Арменски пътешественик изпраща едно писмо, в което документира честване на празника на Св.Св. Кирил и Методий.
В началото на тази година (2015) общината в Шумен изпрати писмото на Минас Пажъшкян до посолството на Армения у нас. Посланикът Арсен Схоян се ангажира да бъде направен още един превод от староарменски на новоарменски.
Той е изпратил писмото в Академията на науките в Ереван за превод. След това лицензиран преводач в София го преведе на български език. Всички факти и обстоятелства в писмото на Минас Пажъшкян се потвърдиха изцяло.
Какво е написал в писмото си арменецът
Шумла, 22 май 1813 г.
Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го, преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа книжа, за да ги отнеса в Белиград. След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.
В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете - дребосък, с женски движения, изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки, защото в салона присъствали гръцки духовници.
После жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц.
В другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме вкъщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети. Оттук се изнасят съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.
Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво може да ми се случи.