22 август 2019г.

Седмица на Бийтълс, Празник на Резово, на Малко Търново..Годишнина от освобождението на Ловеч

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Мажоритарна или пропорционална изборателна система

Да погледнем българската практика.

Мажоритарни избори за парламент са се провеждали два пъти - за ВНС (1990) и за 41 Народно събрание (2009).

В 41- то НС са избрани мажоритарно 31 депутата (по един в многомандатен район) като 26 са от ГЕРБ и 5 от ДПС. Мажоритарната воля на българския избирател се е изляла в две партии.

Във ВНС са избирани 200 депутата мажоритарно, 200 с пропорционална листа.
Интересуват ни мажоритарните. 

Те се разпределят така:

114 за БСП

69  за СДС

11  за ДПС

2   Отечествен съюз - Гиньо Ганев и старозагорския Панкратий подкрепени от БСП

1   Социалдемократическа партия -немарксисти, Янко Янков избран от Сунгуларе с гласове на ДПС

1   Българска демократична младеж, Росен Карадимов подкрепен от БСП

1   Отечествена партия на труда - Димитър Арнаудов, подкрепен от ОКЗНИ

(Общонароден комитет за защита на националните интереси), Националния стачен комитет (националистическото движение в края на 1989-1990), негласно от БСП и ДПС.)

1   независим - Стоян Михайлов, бивш секретар на ЦК на БКП, недолюбван от новото ръководство на столетницата. Той беше избран в родното си място, с подкрепа на местните структури и привърженици на БСП в конкуренция с официалния кандидат на БСП.

Фактическото разпределение на избраните мажоритарно в 7 ВНС беше БСП, СДС, ДПС. 

БЗНС оранжев не успя в нито един мажоритарен район, въпреки че за оранжевите бяха гласували 491,597 души по пропорционалната листа. По нея те получиха 16 депутатски места. Ако 7 ВНС се избираше само мажоритарно, там нямаше да влезе нито един оранжев земеделец.

Освен с "групирането" в три партии и лишаване от парламентарно представителство на значими групи от избирателите, мажоритарните избори за ВНС остро поставиха въпроса за ИЗБОРНАТА ГЕОГРАФИЯ. 

Всеки едномандатен район трябва да се очертае върху картата на страната. Тази география през 1990 г. се утвърждаваше от президента Петър Младенов. 

Според пресмятане на Георги Спасов, огласено на заседание на Националния координационен съвет на СДС и после от трибуната на ВНС, без да е опровергавано (не съм проверявал неговите сметки, но ще ги проверя!), един мандат на СДС, БЗНС и ДПС в мажоритарните райони се получаваше средно с  над 17 и 300 гласа, а един мандат на БСП изискваше 13 хиляди 686 гласа. Значи мажоритарната география беше очертана така, че БСП "крадеше" 800 000 гласа в страната. Селищата, където БСП имаше силна структура формираха едномандатен район с малък брой избиратели, а там, където не бяха уверени се простираха. Самото очертаване на границите на районите беше смехотворно.

Представям си днес как би се изградила изборната география от 240 мажоритарни района като трябва да се предвидят и гласоподавателите в чужбина. Там ще има ли мажоритарни райони или гласовете ще отиват на определени места в страната?

Проблемът с мажоритарната география е реален и постоянен поради движението на населението. В неговото решаване политиците си правят различни хватки.

У нас се провеждат мажоритарни избори за кметове. При тези избори решаващо е коя политическа сила издига или подкрепя кандидата. Приливните и отливни вълни на политическите пристрастия засягат всички кметски избори. Затова имаше червена карта на България, която размаха Клара Маринова, имаше и герберска карта показана от Цветан Цветанов. Има селища, в които трайно доминират  определени политически настроения. Вън от тези приливи и отливи стои София. Има кметове, които също така стоят непоклатимо. Кирил Йорданов през 1999 г. беше от БСП и други леви партии; през 2003 пак така, но вече и с подкрепата на ДПС; през 2011 стана кмет от ГЕРБ... Има действащи кметове, които са избирани с подкрепата на различни партии - СДС, БСП, местна коалиция, ГЕРБ. Те са протообраза на мажоритарно избирания български депутат от даден район, на когото е все тая за национални партиини програми.  

Той ще зависи трайно от "важните фигури" в своя избирателен район и опасенията, че ще се превърне във фактор на "феодализацията", не са лишени от основания. Местните елити ще бъдат парламентарно представени... За съжаление и пропорционалната система не е лек от тези зависимости. 

И двете системи, в "чистия" си вид са далеч от съвършенството.

Пропорционалните листи, по които гласуваме се подреждат от ръководствата на партиите. Често от самия Ръководител. На няколо пъти, в няколко партии, избираемите места бяха платени. Плащаше се на Ръководителя. Под масата.

Наистина пропорционалната система осигурява парламентарен статут на ръководствата на партиите преминали 4 процентовата бариера.

Тя вкостенява политическата система.  

Трябва да се мисли за коригиране на нейните недостатъци. Вариантите са различни.