Непубликуван отговор (април 2007)

По-долу поместения текст изпратих през април 2007 година до вестник "Политика" от петьоблъсковите издания. Там беше публикувано интервю на политическото недоразумение Сугарев, в което забележителният морален мислител отново дъвчеше подметките ми.

Отговорът ми не беше публикуван. Месец-два по-късно, за да избегне фалита, "честният частник" Блъсков продаде цялата вестникарска група.

Не съм суеверен, но от 1990 година досега собствениците на всеки вестник, който е писал срещу мен, са фалирали. Ще ги изброя - "Демокрация", "Отечествен вестник", "Ранно утро", "Факс", "Подкрепа", "Земеделско знаме", "Политика"... 

 

ЦЪРКОВНАТА ПРОЦЕСИЯ

В брой 154 от 2007 г. на вестник “Политика” Е. Сугарев обяснява, че в отношенията му с Желев бил настъпил срив: “по време на едно от заседанията на Великото народно събрание във връзка с действията на Петко Симеонов, който тогава беше шеф на Агенцията за чуждестранна помощ. С мен се свърза една дама, която ужасена ми разказа за всичките сделки на агенцията. За това как се препродават стоките, които идват във формата на дарения за българския народ и за това как фирмите на Спас Русев вземат активно участие в тези корупционни канали. Заедно с нея успяхме да измъкнем доста документи от агенцията, за да докажем мръсните игри на Петко Симеонов и Спас Русев. Отидох с набора от доказателства при Желю и казах, че се налага да вземем спешни мерки. Няколко седмици по-късно го попитах какво става с тази история. Отговорът му беше повече от комичен. Каза ми: "Ами питах Петко Симеонов и той ми се закле в четирите си дъщери, че това, което ти говориш, не е вярно." Ядосах се неимоверно от този отговор и се погрижих да оглася публично повечето от документите, с които разполагах.”

Не мога да се оплача. От 1991 година насам, вече  16 години, откакто подписах конституцията, Едвин Сугарев не ме забравя. Вярно е, пише и говори глупости по мой адрес, но както казват специалистите – лоша реклама няма.

През изминалите години той сериозно се потруди. Громеше “петковата мафия” с “мафиотска сага”. В десетки статии, интервюта, речи, изказвания ме наричаше политически шмекер, мошеник, лъжец, разбойник, търгаш, посткомунистически Остап Бендер, съглашател, раирана опозиция, полковник от Държавна сигурност...

В цели чаршафи излагаше десетки и десетки изфантазирани от него мои закононарушения в Агенцията за чуждестранна помощ. Години по ред ги повтаряше.

И още: твърдеше, че съм скрил секционните протокли от изборите за Велико народно събрание, че съм укрил нарушенията при тези избори, че съм предизвикал спекулативното повишаване на цените, че съм окрал парите на СДС и съм ги внесъл в своя лична сметка в Дрезденбанк, че съм провалил концерт на Елтън Джон и Фил Колинз в София...

Обикновено подминавах думите му. От шестнайсет години той се занимава с политика като заменя реалния свят със своя фантазия, където е в ролята на прокурор. Цитираното му разказче от интервюто е показателно за неговия маниер. Опитва се да представи една своя срамна политическа атака от 1991 година като днешна битка за справедливост. Дренки и чушки.

Месеци преди да му се обади споменатата от него жена, той пишеше и говореше срещу мен, срещу Дертлиев, срещу всички неугодни нему лидери на СДС. Дрънкаше каквото му дойде наум. Той така разбира политиката. На бърза ръка прибави Агенцията към другите обвинения – от проваляне на изборите за Велико народно събрание, през дрезденската сметка, до концерта на Елтън Джон. Целият в бяло, Сугарев  се стремеше, стреми се и сега, да криминализира политическите си опоненти и да ги обвини в аморалност. И винаги пишеше срещу хора от СДС. Другите му бяха безинтересни.

