25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Огнян Минчев - 31-08-2014


Ognyan Minchev

24 мин. · Редактирано · 

Обединена Европа се разви в период от модерната история, в който разделението на Стария континент между Съветската империя на изток и западния свят, воден от САЩ създаде уникални условия на защита над западна Европа от страна на Америка по логиката на двуполюсния свят и Студената война. Европейската интеграция се осъществи почти като лабораторен експеримент, ограден и обезопасен от нестабилността и влиянията на външния свят. От едната страна бе ядрения чадър на САЩ и почти естествената тенденция към европейски пацифизъм - след кошмарите на двете световни войни. От другата страна бе репресивния режим на Кремъл, заградил източна Европа с бодлива тел и създаващ непреодолима привлекателност на западно-европейския свят за пленниците на съветския комунизъм. Именно тази уникална ситуация в продължение на четири десетилетия създаде идентичността на това, което днес наричаме обединена Европа. Толкова по-силни са предизвикателствата пред Европа днес, когато светът е вече коренно различен - все по-нестабилен, опасен и неподчиняващ се на традиционната политическа логика. Отвътре Европа се променя чрез интеграцията на освободилите се от болшевишки плен източни европейци, които носят друга политическа култура, друго чувство за опасност и имат различни от западните европейци приоритети за опазване на новопридобитата си свобода. Отвън ислямският радикализъм, достигнал уродливите измерения на днешните главорези от ИДИЛ дестабилизира цялата южна европейска периферия и арогантно навлиза все по-масирано на европейска територия чрез многолюдната имиграция от Средния изток и Северна Африка. На изток Русия забързано се опитва да компенсира за пореден път своята стагнация, неудачите на вътрешната си модернизация чрез външна експанзия - за Путин контролът върху пост-съветското пространство и бивша източна Европа е единствения път за съхраняване на статут на "велика сила" чрез класическите инструменти на имперския експанзионизъм от 19 и 20 век. Отвъд океана Америка е изпаднала в само-блокада на стратегическата си роля в началото на едно столетие, което уж трябваше да бъде "Американски век". След неудачите на администрацията Буш в Средния изток и полу-прикрития изолационизъм на администрацията Обама, фокусирана върху вътрешно-политическия си дневен ред за реформиране на Америка, ролята на САЩ от световен лидер бе редуцирана до неясния стратегически статут на "пръв сред равни", в който отсъствието на Вашингтон от основните световни кризи се превръща във все по-очевидна детерминанта на променящия се световен ред или безпорядък. В този нов контекст Европа среща сериозни трудности да се справи с предизвикателствата пред днешния и утрешния си ден. Първо, Европа не може да преодолее вътрешното си стратегическо разделение и неспособност за обединено ефективно действие - особено в по-"твърдите" аспекти на своята сигурност и външна политика. В енергетиката нещата започнаха бавно да се променят, но са далеч от ефективната обща позиция, която може да защити интересите на целия ЕС. Второ, Европа продължава да бъде в плен на пацифисткото пост-модерно левичарство, което не е в състояние да излезе от идейния аквариум, наследен от Студената война. В този аквариум Америка е империалистическа сила, усилията за укрепване на армията и отбраната са заговор на войнолюбци, а вътрешният ред на аквариума - мултикултурализмът - воюва непримиримо със собствената идентичност на традиционния европеец в полза на всяка, коя и да е култура или общност на пришълци. Така ислямизмът намира топло гостоприемство в Европа - кога маскиран като "умерен ислямизъм" (какво понятие само, а), кога открито манифестиращ претенциите си за въвеждане на халифат и шериат от Шефилд до Варна. От другата страна саморедуциралата се до газово-петролна автокрация Русия се ползва с инерционната симпатия на европейското левичарство, наследена от десетилетията, в които всеки, който е против американския империализъм е почти приятел - включително петолъчния Кремъл. Дори рухването на съветската империя не се оказа достатъчно за да демонтира този примитивен психологически механизъм на европейска подкрепа за безобразията на Москва. А безобразията нарастват - след Грузия идва Украйна, след Украйна... Да не говорим за фактите на собствено европейска територия - като пристанище "Росенец", например... Европа среща най-силното предизвикателство пред съществуването си от времената на световните войни насам. Ако разширена Европа не съумее да обедини изтока и запада, севера и юга на Стария континент в едно цялостно концептуално и териториално стратегическо пространство, враждебните глутници на възродения глобален традиционализъм, примитивизъм и авторитаризъм ще повторят успеха на варварското нахлуване от преди две хилядолетия, завършило с дългия период на "тъмните векове."


http://www.segabg.com/article.php?id=714939

СЕГА - Кой ще запълни оставения от САЩ стратегически вакуум?



Хаотичните последици от постепенното разпадане на Pax Americana от ден на ден стават все по-очевидни. 70 години САЩ стояха на стража на цялата глобална система, която въпреки ...

SEGABG.COM