Път: : Реалии

Награди (ордени, медали, звания)

НАГРАДИ -  По времето на тоталитарния комунизъм похвалата, утвърждаването, поощрението на индивида беше официализирано. Не само средствата за производство бяха обобществени (национализирани) и поставени под контрола на компартията, същата съдба имаха правото за похвала и механизмите за утвърждаване на личността.

Властта беше тази, която имаше правото както  да хвали, така и да порицава. 

Системата за похвали се наричаше "СИСТЕМА ЗА ДУХОВНО СТИМУЛИРАНЕ". Тя беше силно развита и се изразяваше в раздаването на почетни звания, ордени, медали, значки, грамоти, преходни знамена, плакети и др. под. Всеки орден или медал означаваше и звание, някои от тях включваха и парични премии; званието обикновено беше съпроводено с физически знак, който можеше да се носи на ревера и понякога означаваше парична премия - еднократна или месечна добавка към възнаграждението.

Наградите бяха индивидуални и колективни. Те бяха:

1. държавни (дават се от Държавния съвет);

2. правителствени (дават се от Министерския съвет);

3. ведомствени (определят се от министрите и ръководителите на други ведомства);

4. на народните съвети, учрежденията и стопанските организации (връчвани от техните изпълнителни комитети или от съответните ръководители);

5. на обществените организации (създавани и връчвани  от техните ръководства).

Държавният съвет удостоява със следните  индивидуални почетни звания, които са придружени с различни парични премии или привилегии. Тези премии са променяни в годините:

1.  "Герой на Народна република България" (еднократно парично възнаграждение в размер на 1500 лв.);

2.  "Герой на социалистическия труд" (еднократно парично възнаграждение в размер на 1500 лв. ) ;

3.  "Народен деятел" на науката, изкуството, културата и пр. (народен артист; народен учител; народен деятел на спорта и т.н.)" (100 лева добавка към заплатата или пенсията);

4.  "Заслужил науката, изкуствито, културата и пр." (60 лева добавка към заплатата или пенсията);

5.  "Майка-героиня" (даваше се на жени родили три и повече живи деца);

6. "Лауреат на Димитровска награда"  (еднократно от 3000 до 6000 лв.);

7.  "Лауреат на международна Ботевска награда" (еднократно 5000 лв.);

8.  "Гвардейски".

Процедурата по удостояването със званията "народен" и "заслужил" беше свързана с 24 май. Напрежението в артистичния свят по въпроса кой ще бъде удостоен беше невъобразимо. За всички това беше общоприетата форма на признанието, поради което широко се коментираше  справедливостта или несправедливостта на удостояване на един или друг. Сред безспорните таланти имаше и неоспорвани недоразумения.

 

Държавният съвет награждава със следните индивидуални и колективни ордени, подредени по старшинство:

1. "Георги Димитров",  "Стара планина";

2. "Народна република България",  "Мадарски конник";

3. "9 септември 1944 г.",  "Орден на розата";

4. "Народна свобода 1941 - 1944 г.";

5. "За храброст";

6. "Трудова слава" (15 на сто увеличение на заплатата или пенсията);

7. "Червено знаме", 

8. "Червено знаме на труда", 

9. "Кирил и Методий",;

10. "Орден на труда", 

11. "За военна доблест и заслуга", 

12. "За гражданска доблест и заслуга";

 

Извън подредбата по старшинство е орденът:

1. "Майчинска слава".

 

Индивидуалните награди се даваха при навършване на 50-годишна възраст и на всеки следващи десет години. Те бяха признание за изминатия житейски път.

Освен това индивидуални награди се даваха и за постижения - при завършване на строителство на някой завод, проявилите се при строежа получаваха ордени и медали. На всеки 24 май се раздаваха звания и ордени на дейци на културата и науката. Това беше придружавано с големи страсти и вълнения.

С тези ордени (с изключение на "Майчинска слава") по съветски образец бяха награждавани различни "научни и културни институти, обществени и стопански организации, учреждения, градове и други населени места", както е казано в Указа за духовно стимулиране. Ордените се даваха  "при навършване на 25, 50, 75, 100 години от основаването им и на всеки следващи 50 години."

С орден "Георги Димитров" например беше награден вестник "Работническо дело", вестник "Труд" и прочие.

От името на Държавния съвет министрите раздаваха около трийсет различни медали на индивиди. А на колективите се даваха - "знамена на трудова слава"  (на министерствата и централния комитет на съответния профсъюз, отделно за петилетката, за годината и юбилейни),  звания "Колектив-първенец за петилетката", "Колектив-първенец за годината", "Колектив за отлично качество", "Образцов колектив"...

Сред масовите награди на гражданите са званията: "Почетен работник (служител)", "Отличник в професията за петилетката", "Отличник в професията за годината", "Майстор в професията", "Образцов (работник или служител)", "Първенец в индивидуални или колективни състезания", "Новатор" и "Отличник на министерството (ведомството) ". На носителите на званията "Новатор" и "Отличник" се даваше значка, а за другите звания - грамота.

Окръжните и общинските народни съвети раздаваха "присъщи за тях награди":

1. звания за колективи: "селище-пионер", "първенец", "отличник", "образцов обект" (магазин, склад и пр.);

2. значки за колективи: "за опазване на обществения ред и законността", "за опазване на паметниците на културата", "за опазване на природната среда";

3. звания за отделни граждани: "най-добър майстор" (в професията), "почетен гражданин" и

4. значки за отделни граждани: емблема на града или селото и почетен знак на града - първа и втора степен.

Освен това всички организации и учреждания можеха да създават (и бяха поощрявани в тази посока) да имат собствени награди.

Учредяваха се различни "преходни червени знамена", които се даваха на първенци в хигиенизирането на населените места, на първенци в социалистическото съревнование, в художествената самодейност и прочие.

Имаше и отличие "Образцов дом" - отбелязвано със съответна табела.