21 юли 2017г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Общонароден комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/

Общонародният комитет за защита на националните интереси възникна от Националния стачен комитет.

А НСК се учреди на основата на стачните комитети при националистичната вълна в края на 1989 година. Стачките започнаха на първо време в етнически смесените райони като реакция срещу възстановяване на правата на мюсюлманите, отнети при така наречения Възродителен процес (1984-1989).

Защо "Възродителен"?

Защото, казваше Властта на Тодор Живков, тези, "нашите" турци, не са никакви турци, те са потомци на насилствено потурчени българи по времето на Османското владичество. Някои от тях с течение на времето са "забравили" българския език, затова смятат, че са турци, докато други (българомохамеданите) още го помнят и го предават от поколение на поколение. Значи какво следва? Следва да "припомним" на мюсюлманите и предимно на българските турци кои са и да ги направим такива, каквито са, а са забравили, че са.

Бяха забранени арабско-турските имена. Преименуваха се задължително всички, включително и мъртвите. Изземваха се и се унищожаваха регистрите (дори от болничните заведения), в които се споменаваха турски имена. Забраняваха се мюсюлмански обичаи - обрязването например. В помощ на властта, както и трябваше да се очаква с оглед житейските реалности и българската история, се притекоха и мнозина турци. Те приеха своята нова идентичност.

Но независимо от това в действията на властите насилията бяха всекидневни. Длъжни сме обаче да прибавим, че и държавният тероризъм, и съпротивата на българските мюсюлмани носеха една обща характеристика: те имаха "българска мярка".

Водеха се последните "сражения" на Студената война. Намесиха се чужди тайни служби. През месец май 1989 година се стигна до стрелба. Имаше убити. Тодор Живков разреши на българските турци, ако искат, да напуснат България. Надигна се бежанска вълна. Турците продаваха на безценица имотите си, зарязваха работа, училище и тръгваха към Турция.

Българите купуваха техни имоти и стока. Правителството мобилизира българи от цялата страна да заемат работните места на напусналите. От гледна точка на днешното време (2004 година) е неразбираемо какво точно е означавало това. Тогава цялото население беше ангажирано да работи в държавните фирми. България произвеждаше гигантска продукция, която имаше сигурен пазар - бившите "социалистически страни", които формираха международна икономическа общност - Съвета за икономическа взаимопомощ.

Напускането на индустрията от десетки хиляди работоспособни хора парализираше производството. Напусналите трябваше да бъдат заменени, за да бъдат изпълнени стопанските задължения на фирмите.

Държавата можеше да нареди мобилизация (мобилизация от военен тип) на работоспособните българи. Мощта на държавната принуда заедно с целия възможен пропаганден натиск се стовари върху българите от смесените райони, които бяха най-засегнати от принудата да работят повече часове в денонощието или да напуснат обичайната си професия.

С провеждането на тази политика беше ангажирана партийната номенклатура, службите за сигурност, стопанските ръководители, чиновниците от държавния апарат, журналисти...

Така че, когато през декември 1989 година беше решено да се възстановят правата на мюсюлманите, имаше достатъчно засегнати. Против решението бяха всички, които бяха ангажирани от държавата с провеждането на тази политика или се бяха подали на конюнктурното течение.

Надигна се ропот, доста хаотичен, но ропот.

Той се изрази в "националистична вълна", която заплашваше с политически стачки. Заплашващите с политически стачки създадоха националната структура на стачните комитети. От стачните комитети израстваха селищни "комитети за защита на националните интереси", които се обединиха и обявиха за общонародна организация. При развитието в тази посока недоволните организираха "походи", подписки, митинги... Митингите бяха родилното място на ОКЗНИ. А стремежът това недоволство да докаже своята правота в сферата на националната политика създаде Отечествената партия на труда (ОПТ). Чрез ОПТ засегнатите от отхвърлянето на Възродителния процес участваха в изборите, но двете структури, ОПТ и ОКЗНИ, си останаха относително самостоятелни.

17 януари 2006 - лидерът на ОКЗНИ Минчо Минчев съобщава в Кърджали, че ОКЗНИ възстановява дейността си, предстоят учредителни събрания в Смолян, Силистра, Търговище, Шумен и др., както и нова съдебна регистрация. Националистичната организация започва ударно да гради структури в смесените региони. Основната им задача е да работят за избор на граждански, а не партиен кмет и общински съветници на местните избори през 2007 г., като една от главните им цели е да предотвратят "изборния туризъм". Минчев се обявява и срещу етническите чистки в администрацията, като посочва, че ако не си турчин, ако не знаеш турски и не си електорат на ДПС, нямаш никакъв шанс да получиш работа и поради тази порочна практика Кърджалийско се обезбългарява.

ОКЗНИ отново издига една своя стара идея за ново териториално-селищно устройство на община Кърджали, която предвижда отделянето на района около село Перперек от общината, като по този начин се разбива моделът на консолидирания турски етнически вот, осигуряващ на ДПС неизменна победа в местните и парламентарните избори.