Мила Кулинска-Иванова: Промените в живота...


ПРОМЕНИТЕ В ЖИВОТА НА ПЕТ БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА - ОТ СРЕДАТА НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК ДО 2009 ГОДИНА

 

Целта на настоящето изследване е проследяване на отраженията в живота  на българското семейство от средата на осемдесетте години на двадесети век до средата на 2009 година в резултат на възникналите  промени през периода.

За целта бяха проведени беседи с пет, произволно избрани български семейства с разнороден социален статус, занятие, интереси и политическа ориентация. Интервютата са проведени на базата на двадесет основни въпроса, които, в процеса на разговорите, са допълвани или съкращавани в контекста на получените отговори.

Първо семейство

Колко членно бе Вашето семейство в средата на 80-те години на XX-ти век?
 -коя година встъпихте в брак?
 -имате ли деца? колко?
 -на колко години родихте децата си?
-каква е възрастта на отделните членове от семейството?

Две години след завършване на средното си образование, през 1986 година се омъжих.Тогава бях на деветнадесет години. Синът си родих в същата година на сключване на брака, дъщеря си две години по-късно, през 1988 година. По настоящем аз съм на четиридесет и две години, съпругът ми е с осем години по-голям от мен- на петдесет, синът ми тази година навърши двадесет и три, а дъщеря ми е на двадесет и една години.

Преди 1989 година на младите семейства се отпускаха заеми за битови нужди и за жилище с много малки лихви. Като при раждане на второ дете, преди първото да е навършило две години, ни се опрощаваха ½ от сумите, които оставаше да върнем от двата вида заеми, а ако родиш трето дете,пък, се опрощаваше цялата оставаща сума.

” Е, това не е ли ефективен начин за поощряване на раждаемостта?”

Къде живеехте тогава и сега?
 -има ли разлика между живота в малкия и големия град и как го усетихте Вие?
 -има ли промени в имуществен план през годините?

До раждането на второто ми дете живеехме при моята майка в двустайно жилище. След това от работата ни дадоха гарсониера под наем, в която живяхме до 1995 година. Едва тогава успяхме да съберем средства за собствен апартамент, тристаен, в който живеем и до днес. За двадесет и три години брачен живот успяхме да закупим и ремонтираме собствено жилище и собствени два автомобила. Всичко това е направено с финанси, изцяло от банка ДСК. 

Родом и двамата със съпруга ми сме от София, но пък родителите ни не са софиянци. Отрасли сме на село при баби и дядовци. Винаги е имало разлика между живота на село или в малкия град и този в столицата. Преди 1989 г. в града се живееше по-спокойно, защото  хората имаха работа в провинцията и не беше нужно да идват в града с тази цел. Сега е пълно с провинциалисти, които с цената на всичко защитават позициите си. Това не е лошо, когато обаче се прави достойно, а повечето от тях минават през трупове, само и само да не направят крачка назад.

Целта оправдава средствата е максимата на днешния „софиянец”, който не знае къде се намира Народната библиотека, например.

Какво бе професионалното Ви поприще тогава и сега?

По комунистическо време имах период, в който работих като плетачка, т.е. на норма. Каквото си заработиш, това получаваш. За мен по-изгодно беше да съм в отпуск по болест за гледане на деца, защото нямаше прежди и резервни части за машините и трудно се достигаше нормата, която беше пуловера на ден. През 1991 година станах държавен служител, през 1995година повиших категорията си с по-висока. През 2003 година завърших висше образование, с което успях да повиша още веднъж категорията си.Съпругът ми също продължава да баде държавен служител, в системата на МВР.

Чувствате ли се удовлетворени от професията си?

От професията си не се чувствам удовлетворена, защото след 1989г. някак си ни принизиха като институция и все още не е измислена добра организация на работа, а правомощията ни са намаляли.

Достатъчни ли бяха доходите Ви  преди и след промяната? Чувствахте ли липси и какви? Имахте ли възможност за спестяване?

На твърди доходи сме, странични нямаме, за спестявания дума не може да става. Заплатите стигат единствено за погасяване на сметки и за храна. Синът ми, който е студент, също подпомага семейния бюджет, работейки. Дъщеря ми не работи все още.

 Пътувахте ли? Как е сега?

Преди парите ни стигаха, та дори и оставаха за почивки. Преди 1989г. пътувахме до страни от бившия социалистически лагер (СССР, ГДР, Югославия). Наскоро отидохме до Дания с мъжа ми на гости на наши приятели, които ни поеха разходите, свързани с пътя и храната. След 2000 година усетихме доста затруднения и липси. Скочиха много разходите за обучението на децата, а недай Боже да стигнеш до болница, ако нямаш пари няма кой да те погледне.

