22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Отговор на критиките

по повод статията „Защо мълчат „грантовите” медии за предаването на Евгений Михайлов“


Преди няколко дни написах статията “ Защо мълчат „грантовите“ медии за предаването на Евгений Михайлов?“ http://vevesti.bg/63121/zashto-malchat-grantovite-medii-za-predavaneto-na-evgeniy-mihaylov/) Получих гневни критики от много хора, както във форума на „ВеВести“, така и във Фейсбук.

Не е етично да цитирам какво ми беше казано на личната поща – това са частни разговори и никога не бих го направила, но ще се спра на публичните критики. Основната от тях е, защо искам другите медии да отразяват или коментират предаване в конкурентна телевизия? Отговорът е много прост – защото виждаме оригинални документални видео записи на изключително важни събития от най-новата ни история. Много от тях са показани за първи път. И не искам, а призовавам. Всеки решава какво да отрази и какво не.

Ако например в Австралия, Съединените щати или Франция бъде показан документален филм за близката им история с уникални кадри, със сигурност това ще бъде отразено и от конкурентните вестници и телевизии. Смятате ли наистина, че ако Ей, Би, Си покаже неизвестни документи за „Уотъргейт“, останалите медии от ревност ще се направят, че не са видели? Или ако „Гардиън“ публикува нови факти за Ким Филби, например, ББС ще си затвори очите за тях? Отговорът е категорично отрицателен.

Но да не бъда голословна. Какво ново научихме от „Минало (не)свършено“ и кои митове разрушиха документалните кадри? Започвам с митовете.

От първите два епизода става кристално ясно, че на 14 декември, 1989 година изобщо не може да става дума за революционна обстановка. Защо тези кадри са важни? Аз не съм била дори родена тогава, но изчетох десетки статии на хора от тогавашната комунистическа партия и също на крайно-десни, които обвиняват д-р Желев, че не се е възползвал от бунтовния порив на множеството да се вземе властта веднага – те си приличат като две капки вода. Едните твърдят, че хората са искали да обезглавяват комунистите, а другите порицават Желю Желев, че не е взел властта в онзи момент,

Аз не видях нищо подобно. Това е бил съвсем мирен митинг ( Петко Симеонов само ме коригира, че е била жива верига, а не митинг), но както и да го наречем – нито комунистите са имали основание да вдигат под тревога танковата бригада край София, нито пък опонентите на Желев са прави да го упрекват, че не е взел тогава властта.

Както писа един от близките хора на д-р Желев, Михаил Иванов, по късно негов съветник по въпросите на малцинства: “ Госпожа Владкова, и аз мисля като Вас. Радвам се, че това е мнение на млад човек, необременен от нашите спорове. Всъщност за известно време и аз бях там, но не останах, защото имах среща с дошли от Родопите помаци. Във всички случаи това не беше Вацлавски намести в Прага.“

Документалната поредица разбива и друг мит – за Ахмед Доган. Видяхме как е обгрижван от Андрей Луканов, Тодор Батков и Гиньо Ганев, за да накара мюсюлманите да се разотидат. Колцина знаеха за тази близост? Документалната лента показва събитие, което са видели само няколко стотин души, а може би дори само няколко десетки, които са били в близост до Доган, когато Гиньо Ганев го прегръща и му дава мегафона. Тези кадри никога не са били излъчвани по телевизията. От следващите епизоди става ясно, че Ахмед Доган е освободен от затвора много преди основната група от политически затворници, която остават в килиите, докато се създава ДПС. Тези хора са амнистирани чак след като е сформирано Великото народно събрание.

Видяхме, отново за първи път, свидетелствата на съкилийник на Ахмед Доган – един от онези полизатворници, освободен далеч след като Доган е поставен начело на ДПС. И ако това свидетелство не е важно за отразяване в медиите, тогава наистина съм човек с юношески разбирания, както ме оприличи една журналистка във форума на „ВеВести“, която остро се противопостави на моята статия.

А колко души в България имат представа за някогашната дейност на Николай Банев или Румен Ралчев? Видяхме и двамата да охраняват проявите на БКП – единият като комсомолски деец, а другият като официален бодигард. От документалните кадри ясно се разбира кога са започнали да служат тези хора на това, което днес наричаме :“измамен“ преход. И сега е по-лесно да се разбере защо единият, Николай Банев е мултимилионер, а Ралчев ни занимава с циркаджийски истории (да ме простят цирковите артисти, които правят добро изкуство), Този рицар на Ордена на тамплиерите направи за посмешище и вице-президента на България, г-жа Маргарита Попова, на неотдавнашна церемония на рицари и други „цивилни“ велики приорати. Тъжна работа! И затова е важно да се видят корените на това рицарско-чалгаджийско-мутренско общество, Документалната поредица „Минало (не) свършено“ именно това ни показва. Как е започнал прехода.
Ако другите медии не обръщат внимание на документите, все пак не сме в 18-я век и благодарение на модерните технологии можем сами да си направим изводите!

http://vevesti.bg/63622/kulturna-diskusia-ne-mozhem-da-malchim-za-dokumenti-koito-razbivat-mitove/