Може ли да има демокрация без доверие (юни 2012)

 

 

Опасявам се, че съм един от онези лектори, които обикновено не срещате на TED. Нямам мобилен телофoн, например, т.е. съм "спасен". Второ, политолог, който ще говори за кризата на демокрацията, не е най-вълнуващото нещо, за което се сеща човек. И, трето, няма да предлагам отговори, а смятам да повдигна въпроси на тази тема.

Първият от тях засяга много популярната в наши дни идея за прозрачността и откритостта. Можем ли да възстановим доверието към демократичните институции.

Има още една причина да сте подозрителни към мен. Вие, хората от "църквата на TED", сте една много оптимистична общност. (Смях) Просто казано, вие вярвате в сложността, но не и в двусмислиците.

Аз съм българин и според социологическите проучвания ние сме белязани като най-песимистичните хора в света (смях). Списание "Икономист" неотдавна написа статия за едно от най-новите изследвания за щастието и заглавието й беше "Щастливите, нещастните и българите". (смях)

Така че, когато знаете какво да очаквате, нека ви разкажа една история.

Беше дъждовен изборен ден в малка страна - може да е моята, но може и да е вашата. И понеже валя до четири часа следобед, никой не отиде до изборните секции. Но когато дъждът спря, хората тръгнаха да гласуват. При преброяването на гласовете три четвърти бяха пуснали празни бюлетини. Правителството и опозицията просто бяха парализирани. Защото знаете какво да правите с протестите. Знаете кого да арестувате, с кого да преговаряте. Но какво да правиш с хора, които гласуват с празна бюлетина? Затова правителството реши да повтори изборите. И този път още по-голям брой - 83% от гласувалите пуснаха отново празни бюлетини. Иначе казано, те отидоха до урните, за да заявят, че няма за кого да гласуват.

Така започва един хубав роман от Жозе Сарамагу, наречен "Виждане" (Ensaio sobre a Lucidez излиза през 2004 г. и е продължение на "Слепота" от 1995 г., на португалски заглавието е двусмислено: "Есе за яснотата" - бел .ред.). Но според мен той много добре улавя част от

проблема, който сега имаме с демокрацията в Европа

От една страна, никой не оспорва, че демокрацията е най-добрата форма на управление. Демокрацията е единствената игра. Проблемът е, че много хора започват да вярват, че това е игра, която не си струва да се играе.

За последните 30 години политическите анализатори наблюдаваха непрекъснат упадък на избирателната активност. Хората, които най-малко се интересуват от гласуване, са тези, които очаквате да спечелят най-много от изборите. Имам предвид безработните, непривилегированите. И това е сериозен въпрос. Защото особено сега в икономическата криза виждаме, че доверието в политиката, доверието в демократичните институции наистина е разрушено. Според последните проучвания на Европейската комисия 89% от гражданите на Европа вярват, че съществува увеличаваща се пропаст между мнението на хората, които взимат решения, и това на обществото. Едва 18% от италианците и 15% от гърците вярват, че вотът им има значение. Общо взето, хората започват да разбират, че

могат да сменят правителствата, но не могат да сменят политиките

Въпросът, който искам да повдигна, е следният: Как стана така, че живеем в общества, които са много по-свободни от когато и да било - имаме повече права, можем да пътуваме по-лесно, имаме достъп до информация - и в същото време доверието към нашите демократични институции рухна? Иначе казано, въпросът е: Какво стана както трябва и кое се обърка през последните 50 години, когато говорим за демокрация?

Ще започна с това, което направихме както трябва.

Първото, разбира се, са тези пет революции, които според мен в голяма степен промениха начина ни на живот и задълбочиха демократичния ни опит.