 Оставаха ли Ви пари за културни мероприятия и книги? Как е по настоящем?

Преди промяната книги се купуваха само с връзки или с чакане на големи опашки, защото тиражите бяха малко. Тогава давахме много пари за книги. Децата ги водехме редовно на кино и театър. Сега има много хубави книги, някои от които в онова време бяха забранени дори, но средствата на семейството ми са ограничени. Театри все още посещаваме по простата причина, че имаме контакти с лица, които работят в тази сфера.

Религиозно семейство ли сте? И, ако да, как в условията на комунизма практикувахте религиозните обреди?

Не съм религиозна, в моето семейство спазваме по-скоро народните традиции. За това и не съм имала проблеми в комунизма с това, но по принцип беше трудно и почти невъзможно да влезеш в църква, да запалиш свещ. Със съпруга ми сключихме църковен брак едва 2001 година, защото свекър ми и свекърва ми бяха членове на БКП и през 1986 година не приемаха положително сключването на такъв брак. Можеха да ги изключат от партията.

 Кога за първи път упражнихте правото си на глас и какво беше новото? Чувствахте ли се свободни да упражнявате правото си на глас?

За първи път упражних правото си на глас, когато навърших пълнолетие. Нищо ново не усетих, въпреки,че на тези, които гласуваха за първи път им даваха по един червен карамфил. Тогава се гласуваше за една партия- БКП. За свобода не може да се говори, тогава нямаше нужда от избор или забрана.

Имате ли съзнание за родов корен? Знаете ли нещо от миналото на Вашите деди?  Имате ли в рода си репресирани, жертви на тоталитарната власт?

Най- далечните си роднини, за които знам, това са моите прабаба и прадядо. Репресирани роднини нямаме.

 Как бихте характеризирали годините на прехода (90-те години)?

Преди промяната беше по-добра социалната политика на държавата: много помощи за децата, болните и младите семейства. Пенсиите стигаха. Заемите от банките бяха с по-ниски лихвени проценти. Държавните наеми на жилищата бяха ниски (за гарсониерата плащахме 9 лева на месец). Дрехите за бебетата и малките деца струваха стотинки. Младите хора винаги имаха работа.

Каква бе разликата между зората на демокрацията в България и съвременната такава?

И зората на демокрацията, и съвременната такава са един хаос, който не виждам как ще се оправи в скоро време.

Осезаема ли е разликата между тоталитарния режим и демокрацията?

И двете имат добри и лоши страни. Но в българския вариант на демокрация лошото преобладава. Не се дава възможност на младото поколение да работи и да се развива спокойно. Нямат сигурност да създават семейства и отглеждат деца. Възрастните хора изнемогват, като се прибади към това и болестите им, цяло чудо е как оцеляват. Преди 89година един болен човек го лекуваха по цял месец в болница и за още 20 дни го пращаха на санаториум. През комунизма и през нощта, и през деня се движехме спокойни по улиците. Имаше сигурност, правила и ред. Днешната свобода на народа се е превърнала в слободия, в анархия.

 Как усетихте промяната персонално Вие, членовете на Вашето семейство?

Голямата промяна, смяната на режима, устетихме аз и мъжа ми. Децата ни бяха прекалено малки, нямат спомени за това. В годините на прехода с нашето семейство не се случи нищо особено, по-скоро израстнахме в положителен аспект. Усещаме разликата сега, когато се чувстваме напълно безпомощни пред властимащите и зависими от празните си джобове.

Как оценявате степента на интегрираност на Вашето семейство в обществото?
 
Семейството ни е достатъчно интегрирано в обществото, всички ние се чувстваме еднакво свързани с общата кризисна обстановка, обзела страната, през последните години.


Второ семейство


Колко членно бе Вашето семейство в средата на 80-те години на XX-ти век?
 -коя година встъпихте в брак?
 -имате ли деца? колко?
 -на колко години родихте децата си?
-каква е възрастта на отделните членове от семейството?

Семейството ми е двучленно. През 1966 година сключих граждански брак със съпруга ми, а през 1974 година се разведохме. В момета съм на шестдесет и три години. Отгледала съм сама дъщеря си, която родих на 21 годишна възраст. По настоящем дъщеря ми е семейна жена на четиридесет и две години, с двама сина.

Къде живеехте тогава и сега?
 -има ли разлика между живота в малкия и големия град и как го усетихте Вие?
 -има ли промени в имуществен план през годините?

И тогава, и сега, живея в София. Разлика правя между тогавашната столица, през моите младини, и сегашната, на моите старини. Огромна е разликата. Тогава беше спокойно, чисто, почти нямаше коли. Сега е обратното, мръсно, динамично, пълно със задръствания.

