още си спомня как го е носила в час по география за почерпка. На вечерята всички чакали дядо Коно да седне и тогава те сядали на масата. После той прикадявал с  ралника, пожелавал здраве и берекет, а след това един от синовете му  отивал с ралника при животните и благославял, отново с пожелание за  здраве. За Великден специално се отглеждала пуйка и чичо Боньо всеки ден  я хранел с по един  орех, за да стане по-тлъста. Яйцата се боядисвали и хлябът се приготвял  единствено и само от баба Леца. Голямото семейство отново се събирало  около масата и чакало да седне пръв дядото, за да започнат своята  празнична вечеря. Отново прикадявали или с ралник, или с кандилничка. Вечерта на 5 май всички стада нощували на полето, а не в селото. На другия ден рано сутринта младежите ходели да ги посрещат и  измивали лицата си в росата на нивите. Първа стъпка в ритуала за  Гергьовден било издояването на майката на агнето, което ще бъде заколено за курбана. Съдът, в който се дои млякото бил привързан с червен конец  за здраве. Майката на агнето носела венче от цветето гергьовка. Същото венче носело и агънцето. След като се заколи агнето, се прави голям обяд и  се раздава на съседи и близки месото със стрък лук и чесън.

 

На  18 ноември 1951 г. Петрана се омъжва за лейтанант Стойко Конов и  заминава за град Бургас, тъй като лейтанантът изпълнявал служба там. На  10 август 1952 г. в село Слатина се ражда първото им дете – Боряна. Три  години по-късно на 1 февруари 1955 г., в гр. Бургас се ражда синът им Любомир. Петрана решила да се отдаде на децата си и къщната работа и така  до 1967 г. тя била домакиня и майка. Тъй като нямали квартира, младото  семейство живяло в необитаваната вила на Кимон Георгиев – бивш  министър-председател на България. След това се преместили да живеят при хазяйка гъркиня в квартира на ул. "Републиканска" в гр. Бургас. През 1963 г.  се местят да живеят в Харманли, където съпругът Стойко Конов е  преместен на работа. През 1967 г. се преместили за постоянно в гр.  Пловдив.

                                      

 

В Пловдив тя започва работа като отчетник на готова продукция в  завод за свързочни материали – ЗСМ “Гочо Грозев”. На тази работа се  пенсионира.

                               

 

До ден днешен, дори като пенсионерка, тя е касиер на блока, в който живее – преизбрана за четвърти път.