23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Отворено общество

Финансовият магнат от унгарски произход Джордж Сорос създава първата си фондация в Унгария. С рухването на Берлинската стена той решава да прави фондации в цяла Източна Европа. Първите контакти на Сорос в България прави литераторът Петър Кръстев - българо-унгарец, който по това време работи в Института по литература на унгарската академия на науките. Идеята за създаване на фондация в България е подкрепена и от тогавашния първи секретар в американското посолство в София Джон Мензис. Първото посещение на Сорос в София е през февруари 1990 г. и тогава с посредничеството на Кръстев той се среща със Стефан Тафров, шеф на международния отдел на в. ”Демокрация”, и с представители на асоциация “Европа - 2” - Димитър Луджев, Ивайло Дичев, Владислав Тодоров. Тафров урежда срещи на Сорос и с част от лидерите на СДС. Още по време на първото си посещение Сорос заявява, че спешно трябва да намери хора, на които да се довери и да го представляват в България, и да регистрират фондацията. В крайна сметка финансовият магнат възлага това на Стефан Тафров, Георги Прохаски и Румен Воденичаров. По-късно Прохаски става изпълнителен директор, а Стефан Тафров и Румен Воденичаров - програмни директори.

На 5 април 1990 г. фондацията е регистрирана и председател на нейния управителен съвет става Богдан Богданов, а членове на съвета Блага Димитрова, Антонина Желязкова, Деян Кюранов и поетът Борис Христов. През октомври “Отворено общество” е приета за гост-член на Европейския център на фондациите. До края на 1990 г. фондацията изразходва за подпомагане на образование, държавно управление и медии 200 хиляди долара и 450 хиляди лева. С финансовата подкрепа на “Отворено общество” започва да работи и Нов български университет. През октомври 1991 г. с помощта на фондацията е основано Българо-датско училище по търговия и маркетинг в с. Трудовец. На 3 ноември 1991 г. с активната подкрепа на Сорос е открит Американският университет в Благоевград. Месец по-късно са открити информационно-консултантски центрове във Варна и Пловдив. До края на 1991 г. фондацията подпомага общо 400 българи да заминат на обучение и специализация в чужбина, като за това изразходва 450 хиляди долара и два милиона лева. За образование, държавно управление и средства за масова информация са похарчени един милион и 192 хиляди долара и седем милиона и 662 хиляди лева. През февруари 1992 г. в Пловдив е учреден първият клуб “Отворено общество”, а шест месеца по-късно е обявен първият конкурс за стипендии на студенти от Американския университет.

Между 15 и 18 октомври същата година фондацията в София е домакин на срещата на всички фондации, създадени и подпомагани от Джордж Сорос. Същия месец “Отворено общество” обявява първия конкурс за стипендии на студенти от икономическите висши училища. През цялата 1992 г. фондацията подпомага 650 българи да заминат на обучение и специализации в чужбина и за това са изразходвани 550 хил. долара и два и половина милиона лева. Според официалната статистика общо изразходваните средства от фондацията във всички области през 1992 г. са над два милиона долара и 14 милиона лева.
В началото на януари 1993 г. с помощта на фондацията започва излъчването на радио “Галатея” - Варна. “Отворено общество” подкрепя и “Витоша”, “FМ +”, “Тангра”. През юли по инициатива на българската фондация се провежда среща на балканските фондации “Сорос”, а през ноември е приета за член на Европейския център на фондациите в Прага. През цялата 1993 г. фондацията подпомага над 500 българи да заминат в чужбина на обучение и за това се изразходват около 500 хил. долара и 550 хил. лева. Общо през тази година фондацията е изразходвала 1.5 милиона долара и 51 милиона лева.

За да обсъди работата на фондацията и бюджета за 1994 г., Сорос пристига за кратко в София на 22 ноември 1994 г. и се среща с президента Желев и премиера Любен Беров. “Не съм имал никакви проблеми с българското правителство, но дълбоко в себе си чувствам разочарование от това, което става днес тук. Разочарован съм от бавните темпове на структурната реформа и на приватизацията”, заявява тогава финансовият магнат.

През 1993 г. Сорос подари 100 милиона долара на Русия за научни изследвания. Четири години по-късно един от фондовете на финансовия магнат стана съсобственик в гиганта “Связьинвест”, участвайки в неговата приватизация чрез офшорна компания, регистрирана в Кипър.

http://www.capital.bg