Настана време за последен валс в СДС (август 2012)

 

30 август 2012

Прогноза

Дори партията да изчезне, десните избиратели, които отказват да припознаят ГЕРБ, ще останат

Любен Обретенов

"Синята коалиция" показа устойчивост на парламентарните и местните избори. Ако успеят да я запазят под някаква форма, нейните създатели могат да разчитат на успех.

В десницата, която нарича себе си "автентична", върви поредното преформатиране. Не е ясно дали автентичните десни ще влязат в следващия парламент, но е сигурно, че тяхното политическо пространство ще бъде пренаредено на следващите избори. Разривът в СДС е изключително голям и по всичко личи, че този път тази партия ще прекрати своето съществуване. Няма как да бъде другояче, ако предишното ръководство и неговите симпатизанти сформират коалиция с ДСБ, а настоящото се съюзи с НДСВ и "Лидер".

Политолози и социолози отдавна вещаят края на СДС и дават примери с Източна Европа, където неговите аналози вече не съществуват. Досега обаче на "Раковска" 134 все някак успяваха да преодолеят вътрешните различия и да устоят на външните атаки. Факт е, че СДС и неговите производни, които по време на своето управление през 1997-2001 г. дадоха фактическото начало на дългия път на България към ЕС, се оказаха доста по-устойчиви от своите събратя в бившия социалистически блок. На последните парламентарни избори СДС и ДСБ, другата по-сериозна политическа сила вдясно, сформираха "Синята коалиция" и успяха да вкарат 15 депутати в парламента. Марката СДС, която въпреки всичко продължава да бъде един от символите на прехода, все някак успяваше да присъства в парламента.

Много е вероятно обаче в следващото НС тази марка да отсъства.

Вариантите пред СДС са два - партията или няма да влезе в парламента, или пък части от нея ще влязат, но не с това наименование. Шансовете на старото ръководство в коалиция с ДСБ да влезе в парламента като че ли са по-големи. Важно е обаче дали Мартин Димитров, Надежда Михайлова и сие ще успеят да намерят точната формула, чрез която да се представят за разумното СДС, което не иска да рискува бъдещето на партията. Тази формула трябва достатъчно красноречиво да показва, че групата около Димитров все пак запазва някаква седесарска идентичност, а не просто пристава на Иван Костов с цел да влезе в парламента. Привържениците на запазването на "Синята коалиция" загубиха вътрешнопартийните избори за лидер на СДС. Но този формат показа устойчивост на два поредни вота и ако бъде възстановен под някаква форма, би могъл да разчита на успех. На вътрешнопартийния вот гласуваха само членовете на СДС, които са около 9 хил., и малко повече от половината от тях се обявиха против "Синята коалиция". Докато на парламентарните и местните избори СДС като част от тази коалиция взе между 150 и 200 хил. гласа. В случай че Димитров и компания успеят да ги привлекат и консолидират, те определено могат да разчитат на успех.

Ако наистина встъпи в коалиция с НДСВ и "Лидер", легитимното СДС и новото му ръководство ще запишат най-големия провал в синята история. Последен валс. Вярно е, че те притежават марката, но това няма да има никакво значение, ако се съюзят с хора от бившата тройна коалиция. Твърдото ядро на СДС не се поддаде дори на еуфорията около връщането на царя през 2001 г. Да се очаква точно в този момент тези хора да подкрепят НДСВ е изключително недалновидно.

Дори нито едно от СДС-тата да не влезе в парламента обаче, това не е задължително лоша новина за хората, които продължават да гласуват за сините. Факт е, че десницата отдавна има сериозна нужда от освежаване - нови лица, нови идеи, съобразени с новите реалности, и т.н. Досега това освежаване така и не се случи. Евентуално оставане на СДС извън парламента би могло да се сравни с изпадане на някой известен отбор от "А" в "Б" група и да се окаже ново начало. На последните няколко вота се видя, че има около 300 000 български граждани, които се определят като десни и отказват да припознаят ГЕРБ като дясна партия. Тази ниша очевидно съществува устойчиво в политическото пространство и би могла да се разшири, ако се намерят хора, които да знаят как да го направят. Дори СДС и всички негови производни да останат в историята, за подобна формация винаги ще има място в българската политика.
Въпросът за бъдещето на десницата е един от най-важните за българската политика. У нас все още е печеливш ход да съумееш да се представиш за реален десен субект.

Дори Симеон и НДСВ в зенита на своята популярност през 2001 г. се пробваха да станат членове на Европейската народна партия (ЕНП), което щеше да ги легитимира като дясна формация. И чак когато не успяха, се преквалифицираха в либерали. Симеон постигна приличен резултат на изборите през 2005 г. най-вече заради обещанието си, че няма да се коалира с БСП, с което успя да приласкае доста традиционно десни избиратели. Въпреки всичката си популярност за Бойко Борисов също беше много важно да стане член на ЕНП. Най-голям интерес от случващото се в СДС в момента имат именно в ГЕРБ и точно затова мнозина виждат дългата ръка на Борисов зад крамолите в партията. В най-скоро време ще стане ясно дали събитията в СДС са началото на края, или ново начало за партията.

http://www.segabg.com/article.php?id=614312