19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Ние сме пшенична култура

Светът познава три основни зърнени храни: ориза, царевицата и пшеницата.

От трите "Европа избра пшеницата". Пшеницата е дошла в Европа от Месопотамия и там, където европейците са се заселили масово, те са взели със себе си и своята пшеница - първо в пустите земи на неолитния северозапад, по-късно в девствените прерии на Америка, Австралия и Северен Сибир.

снимка Милена Тодорова

Процесът, през който е бил направен "изборът", включва безкрайна серия от експерименти в продължение на няколко хилядолетия. Въпреки че съперничещите на пшеницата зърнени храни като ръжта, ечемикът, овесът, елдата и просото са продължили да съществуват в Европа, триумфалният марш на Крал Пшеница е неоспорим.

Пшеницата - род Triticum от зърненото тревно семейство - е позната в стотици разновидности. Зърното й е изключително хранително. То съдържа средно 70 процента въглехидрати, 12 процента протеини, 2 процента мазнини и 1,8 процента минерали.

Протеиновото съдържание е значително по-високо от това на ориза, 1 ливра съдържа над 1500 калории. Храненето, базирано на пшеницата, е един от факторите, дал на повечето европейци определено предимство в ръста над повечето народи, които се хранят предимно с ориз и царевица.

Пшеницата е сезонна култура, която изисква интензивен труд само при пролетната сеитба и при есенната жътва. За разлика от народите, отглеждащи ориз, които трябва да се грижат за оризовите си поля, през цялата година, фермерът, който отглежда пшеница, има гарантирано време и свобода да се впусне в други дейности, да отглежда вторични зърнени култури, да подобрява почвата, да строи, да се бие или да се занимава с политика.

Тази връзка може би съдържа предварителните условия за много характеристики на европейската социална и политическа история, от феодализма и индивидуализма до склонността към война и империализма. Пшеницата обаче изтощава бързо почвата. В стари времена земята можела да запази плодородието си само ако пшеничните поля редовно се оставяли за угар и били наторявани от домашните животни.

Оттук възниква традиционният европейски модел за смесено земеделско и животновъдно фермерство, както и разнообразната хранителна диета от зърнени храни, зеленчуци и месо.

(От "Европа, история" на Норман Дейвис.)