Какъв беше и е социалният статус на семейството Ви през периода?

 До осемдесета година социалният ми статус не беше много добър. Живеехме скромно в малко общинско жилище, което ми бяха дали от учреждението, в което работех тогава. Работната ми заплата беше малка, но достатъчна за мен и детето и разходите, които имахме. По онова време на разведените жени се гледаше като на втора ръка хора, като на пропаднали. В този смисъл не се ползвах с много уважение и привилегии след другарите. Борила съм се сама с живота в името на детето си.

 Какво бе професионалното ви поприще тогава и сега?

 Работех като държавен служител в БТК. Сега съм пенсионерка.

Чувствате ли се удовлетворени от професията си?

Да, чувствах се удовлетворена от професията си. Сега не обичам пенсията си.

Достатъчни ли бяха доходите Ви  преди и след промяната? Чувствахте ли липси и какви? Имахте ли възможност за спестяване?

 Доходите и тогава, и сега са крайно недостатъчни. Макар че в ония години се справях някак си, макар и сам родител. Изплащах апартамент, издържах ученичка, впоследствие студентка. Сега, ако не е тя, дъщеря ми, която ми помага финансово, няма как да преживея с мижавата си пенсия от 240 лева. За кое по-напред с тези пари? За парно, хляб, или за лекарства? Никога не съм имала възможнаст за спестявания.

Пътувахте ли? Как е сега?

Пътувах, но рядко, поради липса на средства, от което страдаше дъщеря ми, която недоумяваше как съучениците й ходят всяка година на море по два пъти, а ние не можем да си позволим веднъж на две години да отидем.

Оставаха ли ви пари за културни мероприятия и книги? Как е по настоящем?

 Пари за книги винаги съм заделяла. Не съм яла, но душата си съм хранела редовно. Билетите за театрите не бяха много скъпи, за това и постановки доста съм гледала, но сега нито имам средства, нито компания, та дори и желание за културна програма. Погнусена съм от пошлите телевизионни предавания, от политиците, жадни за власт и безхаберни за народа. Честичко се връщам към някои класически романи, които препрочитам с удоволствие и отново и отново научавам по нещо ново.
 
Религиозно семейство ли сте? И, ако да, как в условията на комунизма практикувахте религиозните обреди?

Уважавам религията, но не съм религиозна. Може би това се дължи до голяма степен и на тоталитарната власт, която притъпи у нас висшия идеал и ценности, превръщайки ни в зомбита, продукти на системата.

Кога за първи път упражнихте правото си на глас и какво беше новото? Чувствахте ли се свободни да упражнявате правото си на глас?

През 1964 година , на осемнадесетгодишна възраст упражних правото си на глас. Разликата между тогава и сега е, че тогава системата бе еднопартийна и всеки гласуваше задължително за официалната, за правилната партия. Сега всеки има наистина свобода на избора си. Друг е въпросът, че сегашните управници до един са крадци, лъжци и политически хамелеони. Тогава нямаше свобода на избора. Гласувах по-скоро от страх. Защото, ако не гласуваш, можеше да ти се случи нещо.

 Имате ли съзнание за родов корен? Знаете ли нещо от миналото на Вашите деди?  Имате ли в рода си репресирани, жертви на тоталитарната власт?

Имам съзнанието за родов корен, от разказите на моите деди. Уважавам родословното си дърво, не се срамувам от нищо и от никого. Не знам да е имало репресирани сред моите близки и роднини.
 
 Как бихте характеризирали годините на прехода (90-те години)?

Годините на прехода бяха много запомнящи се, много драматични за много хора, но като цяло бих ги нарекла „хаотични и непоследователни”. Това бе така, защото се включиха много лица от бившата тоталитарна власт, които действаха със старите си комунистически похвати, с „удари под пояса”. Много бивши сътрудници на Държавна Сигурност заеха много отговорни постове, като много умело и стратегически се пребоядисаха, та дори и до ден днешен го правят.

  Каква бе разликата между зората на демокрацията в България и съвременната такава?

Тогава имаше надежди, сега всичко се срина.

 Осезаема ли е разликата между тоталитарния режим и демокрацията?

Разликата би следвало да е осезаема, ако демокрацията действително се изгражда като такава, а не като наченки на демокрация.

 Как усетихте промяната персонално Вие, членовете на Вашето семейство?

 Тъй като през периода се пенсионирах и разболях, доходите ми спаднаха критично. Дъщеря ми отдавна е семейна, има свои деца, които издържа, но на практика сега и аз съм нейно дете, защото тя ме отглежда. Жалка гледка е българският пенсионер.

Как оценявате степента на интегрираност на Вашето семейство в обществото?

