Път: : Моят човек : Н

Никола Сомов

 Силвия Рангелова

 
 

 

Роден в село Марзян (дн. Бенковски) Пловдивско, Никола Георгиев Сомов /1915 г. - 1997 г./ има дълъг и изпълнен с множество трудни моменти живот. Баща  му, Георги Сомов, е роден в село Царацово в работническо семейство. Той  се влюбва в чорбаджийката Анастасия Хаджийска от Марзян. Двамата се  женят и си раждат пет деца, като най-малкото и единственото момче е  Никола. Но едва на шестмесечна възраст той губи баща си във войната. Това  предопределя и многото отговорности, които ще трябва да поема в бъдеще и то в невръстна възраст. И това разбира се случва. Никола управлява  добре стопанството, заедно със сестрите си и майка си. На 20-годишна  възраст се жени за Стоянка Рангелова Жулева от село Карнофоля (дн.  Войсил) Пловдивско. Момиче от заможно и уважавано семейство. Двамата  заживяват в Марзян. Имат три деца – Анастасия, Маргарита и Гизда. И всичко изглежда сякаш като идилия, когато на Никола му се налага да  остави семейството си и да отиде да воюва за нечия друга кауза във Втората световна война. През шест месеца след завръщането си от запас,  се получавала нова повиквателна и му се налагало да замине отново, като всеки път и той и семейството  му се молели този път да е за последно. Множество пъти се е спасявал на косъм от смъртта, а през това време съпругата му се радвала на  пристигнало писмо от него, написано преди повече от седмица. Имало  момент, в който из селото се носело слух, че бил умрял, понеже снаряд  паднал до окопа в който бил, и го затрупал. Не знам каква жажда за живот е подтикнала Никола да се откопае от пръстта и да остане жив.
 

 

В малкото и кратки моменти, когато се прибирал у дома, му се налагало да пуска в дома си и да гощава немски офицери, като в тези случаи жена му седяла до вратата, прегърнала децата, готова да избяга на момента. Минало  се време, войната свършила и Никола се завърнал окончателно при  семейството си в село Бенковски. Тогава се родила и най-малката му  дъщеря – Гизда. Въпреки че  прекарал дълго време на бойното поле очи в очи със смъртта и  жестокостта на човешката раса, Никола останал същият грижовен и  трудолюбив баща и съпруг. Той с гордост изучил и трите си дъщери в  Пловдив и ги задомил.
 

На  82-годишна възраст на 19-ти февруари 1997 година, около шест месеца след  като погреба любовта на живота си, нарадвал се на деца, внуци и  правнуци, Никола почина.