Началото на "чуждостта"

До Маратон и Саламин гърците очевидно не са хранели силни чувства към своите съседи и не са ги възприемали като врагове. Древната поезия често избира за свои герои свръхестествени чужденци, включително титани и амазонки.

Омир се отнася към гърците и към троянците (и траките) като към равни.

Гръцките колонии по бреговете на Черно море живеели от плодотворното сътрудничество и взаимообмен с траките и скитите на Север.

През V век обаче гърците станали по-самодоволни и по-големи ксенофоби.

Оказва се че етническият фактор е издигнат на пиедестал от Херодот (роден през 484 г.), който, докато оценява по-старите цивилизации, особено египетската, отделя голямо внимание на "еднаквата кръв" и общия език на елините.

Но най-ефективните катализатори за промяната на отношението били трагедиите, особено трагедиите на Есхил (роден през 525 г.), който лично се бил при Маратон. Трагедиите се изпълнявали на известните и днес амфитеатрални конструкции.

На тях се ходело като на общото зрелище. Те траели с часове. Драмите са наподобявали днешните телевизионни  "сериали" ("Прометей" е в три части.) Публиката обсъждала първата и коментирала в очакване "продълженията" по площадите.

В своята трагедия "Персите" Есхил създава траен стереотип, при който цивилизованите персийци са сведени до раболепни, самохвални, високомерни, жестоки, изнежени и разюздани чужденци.

От тогава нататък всички чужденци трябвало да бъдат охулени като варвари. Никой не можел да се сравнява с умните, смели, благоразумни и обичащи свободата гърци.

Траките били грубияни и лъжци. Македонците не били echte hellenisch.

До времето на Платон била издигната постоянна бариера между гърците и всички чужденци. Категорично се приемало, че само гърците имат правото и природното предразположение да управляват.

В Атина просто никой не оприличавал поведението на чуждестранните тирани с начините, по които самите атинци се отнасяли към подчинените им народи.

"Комплексът за превъзходство" на древните гърци неизбежно повдига въпроси за подобни етноцентрични и ксенофобски идеи, които са се появили и по-късно в Европа. Този комплекс със сигурност бил възприет от римляните и трябва да се има предвид, когато човек се замисли за различните пропагандатори на "западната цивилизация", които, както римляните, изпитват огромен афинитет към древна Гърция.

Той може да се приложи уместно и с възмущението, което комбинира атаки срещу "западната цивилизация".

Някои коментатори поддържат твърдението, че заключенията, които древните гърци са си направили от сблъсъка си с другостта на другите народи, са преминали в основата на европейската традиция.

(По "Европа, история" на Норман Дейвис.)