 Докато бях в активна работеща възраст бях интегрирана, макар че като самотна майка, като разведена, не се чувствах особено разбрана от обществото. Сега, когато съм пенсионерка, съм още по- малко интегрирана. Дъщеря ми, слава Богу, няма този проблем.

 


Трето семейство


Колко членно бе Вашето семейство в средата на 80-те години на XX-ти век?
 -коя година встъпихте в брак?
 -имате ли деца? колко?
 -на колко години родихте децата си?
-каква е възрастта на отделните членове от семейството?

През осемдесетте години моето семейство е петчленно. Омъжих се през 1968 година , през 1990 година се разведох. Имам две деца- син и дъщеря. През 2009 година семейството ми реално е двучленно, живея с дъщеря си.

Къде живеехте тогава и сега?
 -има ли разлика между живота в малкия и големия град и как го усетихте Вие?
 -има ли промени в имуществен план през годините?

До 1990 година всички живяхме заедно в двустаен апартамент в София, квартал „Младост”.  През септември 1990 година дъщеря ми Д., която все още не бе завършила Френската гимназия поведе брат си по големия свят. Смелостта, амбицията, високите ентелектуални възможности, владеенето на френски и английски езици, с много премеждия, равни на авантюра, през октомври 1990 година двете ми деца се озовават на Ню Йоркското летище. Мечтата е осъществена. Студентка в американски университет, дипломирала се с пълно отличие по специалност финансов анализатор. По настоящем тя живее в България по здравословни причини. Брат й се реализира като компютърен специалист в Ню Йорк, където създаде и свое семейство.


Какъв беше и е социалният статус на семейството Ви през периода?

Социалният статус за периода се определя от няколко фактора. Първо, аз и съпругът ми работехме за заплати от 110 и 130 лева, които стигнаха до 220-250 лева преди пенсионирането ни. Второ, тъй като аз съм едно дете в семейството на моите родители, те ми помагаха. Благодарение на тяхната подкрепа, храна и пари, купихме жилището си, в което и до днес живея. Имахме две коли- трабант и запорожец. В момента съм пенсионерка, с тридесет и две годишен стаж и висше образование. Без коментар!


Какво бе професионалното Ви поприще тогава и сега?
Чувствате ли се удовлетворени от професията си?

Цял живот съм работела в Държавния архив, филолог по образование.Съпругът ми беше преподавател в Зоотехническия факултет, син на активен борец против фашизма. И двамата бяхме удовлетворени от професиите си, доставяха ни пълно удоволствие.


Достатъчни ли бяха доходите Ви  преди и след промяната? Чувствахте ли липси и какви? Имахте ли възможност за спестяване?

Скромността, ограничеността и духа на времето  тогава ни водеха до задоволеност. Когато си лишен от информация, ти си доволен от най-малкото. Спестявала съм пари, които съм ползвала за екскурзии.

Пътувахте ли? Как е сега?

 Да, пътувахме много. С туристическа агенция „Балкантурист” аз посетих Лодон, Париж, Мадрид, Женева, СССР. Съпругът ми служебно посети почти всички континенти. Сега, пътувам само до Америка, на гости на сина, снаха ми и внучето.


Оставаха ли Ви пари за културни мероприятия и книги? Как е по настоящем?

Да, семейството ми винаги е било изключително четящо. Постоянно купувахме книги- и аз, и мъжа ми. Децата също са прихванали от този синдром. Дори сега, със скромната ми пенсия, заделям пари за книги, ходя също и на театър.

Религиозно семейство ли сте? И, ако да, как в условията на комунизма практикувахте религиозните обреди?

Детството ми мина без църква, без християнското съзнание, от което тоталитарният режим  така се плашеше. Децата си също осакатих  в този смисъл, по-скоро системата го направи. Днес, аз целенасочено изучавам религия.

Кога за първи път упражнихте правото си на глас и какво беше новото? Чувствахте ли се свободни да упражнявате правото си на глас?

Когато навърших пълнолетие, започнах да упражнявам правото си на глас. Макар че, аз не бих го нарекла  „право”. Това беше задължение. Може ли да имаш право на избор, при положение, че системата е еднопартийна?

Имате ли съзнание за родов корен? Знаете ли нещо от миналото на Вашите деди?  Имате ли в рода си репресирани, жертви на тоталитарната власт?

Да, родовият корен е още едно нещо, което комунизмът ми беше отнел.  Всичко общо- ниви, ливади, наследство. Днес аз болезнено преживявам тъгата по родния край. За щастие не знам да имам репресирани роднини.

Как бихте характеризирали годините на прехода (90-те години)?

