Песни и хора от Радювене

още в галерията...


(Книгата се огласява в интернет със съгласието на издателството.)

 
Песни и хора от Радювене

 

 Подбрани и редактирани от Петър Крумов

ИЗДАТЕЛСТВО "ЧЕРНАТ, 1999 г.
 
ИЗДАВАМ ТАЗИ КНИГА В ЗНАК
НА СИНОВНА ОБИЧ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ
на светлата памет на моята майка

ЙОНКА ВАСИЛЕВА ЦАНОВА,
родена през 1918 г., починала на 18 август 1946 г., която е пяла много от тези песни в краткия си живот, и на моя дядо кавалджията

ВАСИЛ ЦАНОВ ВЪЛКОВИЧИН,
роден през 1890 г., починал на 25 май 1973 г. 

Декември 1998 г.


ВАСИЛ КОЛЕВ

 


 
Предговор      

Когато в ръцете ми попадна малката книга "Радювене" от Васил Колев, бях силно изненадан. Такива издания не се срещат всеки ден. Впечатли ме богатият материал, който авторът даваше за родното си село: географско разположение, история, политически живот, учебно дело, кооперативно движение, данни за местното читалище и църквата, подробни списъци на учители, на музиканти и още много други ценни сведения за бита, традициите и обичаите. Разбрах, че събраното е резултат от упорито търсене и грижливо прелистване на различни книги, документи и архивни материали, както и от спомените на не малко жители от селото - участници в описани събития и случки.

Написаното ме развълнува. От книгата лъхаше неподправена обич към Радювене, към това китно село, разположено в центъра на Северна България, само на десетина километра от Ловеч. Уверен съм, че не са много хората, които по такъв синовен начин се отплащат към родното си място.

Житейските пътища ме бяха срещали не един път с Васил Колев. Познавах го като учител, после като бизнесмен - разпространител на печатни издания, като буден общественик, като дружелюбен събеседник. Въпреки че отдавна живее и работи в Добрич, Васил Колев живо се интересува от проблемите на родното Радювене и помага с каквото може. Всяка година той дарява жителите му с цветни календари, редовно отделя средства за възстановяване и поддържане на църквата "Света Параскева", бори се за редовно свещеническо място в нея. Негово дело е паметната плоча на загиналите във войните. Той е инициаторът за възвръщането през 1996 г. на старото име на селото, преименувано през 1950 г. в Стояново (на името на убития партизанин Стоян Едрее). Освен че събира сам всичките материали за книгата си, Васил Колев я издава и разпространява изцяло на собствени разноски. Веднъж пред мене сподели: "Оставих в няколко от селските хлебарници толкова екземпляра, колкото са семействата в Радювене. Нека всеки, който отиде за хляб, да получи безплатно по една книжчица и да я пази в дома си. Ако ги бях оставил в читалището - кой щеше да отиде и да чете? А така заедно с хляба и малко духовна храна."

По-късно, в друг разговор с него, стана дума за начина, по който се издава музикална литература. Васил Колев отново имаше предвид родното си село и голямото богатство на неговия песенен фолклор. Искаше да го събере на едно място, да го запази и да го предостави на всички, които се интересуват от него. Казах му какъв е пътят и той направо ме помоли да се заема с подбора и редактирането на радювенските песни. Освен като на музикант, вероятно е имал още една причина, за да ми възложи тази работа: коренът на рода ми по бащина линия е от съседното на Радювене село Катунец. С една дума - земляци сме.

Така се роди тази книга.

Системното събиране на народни песни в Ловешко започва през 1928 г. Тогава етнографът Васил Стоин, упълномощен от Министерството на просвещението, записва песни в Абланица. По същото време неговият колега Павел Стефанов върши подобна дейност в Радювене и Катунец, а Иван Камбуров - в Гостиня, Васильово, Къкрина, Българене и Александрово. Събраните материали влизат по-късно в обемистия сборник "Песни от Средна Северна България". Там с. Радювене е представено с 16 песни, записани от Иванка поп Петрова, Димитра Стойкова и Добра Йотова.
През 70-те години специалисти от Института по музикознание при БАН предприемат ново събиране на народни песни. Тогава Тодор Тодоров записва нови 30 образци от Кера Стойкова Гърнашка, Добра Петкова Едрева, Въца Митева Цанова и Пенка Неделчева Кузманска. Тези песни, заедно с материали от цялата област, се съхраняват в Историческия музей на Ловеч.

