25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Не само за Брексит.

От времето на Едуард Бърнейз (създател и майстор на ПР и масовата манипулация в началото на 20 век) набъбва дилемата как е възможно да съществува системата на демократично управление в условия, в които корпоративни и политически обединения разполагат с концентрирани възможности за масово въздействие върху политическия избор на милиони хора чрез опосредствани инструменти на влияние.

Просвещенската визия за представителната демокрация е изградена върху процес, при който група от хора, живеещи върху обозрима територия - град, село, окръг - избират свой представител, познаващ техните проблеми и възгледи, за да ги представлява в националния парламент. Това е механизмът на представителство в една предимно земеделска цивилизация.

Индустриалната епоха създаде големи групи от хора, чиито интереси са екс-териториални - предприемачи, земеделци, наемни работници - и за да бъдат представлявани се появяват политическите партии.

През 20 век партиите разчитат преди всичко на "класовото гласуване" - една обществена класа (хора близки по поминък, култура, образование и имуществен статут) гласува преимуществено за такива партии, чиито програми отговарят на общите им интереси. Връзката интерес - политика се обезпечава от здравия разум, от емоционална принадлежност (нашите срещу "онези"), както и от системна организаторска работа на партиите "на терен".

Когато през 50-те - 60-те години преобладаващата част от западните общества напуска пролетарския си статут и се превръща в средна класа, класовите партии и класовото гласуване отстъпва място на "народните партии" и на "инструменталното" - ситуационно гласуване. Размиването на класовите деления се компенсира от състезанието на организираните корпоративни групи - икономически, етно-религиозни, суб-културни и ново-организирани социални движения. Това е епохата на изчистената полиархия - състезание на организираните групи в обществото.

През целия този процес - от земеделския избирателен окръг до полиархичното състезание на корпоративни групи - нараства ролята на технологиите за манипулация, които изискват все по-големи финансови и организационни ресурси (властови или корпоративни) за да бъдат приложени от една група върху обществото. Политиката все повече се продава като Кока кола - с по един-два скрити кадъра във филмовата прожекция, които те карат да "ожаднееш" - било за "свободен пазар", било за "глобализация", било за "национална независимост" и Брексит, за социализъм, за равенство, за неравенство и т.н.

Масата от хората са все по-зомбирани - защото е по-лесно да гледаш телевизия и ФБ, отколкото да четеш и да мислиш - и все по-ирационално афективни в правенето на най-важните публични избори в живота си. Това излизане на демократичния избор все по "на плитко" става необратимо с глобализацията и необозримия потенциал за арогантна манипулация от страна на глобалните елити и на "великите сили". Политическата легитимация чрез граждански вот става все по-пряко производна на парите, които си могъл да инвестираш в нея. Времето на големите идеологии от 20 век отмина и сега масираната манипулация се прави "на парче" - масата е лъгана по конкретни поводи, с конкретни цели и без капчица срам тогава, когато едни и същи олигархични групи плащат вчера и днес за кампании с противоположни цели - те просто наемат две различни ПР агенции.

Това е епохата, в която неолиберализмът продаде на глобалния свят визията, че общественият интерес е пряко производен на сумата от частни интереси, действащи в различни посоки. Резултативната величина е "обществения интерес".

Тази изключителна по своята арогантност теза бе приета от повечето mainstream политически движения, обединили се около неолиберализма между 1980-2008 г. Въпреки, че влиза в пряко несъответствие с основната дефиниция на представителната демокрация от епохата на Просвещението - за да има общество и демокрация, хората трябва доброволно да се откажат от част от своята свобода за да се споразумеят за граници помежду си - съгласието по тези граници е обществения интерес на хората, превърнали се в граждани.

Епохата на масовата манипулация роди политическа конкуренция между два типа "политически оферти" - откровено елитистки, изразяващи логиката на статуквото и популистки.

Когато олигархичните елити не могат да убедят с каквато и да е манипулативна кампания гражданите да подкрепят статуквото, или когато искат да променят статуквото в ущърб на обществения интерес, олигарсите плащат на харизматични популисти, които обещават на нахъсаните тълпи, че ще накажат "виновниците" за статуквото и ще направят нещо много просто и много хубаво.

Примитивизмът на популизма отразява примитивизма на инструментализираната манипулация, чрез която се управляват целенасочено изгубилите разума си народни маси. Така стават постижими Брексит, социализмът, нео-консерватизмът, национализмът, космополитизмът, ксенофобията, мултикултурализмът - всяко нещо тогава, когато потрябва.

Възраждането на демокрацията може да се осъществи преди всичко чрез демаскиране на манипулацията. Но за добро или лошо - поумняването е индивидуален процес. И едва след него става възможно обединението на поумнелите срещу олигарсите, мошениците и манипулаторите.

Не съм краен песимист, но и реализмът изисква време, понякога -много време...