Пак да си припомним за него, Задушница е

Пак да си припомним за него, Задушница е:

С Даскала - обичаше Кавафис, все ни го декламираше - сме седнали и го слушаме. Разбира се, след третата напитка го върза и него с комунистите. Ние се чудим, един се осмелява да попита: ,, Е как, бе Даскале, де е виждал Кавафис комуняги?" А Даскала отвръща, че с ония македонски комити, дето сме пратили в гръцко, имало и такива, които се отъркали в Коминтерна. Ние мълчим и смятаме наум - щото интернет нямаше - кога точно е живял Кавафис, а кога е бил тъпия Коминтерн, на всичкото отгоре Солун се освободил деветстотин и някоя и това хептен ни обърква сметките, и докато се гласим утре да ходим в библиотеката, да ровим, Даскала вече се е надръндил и говори за някаква жена, облечена в слънце, а Библия нямаше, откъде да знаем Откровението ние, кьораво Eвангелие не бяхме чели, а Даскала вече се е сетил за ,,Нос" на Гогол, как бил първият абсурдистки текст, айде после казвай във ,,Вишнева градина" кои са разрушените диалози, демек пак няма общуване и абсурдизъм е, ние се пулим и напъваме да си спомним кои са баш тия диалози, мамата му и на Чехов, за Бекет, Жьоне и Йонеску малко ни е казал и знаем, ама как така Гогол, през това време Даскала започва за бирата:

- Т'ва е каруцарското шампанско, бе курти!

- Е не са ли казали руските класици, че шампанско сутрин не пият дори и конете, Даскале?

- Абе т'ва е бира бе, идиот, напитка за дрезденски шлосери.

- Добре, давай тогава.

- Аа, не, една до две максимум, после трябва да обърнеш страницата, курти, нищо ли не съм те научил? Трябва да качваш, не да слизаш, как беше онова на английски?

- Don't mix grapes with grain.

- A така, макар че англичаните са кекави, ти Вил Липатов прочете ли, бе левак?

- Сивата мишчица, прочетох я

- Нищо не си прочел - казваше Даскала и почваше, ние пак млъквахме, слушайки и попивайки думите му. Получавахме пространно, макар и малко хаотично образование :)