Нацистката версия за Обединена Eвропа

 

Историческото мислене на нацистите съдържа най-екстремните версии на "Евроцентризма" и "западната цивилизация", които някога са съществували. "Господарската раса" се идентифицира с арийските европейци независимо от това къде по света живеят те.

Те са единствените истински човешки същества и са наследили най-важните достижения на миналото. Всички неарийци (небели и неевропейци) се класифицират като генетически низши и се поставят в спадащите категории на Untermenschen, или "подчовеци".

Паралелна йерархия на биологичните качества е установена вътре в самата Европа с високия, слаб, рус нордически тип - висок като Гьобелс, слаб като Гьоринг и рус като Хитлер, - смятан за по-висш от всички други. Славяните от изток (поляци, руснаци, сърби и др.), които погрешно са класифицирани като подгрупа, са смятани за по-низши от доминиращите германски народи на запад и са поставени на едно ниво с различните видове неарийски подчовеци.

Най-низшите категории от европейските обитатели са онези с неевропейски произход , които са обвинявани за всички злини в европейската история и са лишени от правото на живот.

Нацистката стратегия до голяма степен е конструирана от абсурди, където разграничението между "Запад" и "Изток" е първостепенно.

Освен отстраняването на непокорните правителства Хитлер установява няколко модела срещу Западна Европа, в които той е смятал себе си за най-добър. Той ненавиждал французите, чиято френска същност била до голяма степен разводнена и чиято историческа омраза към Германия по някакъв начин трябвало да бъде излекувана. Той не харесвал италианците и техните връзки с Рим и освен това ги считал за ненадеждни съюзници.

Уважавал испанците, които някога спасили Европа от черните, и бил особено озадачен от нежеланието на Франко да му сътрудничи. С изключение на някои дегенерирали индивиди той се възхищавал от "англосаксонците" и смятал за отчайваща тяхната упорита враждебност към него.

Според Хитлер тяхното поведение можело да бъде обяснено само като поведение на сродна германска нация, която се подготвя да се бори за господство в рамките на Господарската раса. Единственото, което искал от тях, било да го оставят на мира.

Всички най-радикални амбиции на нацистите са насочени срещу Изтока.

"Mein Kampf" ясно определя Източна Европа като място на немския Lebensraum, тяхното бъдещо "жизнено пространство". Източна Европа била населена със смесица от низши славяни и евреи; нейният генетичен фонд трябвало да бъде подобрен чрез масирана немска колонизация. "Болните елементи" трябвало да бъдат отстранени хирургически, тоест убити. Източна Европа също така била сфера на съветско влияние; и "гнездото на еврейския болшевизъм" трябвало да бъде смачкано. Когато нацистите започват своите инвазии в Източна Европа, първо срещу Полша, а после срещу Съветския съюз те усещат, че са започнали "кръстоносен поход".

И го казват изрично. Техните исторически книги ги учат, че маршируват по славните стъпки на Хенрих I, на тевтонските рицари и на Фридрих Велики. Те твърдели, че препускат към крайното установяване на "една хилядолетна история".

За разлика от комунизма нацизмът не получи седемдесет и пет години, през които да доразвие своята теория и практика. Той бе унищожен с комбинираните усилия на своите съседи, преди Великият Райх да се консолидира.

Той никога не достигна до точката, в която управляваната от нацистите Европа щеше да бъде задължена да определя положението си към другите континенти. Но ако Съветите бяха победени, което почти стана през 1941-1942 г., нацизмът щеше да се превърне в движеща сила на една могъща евразийска държава с огромни размери и трябваше да започне да се подготвя за глобална конфронтация срещу конкурентните центрове в САЩ и Япония. Сигурно щеше да последва конфликт. Но нацизмът остана в границите на Европа. Хитлер не получи възможност да действа извън света на сродните си арийци. Като теоретик и политически лидер той си остана докрай европеец.

Макар че нацисткият свят се разпростря от Атлантика до Волга, нацистката версия на историята имаше свобода на действие само в един кратък интервал от време. В самата Германия нейното господство бе ограничено едва до дванадесет години. Другаде тя успя да посее отровните си семена само за няколко седмици или месеци. Влиянието й беше силно, но премина бързо.

Когато се строполи позорно през 1944-1945 г., тя остави вакуум, който можеше да бъде запълнен единствено от историческите мисли на силите победителки. В Източна Европа, окупирана от съветската армия през 1944-1945 г., съветската версия бе наложена безцеремонно. Западна Европа, освободена от англо-американците, бе открита за "Съюзническата схема на историята".

 

(От "Европа, история" на Норман Дейвис.)

 

Сексистки възмездия - https://www.thevintagenews.com/2016/04/17/friends-of-the-enemy-how-the-french-women-collaborators-were-humiliated-after-d-day/