   Годините на прехода са един много особен период, характерен със своята динамика, жажда за промяна и светло бъдеще. Липсваше кадровата политика тогава, имаше единични лица, които знаеха какво всъщност е демокрацията и каква политика е необходима в постигането на целта. И може би точно, защото знаеха, те после изчезнаха от кървавата арена на политиката.


 Осезаема ли е разликата между тоталитарния режим и демокрацията?  Как усетихте промяната персонално Вие, членовете на Вашето семейство?

Основни недъзи на периода преди 1989 година това са районирането на децата за училище и получаването на жителство. Бях принудена какви ли не лъжи да изкусорявам, за да запиша децата си в престижно учебно заведение. За моето семейство това беше от особено голямо значение. Само това да беше премахнала демокрацията, а тя го направи, щях да съм доволна. Разбира се и всички онези свободи, които толкова неистово се прокламираха тогава: свободата на словото, на дебат, на глас, на мнение. За съжаление най-трудно се управлява съдържанието на думата „свобода”. Оттук идват всички беди днес. И още. Българинът като нация е свикнал да се задоволява с минималното. Той не пита за комфорт във влака, иска само да стигне до където е тръгнал. Плаща на чистачка, но не поставя условие за качество. До кога така?
Паралелът преди и след демокрацията за всеки човек е различен. За мен оценката е положителна. Пътят е верен и само работливите и амбициозните ще стигнат върха.


Как оценявате степента на интегрираност на Вашето семейство в обществото?

Българският пенсионер не е интегриран в обществото. Липсва социалната политика, с помощта на която това трябва да стане.

 

Четвърто семейство

Колко членно бе Вашето семейство в средата на 80-те години на XX-ти век?
 -коя година встъпихте в брак?
 -имате ли деца? колко?
 -на колко години родихте децата си?
-каква е възрастта на отделните членове от семейството?

Семейството ни е четиричленно. Родителите ми са сключили брак през 1979 година, когато съм се родила и аз. Шест години по-късно се ражда и брат ми. По настоящем майка ми е на петдесет и две години, баща ми- на петдесет и три, брат ми е на двадесет и четири години, аз съм на тридесет.

Къде живеехте тогава и сега?
 -има ли разлика между живота в малкия и големия град и как го усетихте Вие?
 -има ли промени в имуществен план през годините?

Живеем в семейна къща в Тетевен и нямаме никаква промяна в имуществен план. След промяната в града почти няма предприятия, които да работят, а преди имаше много такива. Това кара младите хора да търсят работа в столицата и големите градове. Това се случи и с мен и брат ми. Живеем заедно на квартира в столицата с цел  пестене на разходи по самостоятелно жилище. Разликата в големия и малкия град е именно в това, че в София има много повече възможности за работа и перспектива, животът в столицата е много по-динамичен и напрегнат, но пък от друга страна анонимността на живеене е много по-лесната формула. Ако трябваше да избирам и, ако в родния ми град имах нормална работа, със сигурност щях да се върна там, в Балкана.

Какъв беше и е социалният статус на семейството Ви през периода?

Няма особена промяна в социалния статус на семейството ми. Майка ми цял живот е учителка в местна детска градина, докато баща ми от работник в печатница преди 1989 година се превърна в нейн собственик. Промяна, обаче, в паричен план липсва. Аз и брат ми преминахме йерархичната стълбица от ученици, студенти и накрая до служители с нормални доходи, достатъчни за препитанието.

Какво бе професионалното Ви поприще тогава и сега?
Чувствате ли се удовлетворени от професията си?

През осемдесетте години бях ученичка, издържаха ме моите родители. В момента работя в частна фирма като технически секретар. Професията ми доставя удоволствие.

Достатъчни ли бяха доходите Ви  преди и след промяната? Чувствахте ли липси и какви? Имахте ли възможност за спестяване?

Преди промяната доходите на семейството ни бяха сигурни и постоянни. След това настана всеобщо притеснение. Липси се чувстват, разбира се, и преди, и сега, но в момента са доста по-осезателни. Липсите са от всякакво материално естество, средствата стигат единствено за храна. Освен, че нямам възможност за спестяване, натрупвам и дългове дори.

Пътувахте ли? Как е сега?

 Единственото ми пътуване в момента е с градския транспорт от работа до дома и обратно, докато преди всяка година ходехме на море и планина цялото семейство, на много екскурзии, организирани от училище.

Оставаха ли Ви пари за културни мероприятия и книги? Как е по настоящем?

 Преди да дойде така наречената „демокрация” всяка седмица сме били или на театър, или на концерт, а сега ходим само на безплатни предизборни концерти. Книги преди купувахме много, сега разнообразието е огромно, но парите не достигат за това.

Религиозно семейство ли сте? И, ако да, как в условията на комунизма практикувахте религиозните обреди?

