Откровения с късна дата

В последните си интервюта бившият президент Желев разви няколко свои идеи на пределна възраст. Първо, „комунизмът” (обяснявал съм вече защо в случая употребявам кавички – комунизъм все още никога и никъде не е имало!) бил много по-лош, по-съвършен, по-завършен от фашизма, защото „комунизмът” бил още жив и бил ликвидирал два пъти повече души. Обаче, видите ли, фашизмът бил осъден още в Нюрнберг, пък на „комунизма” досега такава международна присъда му се била незаслужено и несправедливо разминала.

Второ, голяма грешка сме били направили след 10 ноември 1989, като не сме забранили БКП. Както в Русия помели КПСС и пучистите. Та това било една от причините за запазването на властовите и икономическите позиции от страна на партийната номенклатура и кадрите на Държавна сигурност, и следователно – за забавянето и деформирането на мъчителния преход.

Голямо мъчение падна в безрезултатните ми опити да открия в неговите тези и някои верни моменти. Каквито и да било.

Първо, аз и най-мъдрият задокеански аналитик Збигнев Бжежински не сме съгласни с Желев за „златния медал” на „комунизма”. От една страна, не смятам за сериозни опитите за подреждане по „почетната стълбичка” на два еднакво отвратителни човеконенавистнически режима. От друга страна, не ми изглежда приемливо политик, претендиращ за политически мислител, да внушава, че „комунизмът” си е още тук, а пък фашизмът – тю-тю – е изчезнал, изпарил се е през 1945. Фашизмът си е жив и в почти отлично здравословно състояние - и това е една от тревогите на днешната цивилизация.

Тоталното мачкане на едните за сметка на тоталния възход на другите е изключително опасен симптом за тежко цивилизационно заболяване. Това съвсем не е само национален проблем. Ето какво казва в едно свое интервю бившият хърватски президент Стипе Месич, 28 декември, „Преса”: "Излезте на улицата и започнете да крещите, че сте усташ (хърватски привърженик на нацистка Германия). Може би някой ще ви погледне странно, но нищо няма да ви се случи. В същото време, ако излезете на улицата и кажете, че сте комунист много вероятно е да бъдете пребит и да свършите в болница".

От трета страна, именно фашистката, а не „комунистическата” идеология, разделя хората на висша арийска богоизбрана господстваща раса и низши долнокачествени расови дегенерати, получовешки боклук (евреи, цигани, славяни и пр.), който трябва да бъде изринат от лицето на планетата, натрупан и отровен в модерно оборудваните газови камери, и изгорен в модерно оборудваните крематориуми. И накрая, в теорията си за конвергенцията Бжежински забелязва положителни цивилизационни тенденции именно в системата на късния тоталитарен „социализъм”, които могат и трябва да бъдат поощрявани.

Що се отнася до бленуваната международна присъда, искам да припомня на Желев, че винаги е грешал, като не ме е слушал какво говоря. Нека припомня и на всички, които днес се заблуждават, че заставам в защита на нещо, което изобщо не заслужава това, че на 10 декември 1989 год. на националния митинг на СДС, само три дни след създаването му, аз бях първият, и последният, за съжаление, който предложи България да стане инициатор за организирането и провеждането на нов Нюрнбергски процес, на който да бъдат осъдени европейско-азиатския тоталитаризъм и неговите лидери. Желев, с авторитета и позициите си, можеше поне да опита да осъществи тази идея. Ама не! – това не само не бе негова идея (следователно изобщо неподлежаща на обсъждане и осъществяване!), но и тогава той се бе затичал залисано по коридорите към идващата власт и си хортуваше катадневно с Луканов именно по неговите си персонални, но жизнено важни за демокрацията проблеми.

Второ, в Русия, вярно, забраниха КПСС. И какво от това? Превърна ли този формален акт Русия в държава с пълноценно разгръщаща се демокрация; спаси ли я от криминалния преход; разчисти ли олигарсите; изпариха ли се старите партийни ядра; отказа ли се висшата червена номенклатура от властовите и икономическите си позиции, предавайки ги доброволно със сияйна усмивка на уста на новите стопански и граждански структури? Хайде стига глупости! Те тия работи ако ставаха така! Желев всъщност и ТКЗС-тата забрани – и всички сме свидетели на последвалата селскостопанска трагедия!

В други бивши социалистически държави преходът бе реализиран по различен сценарий. И се оказа далеч по-успешен. А причините за запазването на властовите и икономическите позиции от страна на партийната номенклатура и кадрите на Държавна сигурност (и следователно – за забавянето и деформирането на мъчителния преход) са много и не са свързани с фалшиво пъчене на демократични мускули.

Една от тях впрочем е славолюбието на славолюбивите!