Първата е културната и социална революция от 1968 и 70-те години на ХХ век, които поставиха индивида в центъра на политиката. Това беше часът на човешките права. Това беше и огромен бунт, една култура на недоволството, култура на неконформизма, каквато не познавахме преди. Вярвам, че подобни неща са продукт на 1968, макар че повечето от нас дори не са били родени тогава. Но след това идва пазарната революция на 80-те години. И независимо че много хора от левицата се опитват да я мразят, истината е, че тя изпраща посланието "Правителството не знае по-добре как се правят нещата". Имаме общества, които в по-значителна степен са движени от избори. Имаме и 1989 г. - краят на комунизма и на студената война. Това е и раждането на глобалния свят. Ето го интернет и вие не сте аудиторията, която трябва да бъде убеждавана колко власт донесе интернет на хората. Той промени начина ни на комуникиране и начина, по който гледаме на политиката. Тотално се

промени самата идея за политическа общност

Ще спомена и още една революция - тази на науките за изследване на мозъка, която тотално промени разбиранията ни относно това как хората взимат решения.

Това направихме добре. Но ако се огледаме какво се обърка, пак ще стигнем до същите тези пет революции.

Защото първо имате 60-те и 70-те години, в които културната и социална революция в известен смисъл разруши идеята за колективната цел. Самата идея - всички тези колективни съществителни, на които са ни учили - нация, класа, семейство. Започнахме да харесваме развода, ако впрочем изобщо сме стигнали до сключване на брак. Всичко това бе подложено на атака. И стана трудно да привлечеш хората към политиката, когато те вярват, че важните неща са тези, на които лично те държат.

После пазарната революция от 80-те години силно увеличи неравенството в обществата. Спомнете си, че до 70-те години разпространяването на демокрацията винаги е било съпроводено с намаляване на неравенството. Колкото по-демократични бяха обществата ни, толкова по-уравновесени ставаха те. Сега имаме обратната тенденция. Разпространяването на демокрация днес в голяма степен е съпроводено от увеличаване на неравенството. И смятам това за много обезпокоително, когато говорим за добрите и лошите неща, случващи се с демокрацията в наши дни.

Ако се върнем към 1989 г. - събитие, което, общо взето, не очаквате някой да критикува - мнозина ще ви кажат: "Вижте, това бе краят на студената война, разкъсал обществения договор между елитите и хората в Западна Европа". Когато СССР все още го имаше, богат и силен, те се нуждаеха от хората, защото се страхуваха от тях. Сега елитите са свободни. Те са много мобилни. Не можете да ги облагате с данъци. И не ги е страх от народа. Така че в резултат на това стигнахме до тази много странна ситуация, в която

елитите излязоха от контрола на избирателите

Не случайно избирателите повече не се интересуват от изборите.

Когато стане дума за интернет, да, вярно е, той ни свързва, но знаем също, че интернет създаде тези пространства, в които сами си говорим, и политически гета, в които можеш за цял живот да си останеш с политическата общност, към която принадлежиш. Става все по-трудно да бъдат разбрани хората, които не са като теб. Знам, че мнозина от вас с възторг говорят за дигиталния свят и възможностите за сътрудничество, но виждали ли сте какво направи този дигитален свят с американската политика днес? Това отчасти е резултат също на интернет революцията - обратната страна на нещата, които харесваме.

Що се отнася до науките за изследване на мозъка, политическите консултанти научиха от тях е, че трябва да се спре да се говори за идеи и политически програми. Онова, което наистина има значение, е да се манипулират емоциите на хората. Стигнало се е дотам, че когато в наши дни говорим за революции, те не носят имената на идеологии или идеи. В миналото революциите носеха идеологически имена - комунистическа, лебирална, фашистка или ислямистка... Днес ги кръщават на медиума, който се използва най-масово - Facebook революция, Twitter революция... Съдържанието вече няма значение, проблемът е медиата, посредникът.

