Народът на България (2)

Макар в България, както в повечето страни по света, да съществува значителна етническа и верска пъстрота, основната част от нейното население са славяноезичните българи - 85 на сто от всички жители. Повечето от тях са християни, но има и мюсюлмани. Християните са предимно православни, но има католици, протестанти и от различни секти. Българомохамеданите, или помаците, са приели исляма по времето на Османската империя.

Като турци се самоопределят 9 на сто от населението. Почти всички те са мюсюлмани, но има и християни. Мюсюлманите са предимно сунити, но има и шиити и от различни мюсюлмански секти. След рухването на комунизма (1989), когато границата между България и Турция е отворена и всеки български турчин  може да избира къде да живее, без да зависи от нелепите българо-турски изселнически спогодби от миналото, в България останаха онези български турци, които приемат страната за своя родина, за своя държава. Те са част от българската нация.

 Етносът и религията при малцинствата невинаги съвпадат, а в декларираната принадлежност често се наблюдават колебания и неустановености. Така например циганите, третата по броя си етническа група (5 на сто), говорят на твърде далечни един от друг диалекти; част от тях са християни, друга - мюсюлмани, има сектанти, като същевременно имат както ромско, така славяноезично-българско или турско самосъзнание, дори без да знаят турски.

Освен това в страната живеят немногобройни групи арменци, евреи, руснаци, словаци, гърци, власи, куцовласи, каракачани, татари, гагаузи, черкези, казълбаши и др. (1 на сто), като числеността на отделните групи варира от десетина хиляди до няколкостотин души.

Тези големи или малки групи представляват българската нация. Всички български граждани са българи и като такива са граждани на Европейския съюз. В другите страни на Европа те са наричани българи, независимо от техния етнически и религиозен произход у нас.

Вътре в самите етнически групи съществува регионално, етнографско, диалектно и т.н. разнообразие. Така например славяноезичните българи са шопи, македонци, добруджанци, тракийци, родопчани, помаци, капанци, граовци, торлаци и още много други. В някои случаи тези различия вероятно имат своето начало още преди... много хилядолетия, извеждайки се по права линия от различни племена, живеещи в тази част на Балканите от праисторически времена.

Но и това далеч не е всичко!

Прието е да се смята, че славоезичните българи са предимно славянски народ и следователно - най-близки роднини на сърбите, хърватите и словенците, на руснаците, украинците и белорусите, на чехите, словаците и поляците. Но това не се потвърждава от съвремените генетични изследвания.  

Българите генетично са в една група с унгарците, италианците, гърците, румънците и българските турци.

Освен изненадващия генетичен код, българите са балкански народ, така че в техния език, традиции, фолклор, кухня, нрави, народопсихология, култура, ценностна система съществуват многобройни примери за връзки и взаимовлияния с останалите им съседи - на първо място гърците, но и с останалите народи - сърби, румънци, албанци, балкански турци.

През днешните български земи, по време на Великото преселение на народите, са преминали келти и готи, авари и хуни, маджари и кумани и много други. В по-късните векове са се заселвали немци, евреи...

От тук са преминавали кръстоносните походи. И днес има села, които носят имената на рицари от тези походи. Всички тези "пътешественици" са оставили някакви следи в реалностите на страната и гените на населението.  Нито един западноевропеец, като срещне българин, не бива да е категоричен, че двамата не са роднини.

Коментари в профила на Омда във  Фейсбук