След като минаха изборите на 13 октомври 1991 и СДС-национално движение дойде на власт, а аз продължавах да бъда водач на СДС-либерали (станало Партия Либерали), господинът засили атаката си. Той се обърна към прокуратурата и призова да бъда поставен зад решетките. Защо прокуратурата не го затваря, а се бави? – питаше в статии, речи и изказвания по електронните медии. Още е на свобода мръсникът!

По онова време той беше персонализираният ум и морал на управляващото мнозинство. Лидерът, който сочи посоката.

И понеже Сугарев не може да води политически разговор, говори за морал и право, от които толкова и разбира. Той хвърля тежки думи с душа на касапин. Жадната за кръв и паднали глави тълпа виеше от възторг. Той стана идол. Безукорно честният палач.

Били се сринали отношенията му с Желев. Какви глупости говори. Кога Желев го е вземал на сериозно? Когато видя как озверели идиоти, подстрекавани от него, късаха и горяха книгата му "Фашизма" и крещяха клетви за семейството му. Кретените бяха намерили своя водач!

А ангелоподнобният Сугарев, какво? Ами той искаше да удари по един мноооооого честен начин – екипа около президента Желев, Българския демократичен център и Партия Либерали – реални алтернативи на водената политика от "Раковски" 134. Политика на изолация на десницата, политика, водеща към Нищото...

Срещу мен се надигна тъмносиньото воинство - “Демокрация”, “Век 21”, “Отечествен вестник”, “Земеделско знаме”, “Подкрепа”... (Всички тези вестници фалираха, а тогавашното мнозинство днес се бори за четирите процента. Тръгнеш ли подир бръмбар, стигаш до лайно.)

Призивите на Сугарев да бъда вкаран в затвора подготвяше политическата поръчка. Поръчка от уж тъмносини, но всъщност от тайни властови центрове. През пролетта на 1993 година прокуратурата започна прокурорска проверка срещу мен по най-сериозните членове на закона, така както настоятелно искаше Сугарев. 

Разследването следваше всяка негова дума. Скандална история! Знакова за прехода. Наближеха ли избори, Сугарев отново отваряше честната си уста и бълваши змии и гущери – следствието се активираше. Трябваше да бъда притискан... За да гонят децата ми по улицата заради баща им - "крадец и предател". Да притесняват съпругата ми, братята ми и членовете на техните семейства...

Сугарев хвърляше обвинения, аз давах обяснения в следствието. Накрая, след 13 години следствие, при разпит на почти сто свидетели и десетки томове показания, при няколко тройни експертизи, при многократни щателни проверки на споменатите тук от него "корупционни канали", следствието беше прекратено на 3 ноември. (Това е датата, на която през 1988 година се учреди Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, чийто горд съучредител и последен председател съм аз!) Годината беше 2006. Аз отдавна не съм в политиката. Може би заради това го прекратиха?

Следствието приключи със заключението, че в качеството си на директор на Агенцията за чуждестранна помощ не съм нарушавал законите. Евала! Виж, за концерта на Елтън Джон, прокуратурата не се произнесе. Съжалявам...

Една срамна политическа атака завърши с морално фиаско. Никакви илюзии не бива да имате, когато гледате сантимантален филм, в който "накрая правдата побеждава". Не се трогвайте. Не подсмърчайте.

Сугарев знае, отлично знае ангелоподнобният, че обвиненията му за Агенцията официално и по реда на закона са отхвърлени. Затова се надига, за да защити ролята си в своя фантазен свят. Иска да ни убеди, че е борец срещу лошите, а не политиканстващ перко. Опитва се да се измъкне от моралния капан, в който е с двата крака. Та от неговия провал в обвиненията срещу мен следва, че всичките му атаки срещу други хора от политиката са подобни. Следва, че той е просто един политически вредител.

Ще  завърша с мисълта на Шопенхауер: “Клеветата е като църковна процесия, винаги се връща там, от където е тръгнала”. Сугарев и сугаревщината са голямата беда на СДС и българската десница. Колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре.

 

Петко Симеонов