ПРОТОПИСМЕНОСТ ИЛИ НЕЩО ДРУГО

Николай Генов

(текст и снимки)

„Култура Градешница“ – влезе в обръщение за находките от разкопаването на неолитното селище през 1969 г. от ст.н.с Богдан Николов недалеч от манастира „Св. Йоан Предтеча“ в местността Луканово дърво на с. Градешница. Селото е на 40 км северозападно от Враца. Много страници ще са нужни, за да се опишат познанията, с които даряват учените откритите тук керамични съдове с невероятна украса. Намерени са и керамични идоли с украса по телата, чиято възраст е около осем хилядолетия. Само за един уникален антропоморфен съд с форма на човешко лице могат да се водят километрични полемики и в най-авторитетните научни институции по света.

В пласт, останал от ранната каменно-медна епоха, беше открита глинена паничка, по която са изрязани странни знаци. Всеки непосветен би я подминал с пренебрежение, но осведомените сигурно са чували, че става въпрос за една от най-древните човешки писмености.

Вероятно азбучната писменост се появява към края на II хил. пр.н.е. и се свързва със северносемитските народи. Но и преди тях хората са пишели, макар и с по-примитивни и комплицирани системи. Познати са древноегипетското писмо (края на IV хил. пр. Хр.), шумерското (около 3200 г. пр. Хр.), протоиндийското писмо (ІІІ-ІІ хил. пр. Хр.), китайското (от II хил. пр. Хр.). Тези първообрази на азбучната писменост се появили там, където се раждали древните цивилизации. Нямало специални звукови белези, а схематично изобразяване чрез общоприети знаци и символи, подобни на йероглифите.

Известните плочки с протописменост от Тартария (на снимката дясно, горе) в Румъния някога се смятаха за най-старото писмо в Европа и се причисляват към културата „Винча“. На европейски симпозиум беше прието, че тартарийското протописмо е по-старо от това на шумерите или египтяните. Излиза, че светът се е научил да чете и пише на Балканите, макар да не става дума за писмо в класическия смисъл на думата. Откриването на дървената табличка със значи от археолога Георгиос Хурмизиадис в Диспилио, край Солун, Гърция, която виждате на долната снимка, най-дясно според изследване по метода „С-14“ е от 5250 г. пр. Хр.

В средата важдате идол с медна гривна и врязани знаци, може би от непознато писмо по гърдите (средната снимка), намерен на Големия остров в гроб № 453 от некропола в Дуранкулашкото блато. Той е към периода „Блатниза“ на културата „Харманджия ІІІ“ и създаването му се отнася приблизително към същото време. Подобно нещо може да се каже и за гръглата плочка със знаци от двете страни от културата „Курило“, Софийско, но с негова снимка за жалост не разполагаме.

У нас в селищната могила в Караново беше намерен един печат (пинтадера) на възраст около 6,3 хилядолетия, който навремето предизвика истинска сензация (за Карановската селищна могила (най-дясната снимка) предстои да разкажем с подробности). Той може да се види в праисторическия отдел на Националния археологически институт с музей.

Плочката, намерена в Градешница (втората колона от лява на дясно на снимката), която е с още 500 години по-стара, е най-ефектният ни „писмен” паметник. Тя е по-скоро плитък малък съд с правоъгълна основа и ниски стени. От вътрешната на лицева страна учените съзират подчертано организирано съчетание от 40 знака. На външната пък е врязано антропоморфно изображение, което има удивителна прилика с някои мотиви, които се срещат в старите чипровски килими.

Богдан Николов решава, че знаците представляват непозната древна писменост. Да се каже кога е възникнала тя е доста рисковано. В колекциите на Врачанския музей има над сто предмета с подобни знаци на същата възраст. Прави впечатление, че някогашните гравьори са опростили и стилизирали изображенията. Така те от пиктограми започнали да стават все по-абстрактни и да се отдалечават от своя първоначален смисъл, докато придобили по-организираната система на „писане”.

Разшифроването на тази праисторическата писменост е изключително трудна задача. Според Богдан Николов напълно възможно било в тези знаци да са вложени и други понятия, освен религиозните. При всички случаи, ако бъдат „разчетени”, те ще са единствените писмени документи за праисторическото общество, от което ни разделят повече от 6-7 хилядолетия.

Известният учен и специалист по разчитане на древни писма акад. Владимир Георгиев, който дълги години работи върху разчитането на знаците от Карановския печат, също беше на твърдо мнение, че знаците по съда от Градешница представляват най-древната от всички известни досега на земята протописмености. Но въпреки множеството опити да бъде дадено подходящо тълкуване и разчитане на двата предмета, все още нито един от тях не е достатъчно сигурен.

Праисторикът проф. Васил Николов дава друго оригинално и заслужаващо внимание „разчитане” на „надписа”. Според учения тълкуванието трябва да се търси в религиозно-митологичната система на древните земеделци и скотовъдци, обитавали някога селището край Градешница. Противно на мнението, че знаците от т.нар. лицева страна са „писани” в хоризонтални редове, той мисли, че след като антропоморфният образ се постави в нормално положение, „текстът” на лицевата страна би трябвало да се „чете” в отвесни колони и представя схематичен модел на лунния цикъл. На четирите му фази съответстват четирите колони от знаци. Тайнственият съд е по-скоро свързан с календарните представи на някогашните обитатели на Градешница, отколкото с непозната писменост. Това твърдение ни най-малко не омаловажава уникалността на находката.

Според проф. Николов върху задната страна е изобразена седяща човешка фигура в молитвена поза. Главата й е представена като висящ полукръг, а краката - като обърнат с върха нагоре триъгълник. Тялото е ромбовидно; от него излизат двете вдигнати нагоре и прегьнати в китките ръце. Под фигурата има пиедестал. Като се съди от ромба, който се тълкува като женски полов орган, т.е. символ на плодородието, и от позата на тялото, изображението е на жена.

Ако богинята Майка е изобразена върху съда от Градешница, трябва да се предположи връзка между молитвата й и пълнолунието. Плодоносещата земя е схващана във всички древни земеделски общества като жена, а биологичният женски цикъл - и като цикъл на Богинята майка. От това следва, че най-подходящото време за хвърляне на житното зърно в земята е някъде към средата на този цикъл (според знаците върху съдчето). Най-добро според древните представи време за първа сеитба е пълнолунието. Въз основа на това тълкувание ученият вижда предназначението на плиткото съдче от Градешница в ритуализираното засяване на житното поле.

Загадъчната плочка от Градешница дава сериозно основание най-старата от известните досега протописмености да се отнася до днешната българска територия. Безценният паметник се пази в Историческия музей на Враца.

Има и много други находки, намерени при разкопаването на праисторически обекти в този район на Европа които биха могли да се покажат тук.

Разчитанията и тълкуванията на на странните предмети и „надписи”, разбира се, продължават, но има и много скептици, оспорващи твърдението. Пред учените стоят задачи, безкрайно трудни дори и за самия Шерлок Холмс. Все пак ако във влезлия вече в обръщение обобщаващ термин „Дунавско писмо“ категорично се докаже протописменост, то блестящите находки от това време ще могат да се причислят към „праисторическа цивилизация“, защото писменост се счита за най-важният неин белег.