21 юли 2018г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Отечествен фронт

ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ (ОФ, “о-фе”, “о-фето”) – организация, възникнала като антифашистка коалиция през 1942 година. В нея участват комунисти, леви земеделци, звенари, социалдемократи и независими интелектуалци. Включват се и радикалите. Създадена е от БКП (тогава БРП) и инспирирана от Москва и Коминтерна за обединяване на всички (опозиционни) патриотични и антифашистки сили  "за борба против хитлеристките окупатори и техните български помагачи"[1];  за  спасяване на България от национална катастрофа след разгрома на хитлерова Германия.

За изграждане на Отечествения фронт ЦК на БРП се обръща  към ръководствата на  БЗНС, Демократическата партия, Социалдемократическата партия, политическия кръг „Звено" и др. Част от водачите на тези партии  - Н. Мушанов, Д. Гичев, Кр. Пастухов и др., отказват всякакво сътрудничество с БРП. Друга част - Н. Петков, Гр. Чешмеджиев и  др. приемат направеното предложение и се включват със свои представители в Националния съвет на ОФ.

Превратът на 9 септември 1944 година се извърша под знамето на ОФ. През 1948 година партиите са ликвидирани и ОФ от политическа коалиция се превръща в “единна, общонародна обществено-политическа формация”.

Първи секретар на Националния комитет на ОФ след 9.09.1944 г. е Цола Драгойчева.

През февруари 1948 година се провежда Вторият конгрес на Отечествения фронт. Той приема като своя програма изграждането на социалистическия строй в Народна република България. Организацията се преустройва и масовизира.

Това на практика означаваше, че в нея задължително трябваше да членуват всички граждани на страната. В села и градски квартали бяха създадени клубове на Отечествения фронт, наречен поновому “единна общественополитическа организация”. Тези клубове работеха до късно вечерта и действително имаха много работа. Дейците им контролираха населението и по указания на БРП (к) решаваха съдбите на селяни и граждани чрез писане на характеристики и издаване на разрешителни бележки/[2].

Във всекидневието офето беше наричано и “единната”, “кварталната” и пр. Като членове на ОФ бяха разглеждани всички пълнолетни граждани. ОФ разполагаше с клубни помещения в почти всеки квартал и се занимаваше с въпросите на благоустройството, хигиената на населените места, социални проблеми, просветата и др.под. Вътре, в самата организация на ОФ имаше "почини" и "движения"[3]

. "Починът" беше инициатива на местна структура или спусната отгоре, за която няма решение, че е "движение". Такъв е "починът за комунистическо поведение и взаимоотношения", чиято цел, както и на цялата дейност на ОФ, е да "хармонизира" "поведението на гражданите и техните взаимоотношения"[4]. Но има и "движение за социалистически бит и култура", в рамките на което е починът "образцов дом".

Формите на работа на ОФ бяха многообразни[5]:

1. Събрания:

публични; просветни; събрания с актива; събрания въпроси-отговори; отчетно-изборни; събрания на другарския съд; отчетно събрание на комисиите за народен контрол...

2. Беседи

Беседите са в най-разнообразни форми. Екзотична за днешното време е "беседа пред телевизора". ОФ организацията е обявила гледане на телевизионно предаване. Събират се пред телевизора, гледат и после някой агитатор започва своя коментар, присъстващите вземат участие. Става оживено и интересно.

3. Лектории; 4. Теоретични конференции; 5. Вечерни университети; 6. Курсове; 7. Школи; 8. Викторини; 9. Лични срещи;

10. Говорещи вестници.

Тази форма на масова и политическа работа, широко използвана в ДКМС и в пионерската организация, подлежеше на режисиране, при което, от днешна гледна точка, може да се получи голяма забава.

Пример: Края на петдесетте години. На празно място в махалата е събраното множество (ОФ организация, комосомолско дружество или пионерска дружинка заедно с любопитни и минувачи). Топла вечер. Някои си носят столове от къщи и седят. Няколко жени плетат.

Отпред застава председателят на ОФ-то. Той съобщава, че са се събрали, за да отбележат рождения ден на Георги Димитров. Казва няколко думи за неговото величие. Спира. От задните редици се изправя пионерче, което декламира стихотворение за вожда. Дотук са видимите гласове. Невидим мъжки глас от съседен двор започва да чете текст за Лайпцигския процес. След него женски глас от другия двор произнася слово за майката на Димитров - баба Парашкева. Трети се обажда от едно дърво с думи на Барбюс за Димитров. От друго дърво е прочетена част от реч на Тодор Живков, в която е споменато името на Димитров... Гласовете следват едни след друг. Присъстващите въртят глава и се оптиват да отгатнат чии глас чии е...

На следващата вечер "говорящият вестник" ще се разлисти в съседната махала...