 Религиозно семейство сме и не смятам, че в условията на комунизма нещо или някой ни е пречил да реализираме вярата си, тъй като един истински християнин не е нужно да институционализира вярата си посредством църквата. В зората на демокрацията посещението на храма се беше превърнало в почти модно течение.

Кога за първи път упражнихте правото си на глас и какво беше новото? Чувствахте ли се свободни да упражнявате правото си на глас?

 За първи път упражних правото си на глас, когато навърших пълнолетие и оттогава насам не пропускам това мое право, защото с това се чувствам пълноценен гражданин на републиката. Чувствам пълна свобода при гласуване, но за съжаление сред кандидатите за власт липсват подходящите, ерудирани, знаещи, можещи и най-вече добросъвестни политици.

Имате ли съзнание за родов корен? Знаете ли нещо от миналото на Вашите деди?  Имате ли в рода си репресирани, жертви на тоталитарната власт?

 Имам силно съзнание за родов корен и на всяка петилетка се събираме на роднинска среща, за което съм много щастлива, защото в момента освен на тях, на държавата не може да се разчита. Имам прадядо, който е бил в концлагер за това, че е търгувал с билки извън страната. Слава Богу за кратко време е лежал и е излязал жив от там.

Как бихте характеризирали годините на прехода (90-те години)?

За първите години на прехода бих използвала следната метафора: „лъч светлина в тъмния тунел”, но преходът, продължил и до днес се превърна в абсолютна анархия, забулила цялата държава, която стремително потъва надолу.

Осезаема ли е разликата между тоталитарния режим и демокрацията?  Как усетихте промяната персонално Вие, членовете на Вашето семейство?

От тоталитарния режим лично аз и моето семейство не сме усетили нищо лошо. Приветствам изключително добре работещата социална политика на онова време, защото това е давало сигурността и спокойствието на нацията. Що се отнася до демокрацията, тя е криворазбрана за нас, българите. Ето защо промяната продължава все още и може да стигне и до петдесет години. Днес държавата абдикира от народа си. Не бедният народ трябва да събира пари за болните и изоставени деца, които ни натъжават всяка вечер от телевизионния екран, а държавата. Това е нейната функция.

Как оценявате степента на интегрираност на Вашето семейство в обществото?

В обществото моето семейство е много добре интегрирано, единственият ни проблем е, че държавата като институция не ни интегрира.


Пето семейство

Колко членно бе Вашето семейство в средата на 80-те години на XX-ти век?
 -коя година встъпихте в брак?
 -имате ли деца? колко?
 -на колко години родихте децата си?
-каква е възрастта на отделните членове от семейството?

През 1984 година се омъжих за съпруга си, който е с пет години по-възрастен от мен. Тогава той беше стажант във вестника, в който работех аз тогава. В същата година родих и дъщеря си, която в момента е на двадесет и пет години. Аз съм на четиридесет и девет години, мъжът ми- на петдесет и четири.

Къде живеехте тогава и сега?
 -има ли разлика между живота в малкия и големия град и как го усетихте Вие?
 -има ли промени в имуществен план през годините?
 
 Винаги сме живяли в столицата, родителите ни също. Сменяли сме жилището си неколкократно. Когато се роди дъщеря ни живеехме в стара наследствена къща, заедно със свекър и свекърва ми в столичния квартал „Павлово”. Живеехме доста спокойно и задоволително за тогавашния стандарт. След като поотрасна детето, със съпруга ми взехме решението да продадем къщата и да купим два апартамента- единият за неговите родители, другият за нас. Така и направихме. През 1992 година се пренесохме в тристаен апартамент в квартал „Борово”, а на свекър и свекърва ми взехме двустаен в ж.к. „Белите брези”, за да сме близо един да друг.

Какъв беше и е социалният статус на семейството Ви през периода?

Двамата със съпруга ми винаги сме били в прилично социално положение, никога не сме се оплаквали, макар че напоследък всеобщата криза се отразява навсякъде поголовно.

Какво бе професионалното Ви поприще тогава и сега?
Чувствате ли се удовлетворени от професията си?

През целия този период не сме променяли профисионалното си поприще. Аз винаги съм била коректор, а съпругът ми щатен журналист в печатните медии. Дъщеря ми все още е студентка, но едновременно с това и работи в частна фирма в рекламната сфера. Удовлетворение от работата имаме пълно.

Достатъчни ли бяха доходите Ви  преди и след промяната? Чувствахте ли липси и какви? Имахте ли възможност за спестяване?

