26 май 2018г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Отлична позиция, която би имала смисъл само ако

Отлична позиция, която би имала смисъл само ако бъде преведена на политическия език и организационното усилие, разбираеми за днешния български среден избирател. Това е много трудна задача! 

Българската партийна политика се прави на два етажа, между които вече почти няма както сълба, така и асансьор. Горният етаж е населен с този тип интелигентни политически проекти, които са в състояние да убедят и мобилизират интелектуалците и определена част от градската средна класа, но вече десетилетие и половина нямат излаз към по-широки граждански и социални категории избиратели. Долният етаж е населен от популистки проекти, които често говорят примитивно и "на едро", гъделичкат афективните струни на огорчението, обзело обикновения човек, обещават му едновременно възмездие и просперитет...

Само на пръв поглед е учудващо, че подобен подход постига успех и създава масова подкрепа за популистите вляво и вдясно. През последния четвърт век българското общество претърпя поредица от вълни на негативна демографска селекция, социално-общностна ерозия и обедняване - относително и абсолютно - на големи маси от хора в една все по-поляризирана между бедност и богатство социална структура.

Драматично се разшири спектърът на социално и културно уязвимите, маргинализирани социални категории - пенсионери, гетоизирани малцинства, хронично незаети хора на млада и средна възраст. Значителна част от градската средна класа - особено по-младите поколения - емигрира, а по-възрастните поколения се де-класираха. Големи маси от по-ниско образовани и полу-квалифицирани хора също заминаха на дългосрочен - безсрочен гурбет. В тази ерозирала социална среда, в деградацията на цели региони чрез отпадане на селища и обезлюдяване на средни, дори големи градове, лесно се поражда отчаяние и цинизъм, ерозия на добродетели и подмяна на ценности с пороци.

Олигархичната мафия с удоволствие асистира този процес и бере с пълни шепи плодовете му. Насилието - пряко и косвено - при контролирания вот на избирателите, лавинообразното нарастване на купените гласове - това е реалността на политическото представителство у нас.

В тази среда на социална и културна дегенерация влизат природно надарените за политическо шарлатанство индивиди, издирени и подкрепени от мафията. Един безсрамно обеща "оправяне" за 800 дни - и наистина добре оправи себе си и наследниците си. Друг дойде с обещание за възмездие над крадците, но послушно им служи извън светлината на прожекторите, под която минава за силен лидер и герой.

Необходимо е свързване на първия и на втория етаж на партийната политика с цел изграждане на по-масов политически проект, едновременно интелигентен и стратегически пълноценен, но и преведен на "езиците", които говори днешното българско общество. Тези "езици" също трябва да бъдат променяни.

Да не забравяме колко хора се впуснаха по призивите на чалга политиката - да търсят "на теслата дръжката", която без друго ги очаква на изхода на безсрамните илюзии,разпространявани от шоумена и сценаристите като лекарства за настоящето и успех за бъдещето.

Не на последно място - добре е, че критикуваме популистите, Брюксел и мафията, но ако трябва да почнем с някого - то е със себе си. Защото "нашите" тарикати, крадци и циници са не по-малко отровни - особено във властови позиции, отколкото тези, яздещи по-многолюдни партии и политически проекти. "Всички са маскари" е не само удобно внушение, обслужващо статуквото. Тази народна мъдрост почива върху дълги наблюдения върху маскарите от всички цветове...

И на края - да не бързаме с "дясното" и "лявото" напред - каквото и да ви говорят разнородни блогъри и експерти. Трябва да се излезе с дневен ред - като този по-долу, и още по-подробен и обоснован като последователни стъпки на вдъхваща доверие стратегия. По този дневен ред да ни съдят - леви ли сме, десни ли сме, олигархията ли обслужваме или гражданите. За съжаление от много дрънкане за "дясно" и "автентично дясно" ние гетоизирахме самата дума. И да се пазим и от другата крайност - ексцентричните политически претенции на части от интелектуалния елит.

Ние днес нямаме приоритет да се борим за "мултикултурализъм", за всякакви колективни права, за глобална интеграция на всичко и всички. Да си оправим къщата - тогава ще се оглеждаме по-прецизно кой какво прави в глобалното село. За да не разпилеем и малкия си шанс по бутикови ексцентрични претенции на неуморния да иска ляв либерализъм. Необходими са интелект, морал и прагматизъм. И много работа, разбира се.