Национализъм срещу демокрация

Хиляди украинци протистираха на Майдана срещу олигархията, срещу корумпираната власт и за повече демокрация и справедливост. Но те бяха излъгани. Олигархията изкара на сцената крайно десните националисти и пренесе конфронтацията върху плоскостта на национализма. Сега руският национализъм е изправен срещу украинския и от това не може да излезе нищо добро.
Предполагам, че след демонстрациите на сила и дрънкането на оръжие олигарсите и от двете страни ще постигнат компромис и ще оберат националистите от сцената, съхранявайки ги за други подобни кризи. Разбира се, от всичко това ше загубят демократичните сили и в Украйна и в Русия, а и в България, защото същият сценарий се разиграва и у нас – естествено в многократно по-малък мащаб.
Уплашени от демократичните протести, верните на олигархията ни политици побързаха да спретнат националистическа партия, изкараха на улицата футболните патриоти, за да разпалят конфронтации между българи и турци и пред заплахата от националистически сблъсък, да укротят претенциите за демократично управление.
Сценарият се разиграва неведнъж. Той беше използван от БКП за да охлади порива на българите към демокрация, непосредствено след паданатето на Т. Живков.
В книгата си „Спомени за прехода” писах: „В тези първи дни и месеци след преврата дните на партийната власт изглеждат преброени. Гражданството на големите градове бе непрекъснато на улиците, грандиозни митинги разтърсваха София, непрекъснато имаше някакви шествия, нощни бдения, сбирки в Южния парк или спонтанни разговори на насъбрали се по площадите граждани.
Правителство и опозиция се задъхват в опитите си да догонят гражданската активност, да я организират и овладеят за своите цели.
Пленумите на партията следват един след друг, но всяко решение, целящо да успокои духовете, се оказва безнадеждно закъсняло пред исканията на разбунтувалия се народ.
Опозиционни лидери бързат да организират или възстановят партии и движения и да използват максимално революционната еуфория, за да застанат начело на обществения протест. На седми декември те успяват да се обединят и да създадат СДС. И само след седмица, на четиринадесети декември, столицата е разтърсена от най-сериозното надигане на въстаналия народ, който иска отмяната на член първи от комунистическата конституция, тоест незабавното слизане на комунистите от властта. Кървавият сблъсък е избегнат на косъм.
Четиринадесети декември не сваля комунистите, но създава впечатлението за началото на края. На всички им се струва, че са достатъчни още един-два такива протеста, за да се сложи край на четиридесет и пет години диктатура.
В този критичен момент стратезите на партията изиграват най-големия си коз - етническата карта. Оказва се че "възродителният процес" и "голямата екскурзия" не са били започнати и развихрени напразно. С един замах противоречието "демокрация - диктатура" е заменено с далеч по-фундаменталното противоречие "съществуване - несъществуване" на българската държава.
Турците и мюсюлманите бяха принудени да започнат протести и митинги, в духа на времето, за да им бъдат върнати гражданските права, нещо, което те и така щяха да получат вследствие натиска на световната общност. Протестите и исканията на турците и мюсюлманите бяха представени като попълзновения срещу целостността на страната, като заплаха за българската държавност и нация.
Гузните групи от българското население, биячите от репресивните органи на диктатурата бяха преобразувани в патриотични граждани, организирали се в открити движения и партии за защита на националните интереси на българския народ.
Демократичната опозиция, защищаваща либералните принципи и правата на човека, беше представена като антинационална сила, като група от хора, поставили се в служба на чужди държави, като предатели на собствения си народ.
Обикновеният гражданин, който до вчера беше застанал изцяло на страната на демокрацията, се стъписа. Изправен пред внушената му опасност, че ще загуби държавността си, объркан пред неразрешимостта на етническия ребус, усетил заплаха за националната си идентичност, той започна да се съмнява. Демокрацията вече не му изглеждаше толкова добра идея...
Чрез дозирания националистически натиск БКП беше показала на опозицията, че държи в ръцете си страшното оръжие на етническата омраза. Основните фигури в опозицията разчетоха правилно съобщението и тръгнаха на политически отстъпки, постоянно охлаждайки желанието на нетърпеливите си привърженици за "незабавна смяна на системата".
Преходът се проточи до безкрайност.
Революционерите в СДС не издържаха и направиха преврат. Опозицията се разцепи и загуби влияние.
БСП се върна във властта.
Кой каквото и да говори, но "възродителният процес" си струваше труда. Партията оцеля.»
И продължава да оцелява, разигравайки все същия номер. И тъй като най-вероятно сценарият се пише в Москва, виждаме как той се прилага срещу демократите в Украйна и Русия.