20 юли 2019г.

ИЛИНДЕН. Илинденско-Преображенското въстание. Първи човешки крачки на Луната

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Моят човек : М

Мария Тренева

Гергана Събева

 

 Мария Тренева e родена на 5 септември 1936 г. в с. Ботево, общ. Хисар. Родена и живяла в бедно семейство, още от най-ранно детство тя и нейните родители са се занимавали със земеделие и отглеждане на животни, като по този начин са се прехранвали. Учила е в с. Ботево в Основно училище “Христо Ботев” до 4-ти клас, тъй като родителите й нямали пари, за да продължи образованието си. Тя има две сестри и един брат. Така цял живот е работила  земеделска работа и най-вече се е занимавала с отглеждане на тютюн. През  1960 г. се омъжва за Стефан Петров. Той пък е работил цял живот като  овчар. След сватбата са обмисляли преместване, както са направили много  от съселяните им, но в крайна сметка решили да останат в с. Ботево. След  1956 година започва създаване на ТКЗС-та. През това време започват да  взимат нивите и животните на населението. Това се преживява много трудно  от всички хора, които са били свикнали сами да обработват земята и да  отглеждат животните си. След тези промени Мария е започнала работа в  ТКЗС-то, като се е занимавала с отглеждането на тютюни и лозя. Обаче  работата с отглеждането на тютюн не била доходоносна, държавата  обещавала помощ, която се измерва в безплатни материали (найлон, тор,  семена, канап), но в крайна сметка това се оказвало заблуда, тъй като  парите за тези материали били удържани. Мария е родила две деца – Илия и  Иванка, които й помагали в земеделската работа, и ги е отгледала с  много лишения. Тя успява не само да осигури всичко необходимо за своето  семейство, но и да даде добро възпитание на своите деца и да им  предостави по-добро образование. В началото живели в стара порутена  постройка, но през 1967 г. успяват да си построят нова двуетажна къща.

Сега Мария продължава да си  живее в с. Ботево със съпруга си, като основното им занимание е да  гледат плодове и зеленчуци в градината си. Също така те дълги година са  отглеждали и животни, но в последните години са се отказали, защото  нямат тази физическа възможност. По нейни думи в момента й е  изключително трудно, тъй като малката й пенсия стига само за лекарства и  да си плати тока и водата. Като цяло Мария си спомня с  умиление за комунистическото време. За нея това е период, когато животът  е бил по-добър в сравнение с новото време, когато за всеки е можело да  се намери работа. Това предоставя възможност на голяма част от местните  да си построят собствени домове, да си осигурят един среден стандарт на  живот. Понягока се връща назад във времето, спомня си за щастливите  мигове в нейния живот, за тежките моменти и болезнените загуби.  Неизбежно е. Такъв е животът – сблъсък между радост и тъга, между щастие  и болка, непрекъсната борба.