11. Четене и обсъждане на книги (филми, театрални постановки); 12. Литературно четене; 13. Анкети - писмени; 14. Анкети - устни; 15. Взаимни гостувания на организации; 16. Шефства (над училище; над ученици; над самотна майка; над самотен възрастен; над кварталната градинка...); 17. Екскурзии; 18. Табло на отличника (ударника, майката-героиня...); 19. Конкурс за детско творчество;

20. Вечери в клуба:

на отличника; на жени-героини; на производственика; на пенсионера; на народния учител; на здравния работник; на пропагандиста; на новобранеца; на войнишкото семейство; на местните таланти; на самодейността; за надпяване; на добросъседските отношения; на младото семейство; на социалистическото семейство; на многодетната майка...

21. Срещи; 22. Новите ритуали (раждане, именуване, сватба, погребение);

23. Нагледни материали:

агиткътове, политическа карикатура, листовки, стенвестници, витрини, портрети, лозунги, знамена, плакати, карти...

За всяко от тях се издаваха методически пособия, провеждаха се курсове, прегледи, съревнования. Лозунгите например: "трябва да се изработват на платно, да са едро написани с кратки, но завършени мисли, да не са общи по съдържание”. Лозунгът "Да живее БКП!" би трябвало да се допълни примерно така: "Да живее БКП - организатор на всички наши победи!", или "Да живее БКП - мъдър кормчия на нашето светло бъдеще."[6]

24. Изложби; 25. Изпращане на поздравителни писма; 26. Изпращане на колети; 27. Честваниия и празници (международни, общонационални, местни, лични); 28. Събори; 29. Митинги; 30. Градинско увеселение; 31. Седянка;

32. Посещение на гранична застава.

Това мероприятие беше особено популярно през петдесетте и началото на шейсетте години, когато Студената война беше твърде ожесточена. Посещенията на заставите, разбира се, изискваха отговорно съгласуване и планиране. На ОФ организацията се спускаше инициативата да посетят застава. Жените от ОФ организацията приготовляваха различни ястия и сладкиши, мъжете пълнеха в пльоски и малки шишенца ракийка, която щяха тайно да споделят с войниците, децата научаваха нови стихотворения за храбрите граничари, местният ОФ водач пишеше своя реч-приветсвие и даваше указание за дамаджаната с вино за офицерите и бутилките с ракия. Пълнеха един автобус и - на заставата. Там първо им показваха сградата, кучетата, градината и като поанта - най-важното: самата граница.

Разбира се, че гостите не отиваха до граничната бразда. По-отдалеч. На стотина метра от браздата. Качваха се на вишката - от високо да погледнат. Ето, гледайте, гледайте, там е Чужбината. Дървета като нашите, планини, долове, ей там има село... Даваха бинокъл. Всички, пребледнели и възбудени, са втренчени в Чужбината - непознатата, враждебна и зла сила.

После пред свободните от наряд войници се държаха речи за неизбежната победа на комунизма и от военните и от цивилните, децата декламираха, войник разказваше за бдителната си служба, някоя от жените изпяваше песен.

След това около трапезата всички похапваха, но време нямаше - посещението на заставата е до определн час. Настъпва кратка суматоха, в която се разменят адреси и забравят тенджери.

33. Бригади (за благоустрояване; в помощ на селското стопанство; за бране на билки, гъби, шипки; за залесяване; за уборка и метене на градинки и пр.); 34. Движение "Улица без противообществени прояви"; 35. Избиране и отчитане на "народни контрольори"...

Това изброяване съвсем не е пълно, но то илюстрира добронамереността на тоталитарния комунизъм. При него дори "борбата за изкореняване на религиозните суеверия и предрасъдъци" е с цел да се просвети народа, да не се заблуждава.    

Отечественият фронт е цялостно ангажиран с атеизма. В неговата система (началото на 60-те) са:

- Домове за социалистически бит и култура

- Ритуални комисии при низовите организации.

Двете звена "изкореняват" религията и нейните ритуали. Намаляването на относителния брой на погребенията с църковен ритуал, за сметка на увеличаване на погребенеята съгласно новите граждански ритуали е основен индикатор за властта. Така тя измерва своите успехи в атеизма.

В рамките на ОФ има "Движение за опазване, възобновяване и обогатяване на природата". Ежегодно (началото на 60-те) се организират и провеждат:

- месец на защита на природата;

- седмица на гората;

- седмица за опазване чистотата на водите;

- десетдневка на борба против шума;

- месеци на честите планини;

- празници на природата и пр.

В някои случаи тази относително невинна организация – ОФ, можеше да стане доста сериозна – нейните активисти бяха предпочитани от службите като информатори по местоживеене. Ръководителите на низовата структура на ОФ (кварталната организация) бяха първият източник при съставяне на политическата характеристика на лицето. Но в общи линии, в условията на тоталитаризъм, ОФ се занимаваше с полезни за всекидневието въпроси.

 

 

[1] Из Програма на ОФ - 17 юли 1942 г.

[2] "Без заглавие" - Нася Кралевска

[3] "Почини и движения на Отечествения фронт", С., 1976 г.

[4] Пак там, стр. 6.

[5] "Форми на политическа работа на Софийската градска организация на Отечествения фронт", С., 1970

[6] "Нагледната агитация на по-високо равнище", С., 1970, стр.5