Какво значи „достатъчни”? Парите са измислени за това, за да не стигат никому, дори и на най-богатите. Преди промяната доходите ни бяха твърди постулати, в момента са променливи. Някой месец са повече, друг път са по-малко. И двамата с мъжа ми получаваме и хонорари за извънреден труд, но не редовно. Дъщеря ми е на твърда заплата и на процент от печалбата, която реализира агенцията. След смъртта на родителите на съпруга ми отдаваме техния апартамент под наем, което ни е допълнителен доход. Именно от тези средства отделяме и за спестявания. Липси чувстваме както материални, така и интелектуални, духовни, особено в последно време.

Пътувахте ли? Как е сега?

Аз и дъщеря ми пътуваме главно из страната- на море, на планина -през уикендите, с цел почивка и разтоварване от напрегнатите делници. Мъжът ми пътува и в чужбина, защото работата му изисква това. Почивка в чужбина, обаче, е равносилно на лукс за нас.

Оставаха ли Ви пари за културни мероприятия и книги? Как е по настоящем?

Винаги съм била пленена от световната класика и философията, в дома ни е пълно с всякакви видове книги. Помня как през осемдесетте години, дъщеря ми е била още малка, колко трудно и с какви усилия и връзки съм купувала детско- юношеска литература за семейната ни библиотека. Да не говорим, че някои блестящи четива бяха забранени. Редовно водехме дъщеря ни на куклен и музикален театър. Радвам се поне, че сме я възпитали на уважение към книгата, киното и театъра. Защото днес, сигурна съм, това е рядко явление.

Религиозно семейство ли сте? И, ако да, как в условията на комунизма практикувахте религиозните обреди?

Това е много болна тема за мен. Дълбоко в себе си всеки човек е религиозен и вярва във висшата инстанция ,независимо каква е тя. Моето семейство бе осакатено чисто духовно от комунистическия режим в това отношение. Тъй като свекър ми бе партизанин, цялото семейство се състоеше от членове на „единствената висша инстанция”- БКП, това оказа  поражения и върху моето семейство. Тази култура липсваше, при все, че имах желание да възпитам детето си в синхрон с християнската етика. Тежкото беше, че това беше забранено, наистина беше така. Сега се опитваме да наваксаме пропуснатото, но уви, с годините става все по-трудно.

Кога за първи път упражнихте правото си на глас и какво беше новото? Чувствахте ли се свободни да упражнявате правото си на глас?

За първи път гласувах с навършване на пълнолетие. Нямаше нищо ново, всичко бе достатъчно добре отработено и ясно. Правилата бяха известни всекиму, изборът беше един. И ще попитам тогава „Е ли това избор?”

Имате ли съзнание за родов корен? Знаете ли нещо от миналото на Вашите деди?  Имате ли в рода си репресирани, жертви на тоталитарната власт?

Съзнание имам до толкова, до колкото стигат съзнателните ми спомени от разказите на дедите ми; не знам да е имало репресирани. Старая се, обаче, да пренеса традициите, останали от тях и в моето семейство. Може би съм консервативна традиционалистка, но смятам, че така е правилно да бъде.

Как бихте характеризирали годините на прехода (90-те години)?

Годините на прехода продължават и до днес, защото основното, което трябва да постигне този преход е изграждане на единен граждански дух и самосъзнание, а струва ми се такъв още липсва в съвременното общество на България.Това е работа на младото поколение, но за съжаление голяма част от този „цвят” на нацията вече е зад граница. Що се касае до прехода, затворен в годините 1989-1990 година, това бе един изключителен напън с много благородни и общонародни цели, но за съжаление по обективни причини това приключи  много бързо и отново настана продължението на тоталитаризма с други средства.

Осезаема ли е разликата между тоталитарния режим и демокрацията?  Как усетихте промяната персонално Вие, членовете на Вашето семейство?

Промяната логично трябваше да е за добро, но в последно време започвам сериозно да се замислям дали не е било по-добре да останем с нашийниците, защото на българина му липсва както повода, така и стопанинът, който да го води. Лично моето семейство живее по-добре в условията на псевдо-демокрацията. Липсват правила, всеки се оправя индивидуално, без грижата за отсрещния. Доминанта в съвременното общество е егоцентризма, консуматорството и анонимността, обезличаването на човека. Това сериозно застрашава всеки.

Как оценявате степента на интегрираност на Вашето семейство в обществото?

Има интергитет между моето семейство и обществото, в което живеем, но липсва интегритетът между българина и западноевропееца.

 

 

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕХОДА

В България смяната на една политическа система с друга почти винаги е придружена от катаклизми и е преломен момент в живота на много хора - след 9.IX.1944 г. за някои започва безметежният живот на „богоизбраните", а други - цял живот доказват правотата на позициите си и се борят за по-спокоен и нормален живот.

