Любен Каравелов

Любен Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица в семейството на Стойчо Каравела и Неделя Доганска. Светът на това планинско селище, в което турската власт се е упражнявала твърде формално, изпълва творбите на писателя. "Дядо Либен имал и една малка слабост: той обичал своето отечество, ала не всичкото, а само Копривщица", описва авторът. Малкият Любен учи в класното училише на Найден Геров вероятно по времето, когато самият просветител е бил учител там.

Бащата искал момчето да стане търговец и затова го изпратил в Пловдив "да се пограждани и цивилизова по гръцки". С тази цел го настаняват в къщата на богатия грък Янко Ушаклията да учи обноски. "Попаднах в ръцете на коконата, Янковата жена, която трябваше да направи от моята българска кожа гръцки гьон", пише Каравелов. Той учи и в гръцко училище, което оставя у него твърде мрачни спомени:

"Гръцките учители ме приеха надменно, запретиха ми да нося българска дреха и да говоря български, като ме заплашваха с бой. Главният учител Ксантос, възпитаник на Виенския университет, който четеше гръцките класици, а именно Платона, ни биеше с юмруци в същото време, когато говореше за любовта към човека."

Любен остава в Пловдив две години, като сам загатва, че една романтична любов го заставя да остане по-дълго в гръцкото училище, колкото и да му е било неприятно. В него се влюбила дъщерята на Янко, а и Каравелов не бил безразличен към нея. Нищо повече обаче не се знае за тази ранна връзка на писателя, освен че, когато се върнал в Копривщица, родителите му намерили сред вещите му пръстен и още няколко "любовни принадлежности".

Пловдивският период е важен за оформянето на възгледите на писателя, защото там той вижда истинската картина на политическото и духовното робство, на което е подложен народът му. Към това се добавят и впечатленията от обиколките из българските земи заради търговските дела на баща му.

В живота на Каравелов следва дълъг период на изгнание в чужбина, където духът му се е чувствал по-свободен. Първата спирка е Москва, където поради липсата на завършено гимназиално образование Каравелов се записва като слушател във филологическия факултет на Московския университет. В руската столица той води типичен за студентството бохемски живот.

"По цели нощи и дни не се завръщал в квартирата си, хазаинът му го дири за наема, другарите му не могат да го намерят по няколко дни наред - на едного от тях взел обущата, като му казал, че отива на сватба, на други взел палтото и когато го питали отгде има това палто, разправял, че го купил от приятеля си - губи се по трактири във весели компании, води безпътен живот - не може да се нарадва на свободата си", пише Боян Пенев в биографията на Каравелов.

Това обаче е болест на възрастта и тя бързо отминава. Гладът и немотията го преследват през всичките 9 г. в Русия и това в известна степен го принуждава да започне да пише и публикува в руските вестници и списания.

Писателят сътрудничи на изданието "Братски труд" и през 1861 г. издава първия том на "Паметници на българския народен бит" - 300 страници с пословици, легенди, обичаи. В Русия създава и някои от най-известните си и оригинални повести като "Турски паша", "Неда", "Дончо", а също и "Българи от старо време", които излизат първо на руски, а след това са преведени от автора им на български език.

В "Българи от старо време" Каравелов прави и едно от най-въздействащите в цялата ни литература любовни обръщения към родината: "Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи... Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие... Ти си ме научила да плача над всяко едно човешко нещастие - а това е вече много за един човек."

Каравелов, който е в близки отношения с радикалната руска интелигенция, е принуден да бяга в Белград след атентат срещу император Александър Втори. Там той намира много последователи на революционните си идеи. В Белград според Захари Стоянов всички го разпознавали по “високата фигура, черна гъста брада, благ поглед и вдъхновено чело”.

Заради либералните си идеи и влиянието, което има върху сръбската младеж, българинът скоро привлича вниманието на властите. Срещу него започват гонения и той е принуден да се премести в Нови Сад. Горе-долу по същото време се жени и за сръбкинята Наталия, която по-късно издава част от съчиненията му.

Скоро след преместването на Каравелов е убит сръбският княз Михаил Орбенович. Заради острите си критики към сръбското правителство писателят също е сред заподозрените. През юни 1868 г. той е хвърлен в затвора в Будапеща и освободен чак след 7 месеца. При завръщането си в Нови Сад е обявен за народен мъченик.

През 1869 г. писателят вече е в Румъния, призован от Букурещкия революционен комитет. Там се среща с Христо Ботев, с когото започват да редактират в. "Независимост". След неуспеха на четническото движение в България именно Каравелов става идеолог на новия подход в освободителната борба, изискващ организирането на народно въстание.

Известни са и доста лютите спорове между него и Левски. Апостолът се дразнел, когато живеещият в Букурещ Каравелов се месел в работата му и бил убеден, че той не познава добре истинската ситуация в България.

След обира на царската хазна в Арабаконак от Димитър Общи писателят е убеден, че бунтът трябва да започне веднага. Левски обаче знае, че българите не са готови за бой.

Смъртта на Апостола през фервуари 1973 г. хвърля съидейника му в дълбока покруса. Горе-долу по това време у него все повече се задълбочава убеждението, че народът трябва да бъде просветен, за да може да се бори успешно за политическа свобода. Преломът е ознаменуван с края на в. "Независимост" и началото на сп. "Знание". В края на 1974 г. Каравелов окончателно се оттегля от революционното движение и се съсредоточава в книжовната си дейност.

По време на Руско-турската война писателят става преводач в руския щаб. Придружавайки двама руски офицери, се връща в родната си Копривщица. Веднага след освобождението отново завърта печатницита си, но само месеци по-късно в Русе е повален от туберкулоза.

Умира на 44 г. през януари 1879 г. Човекът, който цял живот се бори за свободата, успява да я види, но не успява да й се наслади. Погребват Любен Каравелов до Стефан Караджа.

----------------------
Източник: http://www.24chasa.bgArticle.asp?ArticleId=319577