Овчата битка или как българите побеждават монголската империя

Волжко-българските воини са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя, още докато е жив Чингиз Хан. Години по-късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло.

По ирония на съдбата днес народът на Волжка България, е именуван по името на поробителя си... татари (оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им не е отделен нито един урок. Затова и днес всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цветът на монголската мощ... 

 

 

....И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи 
Ибн Ал Хасир 

Когато човек отгърне книгата "История на ТАССР" (Татарска Съветска република) от 1973, той прочита следното: "Поздней осенью 1223г. булгары вышли навстречу монголам, устроили в нескольких местах засады, и когда монголы прошли засады, булгары окружили их со всех сторон и почти всех перебили. Лишь немногие, спасшись бегством………дошли до ставки Чингис хана..." - В превод, "Есента на 1223, булгарите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили."

Тази книга е била писана много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен, но и донякъде акуратен начин, то освен него, има поне два китайски източника и един монголски за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е, че една битка е била описана като "пресичане на пътища" и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило? 

През май 1223 армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите, водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара врагът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - Самарската луга и Жигулевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан, принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят във Волга. 

Според византийския стратег - Лъв Философ, живял през 9-ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: "те (българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй". От това личи, че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен. 

Монголската армия била водена от Бахадир Субадай - най изтъкнатия пълководец на монголците. До този момент той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 воина, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане, според Джагфар Тарихи, оцелели 4000 души, а според китайските източници - нямало оцелели. Пак според спорния български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за ... овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно своите воини. През 1223 битката "разтърсила вселената" и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив. 

Гробницата-мавзолей на Кан Габдула Челбир, единствения владетел, побеждавал и унизил Чингис Хан, се намира в днешния археологически комплекс на град Болгар по поречието на Волга. Този велик български хан е останал незаслужено встрани от учебниците и историята, а малко хора знаят, че в ранните си години той разширява Волжка България до Азовско море, и води редица успешни битки. По времето на Челбир Волжка България преживява Златен век, който за жалост твърде скоро угасва под ботуша на поробителите.

След грандиозния провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода - през 1229, 1232 и 1235 г. Едва в 1236 г. монголците успели да пробият защитата на нашите братя в Поволжието. Според казанския историк А. Халилов: "Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение". (bgnow.eu)