През лятото на 1998 г. Васил Колев ми донесе касета със записи на Пенка Неделчева Кузманска. Приятно ми беше отново след 25 години да се срещна - макар и задочно - с песните и гласа на тази талантлива изпълнителка. Тя пееше някои от вече известните на мен песни ("Янка и братец", "Веска и Христо" и др.), събрани през 1973 г. Останалите бяха с по-нов произход, с тематика и звучене близки до градската песен от началото на века. Измежду тях подбрах 11 песни.

В книгата си Васил Колев описва доста обичаи от Радювене. За един обаче - кумиченето - не споменава нищо. Предполагам, че за читателите ще бъде интересно да знаят как престаналите да лазаруват момичета се кумичат на Лазаровден или на Връбница (Цветница). Кумиченето е гадателна магия за щастие - започва се на реката, където дружките хвърлят едновременно залък от колак или стрък от цвете. Момата, чийто залък или стрък превари другите, става кумица. Отвеждат я вкъщи и слагат трапеза. Кумицата "говее" (не приказва с никого) чак до Великден. Тогава дружките носят яйца, целуват ръка на нея и на нейните родители, обядват заедно, а после се люлеят и играят хоро на песен. Пример в това отношение е песента "Назад, напред, кумице".

От поместените тук песни 14 са жетварски. Представени са образци, изпълнявани заран или вечер (при отиване или връщане от нивата, преди пладне, по пладне или след пладне - три изключително важни момента от деня на жетварите), а също и една припявка. По-малобройни са коледните песни: на мома, на невеста, на стопанин-дюкянджия. Спорна е "Майка и Добри". В записа на Тодор Тодоров певицата Пенка Кузманска твърди, че тя не е коледарска, и се позовава на спомените си, според които старите хора в селото, когато белят мамули казват: "Хайде да коледваме". Вероятно певицата е имала нещо друго предвид, тъй като всички признаци (текст, звукоред и пр.), сочат, че това е една типична коледарска песен. Публикуваме я обаче така, както е в оригинала - на беленка. Сватбарските песни също са малко. По една песен има на Лазаровден, на Великден, на ладуване, на Герман, на трапеза, а най-много - 27 на брой - са на седянка. Песните дават вярна звукова картина на живота в Радювене през последните стотина години. Те могат да бъдат много полезни на изследователи от различни области на познанието.

Като изключим корекциите в правописа от преди 1945 г., в словесната част на песните няма промени. Без промяна е и нотният текст. Избегнати са единствено мелодичните варианти, които са неотменна част от професионалната изследователска работа - особено при публикации в научни издания. При скромната задача на тази книга - да представи на широк кръг читатели част от песните на Радювене и техните носители - вариантите са избегнати съзнателно.

Когато започнах работа по книгата, усетих, че в нея има място и за още нещо - за танците на Радювене. Васил Колев това и чакаше. За броени дни донесе видеокасета. Искам обаче да подчертая, че записаните в нея хора са най-популярните, но не и най-характерните за района. Всеки запознат с въпроса добре знае, че хората (играта), както и песните (пеенето), забележимо се променят през годините. Разчитането и описанието на тези материали е дело на г-жа Асенка Кулева - хореографка от Добрич. Нейни са и встъпителните бележки към целия раздел. Музикалният съпровод е от популярни мелодии на Дико Илиев.

Искрено се надявам, че тази книга ще намери добър прием, не само сред жителите на село Радювене.

Ноември 1998 г.

Петър Крумов

 


Редактор - Петър Крумов
Художник - проф. Иван Кьосев
Издателство  "Чернат", 1999 г.