Казвам това, защото основната ми идея е, че и правилните, и грешните неща, които сторихме, са едни и същи. И когато днес се опитваме да видим как можем да променим ситуацията, какво би могло да се направи с демокрацията, не бива да забравяме тази двусмислица. Защото нещата, които най-много обичаме, е много вероятно да са нещата, които могат най-много да ни навредят.

Днес е много популярно да се вярва, че този натиск за прозрачност, тази комбинация между активни граждани, нови технологии и много повече законодателство в полза прозрачността ще възстановят доверието в политиката. Вярвате, че с новите технологии и хората, готови да ги използват, за правителствата ще е много по-трудно да лъжат, да крадат и дори да убиват. Вероятно е така. Но аз смятам, че трябва да сме наясно, че се опитваме да поставяме прозрачността в центъра на политиката, където убеждението е, че прозрачността е глупост.

С прозрачност не се възстановява доверието в институциите.

Прозрачността е начинът, по който политиката управлява недоверието

Приемаме, че обществата ще бъдат основани на недоверие. Впрочем недоверието е много важно за демокрацията. Затова имаме баланс на властите. Затова е цялото това креативно недоверие между представителите и онези, които те представляват.  Но когато политиката е само управление на недоверието, то ще се окажем в "1984", но с обратен знак. Няма да имате "Големият брат ви наблюдава", а ще стане "Ние сме Големият брат, наблюдаващ политическата класа".

Но това ли е идеята за свободно общество? Представете си например, че едни достойни, възпитани и талантливи хора се кандидатират и наистина вярват, че политиката служи за справяне с недоверието? Не се ли опасявате, че всички тези технологии, проследяващи всяко изявление на политиците ще ги принудят всъщност само да повтарят едни и същи позиции, дори те да са много погрешни, понеже това да си последователен ще се окаже по-важно от това да проявиш разум? Към американците в залата - не се ли опасявате, че президентите ви ще управляват на базата на това, което са заявили, докато са се състезавали на партийните избори за номинация?

Смятам това за изключително важно, понеже демокрацията е затова да могат хората да си променят мнението според рационални аргументи и спорове. Може да изгубим тази изключително благородна идея да държим хората отговорни, да покажем на хората, че няма да толерираме опортюнизма в политиката. Мисля, че когато говорим за политиката в наши дни, добре е да погледнем и от този ъгъл.

И не забравяте също, че повдигането на завесата е също така и забулване. Независимо колко прозрачно иска да е едно управление, то ще проявява прозрачност, както на него му е угодно. В малка държава като моята, но и също така и във вашите държави, те решават всички правителствени решения и дискусии в Министерския съвет да бъдат публични 24 часа по-късно. И обществото напълно ги подкрепя. Имах възможност да разговарям с премиера (на България - бел. ред.), когато взе това решение. Той каза: "Виж, това е най-добрият начин да държа затворени устата на моите министри. Защото ще им е много трудно да се бунтуват, знаейки, че след 24 часа всичко това излиза наяве и със сигурност ще предизвика политическа криза."

Така че, когато говорим за прозрачност, за откритост, определяно вярвам, че трябва да не забравяме с какво се справихме добре и къде сбъркахме.

Гьоте, който не и бил нито българин, нито политолог, преди няколко века е казал: "Където има много светлина, има и много сенки."

* Текстът е лекцията на Иван Кръстев пред конференцията TED GLOBAL 2012 в Единбург в края на юни. Преводът е на редакцията.

TED e неправителствена организация от САЩ, занимаваща се с "идеи, които си струва да бъдат разпространявани". Името й е съкращение от Technology, Entertainment, Design (технологии, забавления, дизайн) - трите сектора, от които за пръв път се събират представители през 1984г. В последвалите години TED се разраства до глобално явление с милиони последователи и почитатели. Принципът е лекторите да развият идеите си за не повече от 18 минути, след което записът се разпространява безплатно (вече има над 900).
© 2001 – 2012 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Уеб разработка на Икономедиа + дизайн на Cog Graphics. Някои снимки © 2012 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.