25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

"Назначената опозиция" (отговор на Руслан)

 

Руслан Семерджиев е написал постинг във Фейсбук, адресиран към мен:

„Петко, вероятно моето мнение няма да ти допадне особено. Според мен главната причина за това състояние на българската съвременна политическа практика е т.н. Кръгла маса. Тя измести политическия дебат и го превърна в задкулисен пазарлък и това стана традиция, от която не можем да се отървем. Кръглата маса наложи и друга отвратителна традиция – нелегитимната представителност в политиката. Представителите на т.н. „опозиция“ в онова време представляваха само себе си, а не легитимно избрани чрез политически дебат конкуренция представители на некомунистите – както по-късно се оказа – контролирани от БКП и ДС структури.Т.е. „назначена опозиция“, а не резултат от естествени обществени процеси.Това обстоятелство не може да не даде отпечатък върху развитието на политическата структруа след началото на „промените“. Естествено продължението на тази „традиция“ виждаме и днес. Резултатът не може да бъде друг. Някой назначава някого за партиен лидер, изработва му някакви платформи, назначава му някакви депутати и този някой управлява някак си. И така до следващия мандат. После пак.“

 

Руслане, ти, както и всеки български гражданин, имаш правото да говориш и пишеш, каквото пожелаеш. Това право беше утвърдено още на Кръглата маса и няма никакво значение дали аз съм съгласен с него, или не.

Твърдиш, че на Кръглата маса имало задкулисни договорки. Всичко, договаряно на нея, е отразено в протоколите, които са публикувани на адреса – http://www.omda.bg/bulg/k_masa/entry_1.html

Заседанията бяха предавани директно по програма “Хоризонт”, има пълен видеозапис на всички заседания, без изключение. На мен тайни договорки не са ми известни. Ако ти имаш друга информация – съобщи я. Но моля те – бъди конкретен.

Дали опозицията е била „назначена“?

При рухването на комунизма, след половинвековна диктатура, ръководството на БКП е могло да преговаря с няколко субекта като представители на опозицията: Симеон Втори и неговия Двор; политическата емиграция, водена от Ценко Барев; водача на бившите легионери Иван Дочев (в САЩ); организацията на цанковистите със седалище в Швейцария; Илия Минев и хората около него; различни нови партии и организиции, които се бяха обявили за опозиция; организациите, обединени в СДС.

 

В средата на декември 1989 г. ръководството на БКП (и държавата)  разпозна като опозиция СДС, защото гражданите на страната, включително и българските турци, вече бяха разпознали СДС като СВОЯТА организация. Нещо повече, известните имена от СДС, както и техните организации, бяха разпознати от Запада за политическата опозиция.

Факти, колкото щеш.

От Западните радиостанции далеч преди падането на Живков търсеха предимно хората, които по-късно основаха СДС (виж например интервютата на Румяна Узунова от „Свободна Европа“ на адреса – http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_in.html), в западните медии излизаха съобщения пак за тях и техните организации, интервюта се вземаха и публикуваха пак от същите… В посолствата на западните страни се канеха предимно представителите на тези организации. Всичко това ставаше въпреки неистовите усилия на БКП и властващите структури „да подменят“ опозицията. За това има много факти. Първо при започването на Кръглата маса БКП направи опит да не разговаря със СДС, като включи и казионните организации. В този смисъл тя започна „своя“ Кръгла маса с тях. През цялото време на протичането на известната Кръгла заседаваше  алтернативна, където бяха „истинските опозиционери“. Чети документите. Те са еднозначни.

Най-яркият случай обаче е, когато в страната идва на официално посещение държавният секретар на САЩ – Бейкър (февруари 1990), който иска среща с ръководството на СДС. Тя е организирана от властта. На срещата неизвестно как се появява Петър Гогов, който не е член на СДС. Въпреки протестите от СДС, той му е представен като главния опозиционер на България и става централният оратор на срещата. Бейкър е изумен от състоянието на българската опозиция. Кой, защо и как е направил тази подмяна – не зная. Тези дни аз не бях в България и предавам разкази на очевидци…

Дали гражданите бяха разпознали СДС като СВОЯТА сила?