Установяването и осъществяването на тоталитарното управление в България става в периода от 1944  до 1989 година. Разпадането на “партията-държава”  започва от 10 ноември 1989 година. Три основни фактора допринасят за този процес: радикалните промени в други източноевропейски държави; изостряне на противоречията в Комунистическата партия между комунистите реформатори и ортодоксалните проживковски дейци; обществените настроения и явната съпротива срещу живковизма, и общото желание за демократични промени.

За финал на процеса на окончателното формално премахване на монопола на комунистическата партия се приема приемането на новата българска конституция от 12 юли 1991 г. Тя легитимира принципа на политическия плурализъм и свободата на сдружение на гражданите в политически партии, от една страна. От друга, изрично постулира забраната на формирането на “държавни” партии. Забранява и изявите на партии от тоталитарен и друг тип, които имат за цел насилствено завземане на държавната власт.

Трите основни характеристики на прехода са : от затворено към отворено общество ; от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика. Главна роля в смяна на системата играе политическата сфера. Нововъведената политическа структура, веднъж утвърдила се , създава закони , които са насочени към утвърждаване на частната собственост , официалното насърчаване на свободното предприемачество , издигането на приватизацията до равнището на национална програма.

Смяната на системата довежда до промени в начина на управление и заменя тогавашния тоталитаризъм с демокрация. Демокрацията е сплав от политически организации , институции , социални норми и утвърдени модели на поведение , която осигурява следните действащи условия за обществата в тези страни : правителството да може да бъде отстранявано от власт и това да става по цивилизован начин – без да се дават жертви на въстания и преврати.Всички демокрации използват изпитан метод за цивилизовано отстраняване  от власт – изборна процедура , контролирана от законите , провеждана в съответствие с утвърдената практика. Изборите отразяват  политическите симпатии и антипатии на гражданите. Връзката между предпочитанията на гражданите и състава на парламента и правителството , определени чрез изборния процес , дейността на правителството като резултат от взаимодействието между законодателна и изпълнителна власт и бюрокрацията е един доста сложен механизъм , който със сигурност не е съвършен , но все пак той дава гаранции , че правителството не може да се държи на  власт чрез сила и, че не може да се противопоставя на волята на избирателите за дълъг период от време , тъй като те определят съотношението на силите в законодателното тяло.

В една демокрация не може да съществува политическа сила или идеология , чийто монопол е крепен от държавата чрез насилие. Политическият процес се основава на конкуренцията-партии , движения и политически групи си съперничат един с друг за гласовете на избирателите. Следователно всяка демокрация функционира като многопартийна система.

Демокрацията не просто гласува закони , тя ги гарантира на практика. Тези характеристики на демокрацията не зависят само от добрите намерения на законодателите и на управляващото правителство.Те са гарантирани от ред институции , които играят контролираща и балансираща роля.

Понятието „демокрация” е свързано и с пазарната икономика, тъй като може да се каже , че всяка демокрация е една капиталистическа пазарна икономика- или по друг начин казано не съществува страна с демократична политическа сфера , в чиято икономика да не доминират частната собственост и пазарните отношения.

Двете големи предимства , които произтичат от смяната на системата се нуждаят от време , за да се изявят напълно, а също така изискват и големи жертви. Една от възможните причини за проблемите на държави в преход  е, че тези страни изостават много от икономическото равнище на развитите страни. Няма бърз начин за преодоляване на проблемите , произтичащи от изостаналостта , те могат да бъдат облекчени само чрез икономически растеж.
Капиталистическата система , подобно на социалистическата ,притежава някои присъщи й недостатъци , специфични за системата. Неприятно се получават разминавания между очакванията и реалността , като една подходяща държавна политика може да смекчи тези проблеми, но не и да предпази изцяло обществото от последствията им.

Когато смяната на системата е вече налице , държавата се изправя пред редица задължения и промени, които трябва да се осъществят, за да бъде цялостно ефективна смяната на системата.Това са промени в политическата система , промени в икономическата среда , промени в държавното и публичното управление и накрая, но не на последно място, последиците от тези действия.

България трябва да отговаря на предизвикателства по отношение на технологичната модернизация, изграждането на пазарни устойчиви механизми, нарастващата глобална политическа взаимозависимост и ценностно-нормативната универсализация. Икономическото развитие и вътрешната политика на страната показват широк спектър от опити за решаване на тези проблеми, въпрос на време е това да се случи окончателно.

Политическата система, доколкото от нея се очакват все пак и обществено - полезни функции, ще бъде заставена да ги изпълнява, ако и доколкото бъде "поставена" вътре в обръча на гражданско обществения контрол и натиск - само така има някаква надежда (макар и минимална предвид трагичната българска пасивност) решенията й да бъдат вземани при отчитане на обществения и като цяло  народен интерес.