Път: : История

Накратко за последните две десетилетия

 

България е многопартийна държава и е парламентарна република. Член е на НАТО и на Европейския съюз.

 

- Януари 1988 г. - начало на огласено организиране на демократични, неправителствени политически организации, настояващи за слагане на край на тоталитарния режим.

- Май 1989 г. - улични сблъсъци в провинцията на милицията с протестиращи български турци.

- Юни - септември 1989 г. - изселническа вълна на български турци; до края на август страната е напусната от 300 хил. души.

- Края на октомври 1989 г. - активизиране на неформалните организации в столицата; излизане на улицата; провеждане на публични събрания.

- 10 ноември 1989 г. - от своето обкръжение в компартията е свален Тодор Живков.

- 7 декември 1989 г. - създава се Съюзът на демократичните сили - широка коалиция на демократични организации, стремящи се към демократични промени. Участват неформални организации и стари партии, забранени по времето на тоталитаризма.

- 29 декември 1989 г. - възстановят се правата на българските турци.

- 3 януари 1990 г. - 14 май 1990 г. - Кръгла маса между ръководството на БКП и СДС.

- 10-17 юни 1990 г. - първи свободни избори за парламент.

- 6 юли 1990 г. - подава оставка президентът Петър Младенов.

- 1 август 1990 г. - Великото народно събрание избира за президент Желю Желев, водач на СДС.

- 4 януари 1991 г. - подписване на споразумение между политическите сили във Великото народно събрание за създаване на коалиционно правителство. За министър-председател е избран Димитър Попов.

- 12 юли 1991 г. - приета е нова демократична конституция.

- 13 октомври 1991 г. - първи свободни избори за местни органи на властта.

- Ноември 1991 г. - правителство на СДС (с подкрепата на ДПС) начело с Филип Димитров. Върната е отнетата при национализацията и колективизацията частна собственост.

- Януари 1992 г. - първи свободни президентски избори. За държавен глава е избран Желю Желев.

- Ноември 1992 г. - правителство на Любен Беров с мандата на ДПС и подкрепено от БСП.

- Януари  1994 г. - правителство на БСП начело с Жан Виденов.

- Януари 1997 г. - встъпва в длъжност президентът Петър Стоянов.

- Март 1997 г. - правителство на ОДС (СДС и коалиция), оглавено от Иван Костов. Установява се валутен борд. По времето на Костов в общи линии е завършена приватизацията на стопанството.

- Юни  2001 г. - правителство на Симеон Сакскобурготски, подкрепяно от неговата партия - Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

- Януари 2002 г. - президент става Георги Първанов.

- Юни  2005 г. - правителство на Тройната коалиция - БСП, ДПС, НДСВ, начело със Сергей Станишев.

- Януари 2007 г. - започва вторият мандат на президента Георги Първанов.

- Юни  2009 г. - правителство на Бойко Борисов, подкрепено от създадената от него партия Граждани за евройпейско развитие на България (ГЕРБ).

- Февруари 2013 г. - улични протести, започнали по повод сметките за електроенергия и прераснали в политически против правителството на Борисов.

- Правителството на Борисов подава оставка.

- Станишев пише до прокуратурата, че Цветанов подслушва политическите си противници. Започва следствие срещу Цветанов.

- 11 май 2013 г. Ден за размисъл. Скандално нарушаване на закона от БСП, ДПС, Атака, телевизия 7  под покровителство на прокуратурата във връзка с "Костинбродските бюлетини".

- На нарочна пресконференция прокуратурата поддържа тезата си, че ГЕРБ са се готвели да манипулират изборите, като съобщават за намерени коли с "двойни дъна" и показват бюлетини, приготвени за "фалшификация".

- Разбира се, че за "Костинбродските бюлетини" прокуратурата е задействана от донесение на Мая Манолова, а за колите с двойни дъна - от друг служител на Позитано.

- На 14 юни 2013 г. Народното събрание, където мнозинство има коалицията на малцинствата - БСП, ДПС, Атака, избира Делян Пеевски за директор на ДАНС. Започват улични протести с искане за оставка на правителството.

- Следват серия скандали на правителството на Орешарски.

 

Основните проблеми на страната към април 2014 г. са: криза на политическото лидерство, срив на доверието в централните институции, намесата на прокуратурата в политиката, зависими медии, корупцията, липсата на общонационална визия за развитие на страната, организираната и битова престъпност, ниският административен капацитет.