Илия Минев свикваше митинги – явяваха се по десетина души. Други, обявили се за опозиция, като ЕРА 3, Политически опозиционен блок (ПОБ), водача на националистите – д-р Иван Георгиев, както и десетина други партии, все свикваха митинги със същия успех… СДС обявяваше митинг – идваха десетки хиляди.

Българските турци и българомохамеданите идеха на върволици в СДС, когато още бяхме в мазето на Института по социология. СДС можеше да свика митинг в „смесените региони“ и го правеше със забележителен успех.Те идеха при нас, защото ние преди 10 ноември ходехме при тях и заставахме в тяхна защита… Е, тогава възникна ДПС…

Симеон Втори, Ценко Барев, Дочев, цанковистите, прогонените през 1989 г. просто не се върнаха в България.

С кого можеше „да избере“ да разговаря БКП, когато тя избор нямаше?

Какви “естествени обществени процеси” в условията на диктатура в България виждаш освен тези, които се бяха случили. Желев, инициаторът на Клуба и пръв председател на СДС, е интерниран през 60-те години, Дертлиев, Милан Дренчев, Баталов и ръководствата на техните организации имат стаж като политически затворници повече от десет години на глава…

Не сме имали своята 1956, 1968, 1981… Ами да сме се разбунтували! Защо не сме, а? Не могат да носят вина тези, които все пак нещо са понаправили.

Да се твърди, че преминалите през затворите николапетковисти, социалдемократи и другите репресирани от „старата опозиция“ са „назначена опозиция“1 е шантаво…

А за неформалите?

Ръководствата на тези организации се избираха на общи събрания. Чети уставите им и виж как са избирани. Питай членовете им, те са още живи, и разбери така ли е ставало. Освен това те, а не друг, създаваха ПРОГРАМНИ ДОКУМЕНТИ.  И те бяха огласявани. Никой не е пречел на български гражданин да стане член на партия и неформална организация, както и да заяви ясно и неопровержимо своето мнение по който и да е актуален тогава въпрос. Всеки можеше да си създаде своя партия или организация. ВСЕКИ. Да събере около себе си „неназначена опозиция“ и да действа…

Съвсем конкретно – първото ръководство на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (3 ноември 1988) беше избрано с гласуване на неговите учредители (около 120 души!), ръководството на Клуба след падането на Живков беше подновено на събрание, на което присъстваха около триста души (1-2 декември 1989), представителите на Кръглата маса от Клуба бяха избрани на общо събрание (над триста души). Как става „назначаване“ при такива процедури? Ако знаеш нещо, кажи.

В такъв формат протичаха изборите на ръководни органи и в останалите организации на СДС. Възможно е изключение при структурата на Христофор Събев, но това едва ли има значение.

Всички решения в Националния координационен съвет на СДС се вземаха с гласуване и несъгласните имаха правото да съобщят на публиката съображенията си…

Далеч съм от мисълта да смятам, че „първото“ СДС е било безгрешно. И на Кръглата маса и в други случаи се допускаха грешки. Нямахме никакъв опит, не разполагахме с властови ресурси. Нямахме информация за състоянието на страната. Сред нас са били инфилтрирани хора на ДС, но те взеха превес в СДС през пролетта и лятото на 1991 година. Знаеш имената…Ще пусна в интернет всички документи на 39-те, за да бъде ясно на публиката за какво става дума. Ще пусна и други документи. Любопитни са. Походът към демокрация, започнал от декември 1989 г., беше провален през 1991 г. Тогава стана подмяната, „с малко, но завинаги“…

През 1989 година българското общество можеше да излъчи такава опозиция, каквато излъчи, а не друга. И ако търсим някаква нейна вина, тя не е в „излъчените“, а в „неизлъчените“. Защо са стояли пасивно?! Защо чакаха цяла година, за да излязат на светло? Да са се намесили.