25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Магистрална прозорливост


Магистрала „Люлин” като идея и проект се подмята поне от двайсетина години. От десетина се знае нейното трасе, а петилетка се строи. На последните три кмета, на придружаващите ги архитекти, както и на всички, преминали през общинския парламент, е ясно, че такава магистрала ще има и тя ще свързва София с романтичния югозапад.

Знаят го и жителите на квартал Люлин, които имат късмета тя да стига точно до техните блокове. Те отдавна си имат тема на спорове: откъде ще се качват колите на магистралата и откъде ще слизат? Почесват се по главите и цъкат с език. Как ли ще се съешава София с това чудо на българо-турската дружба?!

От време на време се появяват по медиите съобщения, че това ще става чрез „Добринова скала”, сега „Д-р Петър Дертлиев”, и бул. „Царица Йоана”. Булевардът на царицата е широк, но от магистралата го дели  километрично разстояние. На места застроено, на места буренясъл чернозем.

„Булевардът”, именуван на широкия социалист Дертлиев, представлява тесен  път с две платна, който само на отделни местенца има тротоари и то от северната страна. В началото на строителството на магистралата на юг от бул. „Д-р Петър Дертлиев” беше пусто. Необработвани ниви. Върнати в реални граници на суходолци и филиповчани. Пасяха овце.

Когато обаче започнаха магистралните напъни, като гъбки изникнаха сгради по полето, някои от тях плътно опиращи до „булеварда”.

След месец предстои откриването на магистралата.

Прелюбопитен въпрос: откъде ли би могла да влиза магистралата в София? Как ли ще отиваме бързо и удобно до Перник и неговия университет?!

Ето какво видя моят фотоапарат.

 

Това надигнатото е детелината, където се пресичат магистрала Люлин, околовръстното, пътят за Банкя и входът на магистралата в София, т.е. бул. „Д-р Петър Дертлиев”. Нямаше как да се кача на детелината. По нея вече вървят коли. На снимката се зърват купетата на две.

Двулентовите платна, които виждате, са входно-изходните за столицата. Те ще преминават в бул. „Д-р Петър Дертлиев”, като видимо им предстои сериозно свиване до необходимия размер, за да се напъхат в него.

А ето как ще се пъхнат.

 

Там вдясно, където е  изровената купчина, означена с табелата, на която е схемата на детелината, там свършва магистрала „Люлин”!  Днес – 18 април 2011 г.

Следва трънак до пояс. Ако магистралата върви направо, за да се съедини с бул. „Д-р Петър Дертлиев”, което беше възможно допреди три-четири години, предстои да се строи до високите сгради в дъното. Предстоят отчуждителни процедури и събаряне на току-що построени нещица.

Ако магистралата рече да търси най-прекия път до „булеварда”, ще трябва да завие под прав ъгъл и да се слее с него на чорчик, защото той пък прави широк дъгов завой.

Има и трета възможност – магистралата да слаломира до известния люлински Тунел, като бутне една или друга постройка.

Това са видимите за лаик възможности магистралата да влезе в София от тук. Все някога може и да се случи.

Да видим сега детелината от северната страна, като гледаме на юг.


Потокът на колите не спира. Бълбука денонощно.

Ще обърна внимание, че околовръстното – от Горнобански път до безкрая на Север, е обикновено, добре изровено шосе, където с голяма съсредоточеност се разминават две коли…

Виждате на снимката, че лявото платно, слизащо от детелината, е неизползваемо, а другите платна правят завой. Има препятствие. Препятствие е самият терен.  На около километър надолу, зад гърба на вашия фотограф, би бил бул. „Царица Йоана”, ако можеше от своя страна сам да измине петстотин метра, за да стане срещата.

Ето друга гледна точка върху препятствието, за да добиете представа какво строителство предстои, след като викнем “Ура!”.

 

Обърнете внимание на далекопроводния стълб. А има и друг далекопровод на стотина метра. И той се е скрил зад гърба на вашия фотограф.  (Жиците му висят точно над онази табела от първата снимка.)

Надолу поредица от сгради пречат на този път да продължи. Ще видите за какво става дума.

За да влязат в София, тук колите правят десен завой.

 

Отсреща е циганската махала на Филиповци. Но не мислете с митове. В махалата има хубави къщи, а зад махалата е един от най-приятните софийски квартали – притаил се зад цигански параван.

Колата ще направи своя десен завой и тръгва по улица от няколкостотин метра.

 


Сега гледаме по посока на Филиповци.

Ето истинската връзка на магистрала Люлин със София. Това ще бъде заместникът на Княжевското шосе.

Кръстовището е Т-образно. Стъпил съм на тротоар. Виждате ли сградите? Завършени са тази година. Те дават представа за пречките на Пътя с голямо „П” към бул. „Царица Йоана”.  Те ще оцелеят, но предстои схватка с два далекопровода, бензиностанция, разни имоти и пропаднал терен.

Когато в средата на май бъде прерязана с фанфари и цимбели лентата на  магистрала Люлин, тази Улица (с главно ”У”!) ще бъде нейната реална връзка със София.

Грешка!

По околовръстното има и в двете посоки много други вход-изходи.

Но трябва да се знае, че архитекти, кметове и общински съветници на София са преценили за целесъобразно магистрала Люлин да стига до околовръстното шосе, след което потокът от коли да хукне в двете посоки и на когото където е удобно – оттам да се промуши в столицата.

Мъдро-о!