25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Матис

Анри Матис започва своите изрязани фигури след едно заболяване..

Миналата година две изложби представиха около 100 изрязани картини на Матис – първата в Тейт галери и втората в Музея на модерните изкуства в Нюйорк. Тези картини биха могли да се нарекат лебедовата песен на артиста. Матис използва нова, радикална и безпрецедентна техника, позволяваща му да прави изкуство само с ножици и боядисани хартии.
Тези весели и брилянтни цветови композиции са спонтанни като джазовата музика – едно свидетелство за радостта, която Матис изпитва след, както той казва, получава „втори живот“. Матис е опериран от рак на дебелото черво през 1941 г. Той моли докторите за още три години живот, за да завърши своето дело, но оцелява до 1945 г.

Въпреки че след операцията е твърде слаб за да работи с бои, той открива възможността да работи с ножици и въпреки, че е прикован на леглото, през следващите десет години той създава най-удивителните си картини в сравнение с останалите периоди на своята забележителна кариера.
Но има и друг фактор, освен болестта за неговата еволюция – спомените му за пътуването му до Таити преди много години. Не е възможно да разберем невероятния цвят на неговите картини, ако не вземем под внимание пътуването му до Таити през 1930 година.
Няколко месеца преди да замине, Матис се тревожи, че славните му години на художник са вече преминали. „Заставяйки пред платното аз нямам идея какво да правя“, пише той на своята дъщеря Маргарет през ноември 1929 година. Опитвайки се да преодолее този кризис, той решава да пътува до Таити. „Доколкото главна цел на моите работи е чисотата на светлината, питам се каква ли е тя от другата страна на хемисферата“, пише той през 1941 година.
Въпреки че по-късно отрича казаното, той следва стъпките на пост импресионисткия художник Пол Сезан, чиито картини той обожава.

Пристига в Папете, столицата на Френска Полинезия през март 1930 година, но не е впечатлен. „Бях разочарован“ - казва по-късно. През юни Матис напуска Таити и се завръща във Франция с няколко рисунки и фотографии. През 1946 година Матис признава:“Завърнах се от острова с празни ръце“.
С времето, спомените за Таити бавно ферментират в психиката на Матис. Когато е бил там, той е бил възхитен от полинезийската тапа, вид ръчно ушита от кора на дърво дреха, често декорирана с геометрични фигури. Има явна връзка между тази традиционна таитянска тъкан и техниката на Матис с ножицата.