Път: : Моят човек : Л

Луи Айер

Гочевъ

Швейцарецът Луи Айер - български учител, спортист, общественик и офицер, участник в Балканските войни и Първата световна война, кавалер на два ордена ''За храброст'' убит на Дойран на 2.09.1916г. 

Един истински български ''Юнак'', загинал за втората си родина България в бой с нейните врагове!

Луи Айер е роден на 17.11.1865 г. Той е швейцарец, с огромни заслуги в много области към България. Пристига в България с цяла група швейцарски учители по покана на българското правителство през 1894г. Става основател е на спортното движение в България. Преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс.

При избухването на Балканската война (1912) Луи Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина България за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията той сформира в Русе Юнашки легион с който и се включва в българската войска като доброволец. С него в състава на Македоно - одринското опълчение се сражава срещу турците в Тракия за нейното освобождение.

През лятото на 1913г. по време на Междусъюзническата война Луи Айер е командир на Първа рота на 12-та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие срещу сърбите на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с български ордени ''За храброст“. 

Луи Айер защитава България не само на бойното поле. След погрома на България в Междусъюзническата война през 1913 г. издава на френски език книгата "Pro Bulgaria" (''За България“), в която защитава българските позиции. Отстоява интересите на България в много труден момент за нея, при пълна дипломатическа изолация, когато гласовете на българските защитници, доколкото ги има въобще са заглушавани. В "Pro Bulgaria" Луи Айер разобличава лъжите на враговете на България. Прави го от чисто морална гледна точка, без комерсиална цел и в името на справедливостта, защото дарява всички приходи от книгата на българските ветерани и инвалиди от войните.

При включването на България в Първата световна война през 1915г. Луи Айер отново доброволно се включва в Българската армия. За да спасят неговия живот, първоначално го зачисляват към обоза, срещу което той обаче протестира. След това влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен Свищивски полк. И се включва в боевете на първа бойна линия. Луи Айер загива на 2.09.1916 г. като командир на рота от 33-ти пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Митко Иванов

Айер, Луи (Louis-Emil Eyer; 1865-1916). Български патриот от швейцарски произход. На 13 май 1894 г. Луи Айер пристига в София, заедно с десетина свои сънародници - спортни педагози и гимнастици, поканени от тогавашния просветен министър Георги Живков, за да поставят основите на физкултурното образование в България. Живял в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и бил главен треньор на Юнашките дружества в страната. Той искрено се влюбва в България, която започва да възприема като своя втора родина. Когато избухва Балканската война, Луи Айер приема за свой дълг да се включи в защита на “второто си отечество”, както сам нарича България. В деня на обявяване на мобилизацията той изнася една маса в близост до русенската гимназия, побива българското знаме и започва да записва доброволци в своя “юнашки легион”. Важен епизод от живата му е свързан с Бургас. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. Дружината се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За проявената си всеотдайност и героизъм в боевете той е произведен в български офицерски чин – подпоручик и два пъти окичва гърдите си с кръст “За храброст”. Искрено възмутен от антибългарската кампания, подета от западния печат и дипломация, Луи Айер написва на френски език книгата “Pro Bulgaria” (“За България“) в защита българската кауза. През 1913 г. той я издава в Швейцария с лични средства. Разтърсващото издание се разпространява сред политиците и държавниците по света, а авторът дарява всички приходи от продадените в България екземпляри за българските ветерани от войните. Когато през 1916 г. се опитват да го зачислят в обоза, очевидно за да съхранят живота му, той заявява кратко: “Не, не, на първа линия!” 

Среща куршума в епичната битка на Дойран и се нарежда сред най-свидните жертви на България. Погребан е в село Чаушли на територията на днешната Република Македония. (благодарим за част от сведенията на г-жа Диана Славчева от Бургас!)  "Карайотов, Иван, Стоян Райчевски и Митко Иванов. История на Бургас. От древността до средата на ХХ век. Б., 2011, 328 стр." След 2011 г. се популяризираха сведения, че Айер е загинал от болест в лазарет. Дори това да е вярно, не може да помрачи вечната слава на този велик български воин!